 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНЯТ НА БАЩА МИ
Татко, този кон не е ли от нашите?
И къде ли се скита тъй дълго?
Някой, помня, го беше подплашил
и изчезна добичето някъде.
После ти все за него говореше
и в очите ти бляскаше пламък,
щом присядаше вечер пред портата
на големия мелничен камък.
Този кон сам се върна у нас,
без да знае, че тебе те няма.
И прилича на онзи Пегас,
дето все ми рисувахте с мама.
Със огромни крила и с вълшебство
той пътува със мен по света.
Този кон днес е мойто наследство,
моя вяра и моя съдба.
© Мария Филипова-Хаджи
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2009, № 9 (118)