СНЯГ

web

Такъв сух сняг
отдавна не е имало.
Без никаква причина той
полепва по лицата и остава там,
пилее се в краката ни като игриво пале.
Горе,
сред недоловимо триене на стърготини,
плеядите се движат. Пръска се
уханието на уискито в снега.
А аз вървя из този равнодушен град
и в мен уханието на уиски се запазва.
Впрочем
комплексите ми пазят тялото ми чисто.
(Талантът ми е съхранен на друго място.)
Тъпият, загубен град
отново е парализиран от снега.
Градът е замърсен!
Градът квичи като свиня!
Градът е почернял от сняг!
Един шофьор с великолепен боксов удар
поваля някакъв човек на тротоара.
Запалват виолетовите лампи.
Дърветата миришат на мастило.
И от всичко това уплашен,
снегът започва да вали нагоре.
Тогава аз се появявам.
Тялото ми е добре разпределено в здрача,
духът ми блуждае между бутилката и чашата,
в кутията ми има три цигари -
така удобно са се настанили там,
че ги кръщавам Милър, Малер и Мюлер.
Приближава кафеникав скитник:
- Дай една цигара!
Е, прощавай, Хенри.
Гледам как човекът се отдалечава
и съзирам чудото.

© Златозар Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Златозар Петров. На свечеряване мъжът излиза да се поразходи. София, 2010.