Доника Георгиева

web | Културно наследство...

Както вече бе посочено, понятието културно наследство разширява своето съдържание. Променя се разбирането за неговата съвременна роля. Съвсем естествено, дейностите по неговото изследване, опазване, популяризиране и устойчиво използване започват да изискват въвличането на все повече специалисти. Наред с това, обучението по културно наследство също трябва да отговори на тези съвременните тенденции.

• От гледна точка на териториалния обхват на културното наследство мащабът на ценностите - предмет на опазване, става все по амбициозен (фиг. 1). В изследването на наследството се включват не само археолози и архитекти, но и урбанисти, ландшафтни архитекти, специалисти по регионално планиране, георгафи, културолози и др. Все по-често се налага съвместната работа на специалисти от различни култури, държави, дори континенти.

Фиг. 1. Разширение на териториалния обхват на културното наследство
© Схема: ст. ас. арх. Д. Георгиева

• От гледна точка на темпоралния обхват на културното наследство интервалът между създаването на обекта и моментът на неговото осъзнаване като ценност намалява от около две хилядолетия в началото на 20. в. до само около десетилетие днес. Все повече в редица страни се обръща внимание на съвременната жива култура и респективно на нейните носители. В този смисъл, можем да очакваме скоро в дейностите по опазване на наследството към археолозите и историците да се присъединят и културолози, художници, изкуствоведи и др.

• От гледна точка на типологичния обхват на културното наследство, започвайки с най-древните ценности, репертоарът на културните обекти - предмет на опазване, постепенно нараства и днес практически включва всички типологии, които изграждат средата. Участници в процеса са архитекти, урбанисти, историци, археолози, художници, химици, физици, астрономи, фоторафи, филмови дейци, ландшафтни архитекти, инженери, културолози, антрополози, етнолози, изкуствоведи, галеристи, писатели, изследователи на нематериалното наследство, фолклористи, музиканти, специалисти в сферата на информационните технологии и мн.др.

Фиг. 2. Разширение на типологичния обхват на културното наследство
© Схема: ст. ас. арх. Д. Георгиева

• От гледна точка на ролята на културното наследство днес аргументите за опазването му постепенно придобиват икономически, социален и политически характер. Към дългия списък с професионалисти се включват също и иконономисти, социолози, статистици, педагози, журналисти, издатели, мениджъри, туроператори, дори политилози.

Фиг. 3. Разширение на ролята на културното наследство
© Схема: ст. ас. арх. Д. Георгиева

Днес очевидно дейностите по изследване, обучение, опазване, популяризиране и устойчиво използване на културното наследство изискват координираните усилия на специалисти в най-разнообразни области и от различни държави, често пъти с други виждания, продиктувани от културната специфика на конкретното място. Диалогът между тези специалисти може да се постигне чрез създаването на специализирани интеграционни мрежи за полидисциплинарно партньорство. Подобни мрежи могат да бъдат формирани на различни териториални нива: национално, регионално, континентално и т.н. Те предполагат развитието на комплексен подход към културното наследство. Предимството им е, че създават условия за среща на различни форми и разбирания за културното наследство, за по-пълноценното разкриване и изява на неговото разнообразие.

© Доника Георгиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. Варна: LiterNet, 2009