Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВТОРИ КУРС

Бистра Величкова

web

Най-важното е да залягам над уроците и да си взимам изпитите. Така казва майка ми. За другото има време. Ама аз съм си отличник. В първи курс всички изпити си взех, с най-висок успех от групата. Сега във втори ще е по-трудно и ще трябва да уча повече. Но, ако продължавам така, без да се отказвам, като завърша, ще ме вземат навсякъде на работа. Светът ще е мой, както казва майка ми. Важното е да покажеш, че имаш желание и си амбициозен. Сега работя за бъдещето си. Момичетата са малко на заден план. Майка ми казва, че съм млад и имам време. Те, жените, тепърва щели да дойдат при мен. Особено, когато съм започнел да се развивам в кариерата. За това не знам. Защото сега дори помагам на колежките ми да си пишат курсовите работи, обаче те хич не идват сами при мен. То и аз съм си малко... Притеснителен. Или пък много говоря. Ама това е от притеснение. Когато срещу мен е някое много хубаво момиче и аз, като почна да говоря, не мога да спра. Не знам дали не ги дразня, или отегчавам. Ама те се смеят. Значи, харесват шегите ми. Това е много важно за бъдещата ми жена, да се смее на смешките ми. Само дано не ми се смеят на мен. Защото уж им е било забавно, а на другия ден пак все едно не се познаваме по коридорите. Има там една колежка, която съм си я харесал. Ама си викам - няма да я харесваш, че ще се разсееш и няма да можеш да завършиш втори курс. За втори курс инженерство в универстиета трябва пълно отдаване. Ако не се отдадеш напълно на науката, после тя ще ти изневери на изпита. Така ни казва професорът по материалознание. Но, ето на, харесах си тази колежка. На лекции все гледам до нея да сядам. И то даже не искам. Викам си няма, няма, ще седнеш другаде, за да не се разсейваш. И хоп, кога гледам, пак до нея съм седнал и тя ме пита дали съм можел да й помогна с курсовия проект. Много е хубава. Веднъж след една лекция обядвахме заедно - пица на парче с айрян, прави на улицата. Другите ни колеги някъде се бяха запиляли, та бяхме само двамата. И аз така се притеснявах. Коремът ми се свил, не мога да близна тая пица. Но се насилвам, за да не прави впечатление. Хоп, и без да искам, изсипах айряна върху блузата си, а тя така искрено избухна в смях! Е, заради нейната усмивка си струваше това оливане. Не знам защо, но реших, че между нас има нещо, нещо повече от две пици на парче. На другия ден се престраших да я поканя на кафе. Тя каза, че си има гадже. Това като го разбрах, викам си на ума, знаех си, че трябва да се съсредоточа върху изпитите и да не се занимавам с глупости. Не за друго, но аз съм човек с принципи и морални ценности. Родителите ми така са ме възпитали. На мен като ми каже някое момиче, че си има гадже, значи, повече да не си говоря с нея, за да не я притеснявам. И така и направих. Спрях да й говоря на колежката и да сядам до нея на лекции. След две седмици тя ме пита: "Защо не ми говориш? Нещо случило ли се е?" "Е?! Нали си имаш гадже?", казвам й аз съвсем откровено. А тя, пак започна да се смее, както когато се залях с айряна. "Това ли било? Е, това, че си имам гадже, не значи, че не трябва да си говорим!" Аз я гледам шашнат. Не ги разбирам аз тези неща. Въобще момичетата... Много са особени. Един ден искат едно, на другия друго, после пак същото. Не може ли да са малко по-ясни като уравненията по алгебра?! И аз какво да правя, не мога да се сдържам, като я видя, и пак почнахме да си говорим. Тя преписваше от мен на изпитите, а аз в замяна й пишех курсовите работи. Аз се влюбвах все повече, а тя все повече се смееше. На един от най-трудните изпити изкара отличен, защото й реших задачите. След като й написаха оценката в книжката, дойде при мен, хвърли се с разперени ръце, прегърна ме и ме целуна по бузата. Толкова бързо стана всичко, че бях като зашеметен. За части от секундата бях готов да зарежа всичко, цялото учене и университета, заради тези няколко секунди с нея. Казах си - край, това е знак! Между нас има нещо повече от тази шестица на изпита. И пак събрах смелост да я поканя да пием нещо в кафето до университета. Тя започна да мънка и да го овърта, че имала друга среща, но хайде, можело за половин час, че и бездруго нямала какво да прави, докато стане време за другата среща. Аз бях на седмото небе. Седнахме в кафето и аз поръчах сок от бъз. От начало мислех кока-кола, но майка ми казва, че газираното е вредно. Колежката ми пак избухна в смях. Пак по онзи начин. "Шегуваш ли се? Сок от бъз?", каза тя и махна на сервитьора: "Две големи водки, ако обичате!" Майка ми ако разбере, помислих си. Такова двойно разсейване - момиче и алкохол. Не посмях нищо да кажа на колежката, да не се излагам. Едва преглъщах отровната течност, изгаряща гърлото ми, но се опитвах да се усмихвам, веднага след като преглътна, за да не си помисли, че съм смотан. "Как е приятелят ти?", попитах аз. Исках да покажа, че съм възпитан и не съм забравил, че е заета, демек съвсем като приятел я каня, пък и да покажа интерес към нейния живот. "Аааа, тоя ли?", възкликна тя, "Ние скъсахме!". При тези думи едва не подскочих от радост. "Защо?", попитах аз. "Еми, 'щото ме дразнеше. Абсолютен тъпак!". Ако беше майка ми, би казала да се обоснове, защото не може да хвърляш във въздуха твърдения и емоционални определения просто така. Не знам защо, но изведнъж отнякъде ми дойде смелост. Седнах по-близо до нея, хванах ръката й и докато се усетя, целунах устните й! В този момент, тя се дръпна рязко и извика: "Какво правиш бе? Ти луд ли си?" Аз се стреснах и се дръпнах настрани, докато казвах: "Е, нали вече си нямаш гадже?!" Тя махна с ръка: "Абе нямам, ама това не значи, че все още не съм влюбена в него!" Ей затова си казах - момичета повече не! Поне докато завърша универстиета. Те са по-сложни от задачите по математика и са пълни с неизвестни. А ти за тях си като една нула. Умножат се по теб и всичко става на пух и прах. Продължих да си залягам над уроците. Това поне е нещо сигурно. Поне си влагам силите в моето бъдеще. Вече съм втори курс, ставам все по-голям и трябва да гледам сериозно на живота! Така казва майка ми. С годините нещата стават все по-сериозни и по-добре от рано да си подготвен за сериозното! Няма как да учиш много, да четеш по десет часа на ден, да си отличник и да не успееш. Сигурен съм в това! Ще завърша университета, после ще ме вземат в голяма инженерна компания, вече дори имам предложение от фирмата, в която стажувах миналото лято! Ще започна да печеля много пари, ще мога да си купя и кола. После ще се развия и ще стана мениджър, после шеф. Ще си тежа на мястото, защото съм вложил сили и време! Ще бъда истински професионалист и хората ще ме уважават. За жените не знам. Те никога нищо не уважават, така поне казва баща ми. Той, както и майка ми, ми казват, че ме чака голямо бъдеще. "Ама колко голямо?", питах ги аз. Но те ми казаха да питам чичо Григор, който ме отгледа като малък и който единствен беше способен да отговаря на странните ми въпроси. "Бъдещето не е много по-голямо от настоящето. А най-голямо е миналото, защото помни и знае всичко". Така ми каза чичо Григор, когато му ходихме на гости в неделя. Според мен чичо ми Григор е много умен и мъдър човек, въпреки че никога не мога да разбирам думите му. Но усещам, че голям смисъл се крие в тях. Записах си последната му реплика и реших, като стана малко по-голям, да я прочета отново и да видя дали съм станал по-умен, за да я разбера. А дотогава, както ви казах, мисля да залягам над уроците, да решавам много задачи, да пиша курсови проекти и да си взимам изпитите. И никога повече няма да сядам до момичета, които се смеят.

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2017, № 9 (214)
















Партньори