Павлина Гатева

web

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.

Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.

Един ден го намерих умрял. Трябваше да организирам погребението му.

Този е по-млад, но никога не съм го виждала. Даже си мисля, че сигурно има обезобразено лице и затова никога не се показва. Свири на китара и пише стихове. Аз пак така изкачвам скърцащите стълби. Говорим си през вратата. Понякога му оставям чашата с кафето на прага. Понякога той ми промушва писмо под вратата.

Когато престана да се качвам по скърцащата стълба, той ще се принуди да слезе долу в дневната. Все някой ще трябва да организира погребението ми.

© Павлина Гатева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2009, № 9 (118)

Текстът печели Трета награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2009.