ХОТЕЛЪТ ПРЕЗ ЗИМАТА

web | Близка страна

Заминали са си всички, българи, чужденци, изоставили хотела -
уязвим, ветровете необезпокоявано са се устремили, подмятат
изпаднала джапанка, избеляла от слънцето и солта, в ъгъла
до решетката на басейна накрая тя се заклещва, там си остава.

Връзката ключове е студена, запотява се от топлината на дланта,
трябва първо алармата да изключим и после по стаите да се
настаним, тук до април по коридорите на свобода ще се реем.
Врата да отвориш и безвремието на късната есен смразява,

Прах невидимо се трупа по стаите, пердетата откриват по плажа
стърчащите железа на чадърите, тенекиен е блясъкът на водата,
никого октомврийското слънце няма да стопли. Месеци наред ще се
грижим за хотела, ще поправяме брави, плочки, лайсните на паркета,

Влагата, по стените избила. Малко карти по обед ще поиграем,
телевизорът сменя лица и градски пейзажи, в студиата от София -
големият завод за хора без памет усилно работи, един човек
от колата си в задръстването излезе, затича се и се изгуби...

Вечерямe в ресторанта - на последния етаж, мрака на морето е до безкрая,
от хладилниците вадим продукти, три крушки осветяват петдесетте маси,
опустяло пространство, всеки шум отеква сред акустиката на дните,
пред необятната вода две залутани същества набавят на организма си

Мазнини, витамини, въглехедрати. Когато една сутрин сняг пада,
само за няколко часа се задържа, излизаш на двора и отнякъде сякаш
калорифер въздуха стопля, снегът се топи и само по ъглите на басейна
за десетина дни се установява, покрива се със сажди и зърнест става -

Настоящето гние и се разваля, на мръсни струйки от затоплената мозайка
се изпарява, стоиш с метлата, на дъното стъпил, и през този циментиран
ров вихрите на слънчевата система през тялото преминават, времето,
то сляпо преминава, потръпваш - с анцуг “Adidas” си само облечен.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009