КРАЧИ АПОСТОЛ ЕРМ ИЗ ФИЛИПОПОЛ

web

На град Пловдив

Една дълга-предълга сянка
се е проснала върху хълма
връз двореца на Евмолпите,
над Школата на Орфей,
над крепостните стени,
кулите, портите, скалите,
над храмовете и скулптурите,
увенчали скалните светилища.
Един странник чертае
кръстен знак над града
и той се появява
веднага в покоите на къщите
над домашните олтари
на езически божества.
Един от седемдесетте апостола
се е озовал в града
и никой не помисля
да го нарече случайност
или да го прокуди с камъни.
(Господ за всяка педя място
е промислил
и за неговите обитатели.)
Виденията му
бушуват подобно буря
над хълмовете
и преобразяват всичко.
Проповед
чрез чудеса.
Филипопол си има монетарница,
но изведнъж монетарницата се е продънила
и монетите се търкалят
по широките гърбове
на уличните плочи
право към шепите на
крайпътните просяци.
Филипопол си има
Храм на Митра,
но Митра напук на всичко
е пуснал рогата на бика
и е избягал
през девет земи в десета.
Филипопол си има затвор,
но това е напълно ненужно,
щом вратите му са се отворили
и вътре никой не е останал.
А гладиаторите на града
нито се бият, нито се убиват,
разхождат се - свободни граждани
и твърдят, че са свободни
като всичко живо.
От казармите никой не иска
да тръгва на война,
защото Пастирът, истинският Бог
е прогласил вечен мир.
Не след дълго тайните християни
на Филипопол ще четат
"Пастира" на Апостол Ерм -
виденията му са се сгъстили в книга,
влязла, макар и за кратко в Новия завет.

© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2017, № 2 (207)