* * *

web | Близка страна

Цяла нощ беше валяло и на сутринта пътят беше затрупан,
къщата - в края на селото, отсреща само мера, баща му на рамене го качи
и до училище го заведе, при другите малки го оставя, не всички успели
да се доберат, директорът се появява за втория час и казва: ваканция,
до края на седмицата ваканция; по пътя обратно вече разчистили, дълбока
пъртина като в тунел, детето се плаши, успява да се покатери,
по снежните плочи се движи, леко затъва върху хваналия коричка сняг,
вижда къщата в далечината и се затичва - мамо, виж, хванал торбата с буквара,
пада и става, наоколо само сняг, полето във бяло, слънцето топло жълтее,
цялото във мъгла, върху снега кристалчетата игриво искрят,
плаче младото момиче, прегръща детето и към къщи го води,
покрай обора минават, кравата в облак от пара, гледа в очите момчето
и го познава, то се усмихва, нещо й казва, кафявите очи,
които сега го разплакват.

с. Конуш, Асеновградска околия,
1952 г.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009