МЕДЕН МЕСЕЦ В КИТАЙ

Красимира Стоева

web

Глория изпрати Виктор да й донесе още шампанско и с удоволствие проследи как стройната му фигура се отдалечава. Минаваше полунощ и се чувстваше замаяна от изпития алкохол, но компанията му заслужаваше всякакви жертви. На 37 години най-сетне откри идеалния мъж. В началото партито й се струваше най-скучното събитие, на което е присъствала в цялата си кариера като рекламен консултант. Сякаш шефовете й бяха събрали всички досадни сухари от бизнес средите. Да не говорим, че мнозинството бяха стари, затлъстели и разказваха допотопни вицове. Тъкмо реши да симулира непоносимо главоболие, за да се измъкне, когато попадна на симпатичния уеб дизайнер.

Виктор беше перфектно олицетворение на съвременния преуспяващ мъж. Дори имената им си подхождаха - Виктор и Глория, победа и слава. А той наистина беше “победител” както по външност, така и по дух. Висок, добре сложен и въпреки скъпия светъл костюм личеше, че притежава атлетично тяло и се грижи за фигурата си. Имаше къса черна коса, сиви очи и идеално бели зъби. Беше гладко избръснат, а от близо ухаеше на марков парфюм. Говореше красноречиво, сменяше темите с лекота и имаше тънко чувство за хумор. За по-малко от час тя успя да научи за него повече, отколкото за свои колеги, които познаваше от години. Мъжът беше компетентен по всички теми, които я интересуваха, и тя чувстваше, че може да си бъбри с него цял живот.

- Заповядайте! - Виктор й подаде пълната чаша и чаровно се усмихна. - Докъде бяхме стигнали?

- Разказвахте ми за проекта на новия сайт.

Беше омаяна от галантността му. Въпреки че в хода на вечерта се бяха сближили толкова много, той продължаваше да й говори на “вие” и да се държи официално. Нямаше нищо общо с онези простаци, които само търсят начин да фамилиарничат и да досаждат.

- Да, вярно - сайтът. Трудно е да се опише с думи. Трябва да ви дам адреса, за да го прегледате.

- Нямам листче - каза тя и извинително погледна към миниатюрната си дамска чантичка.

Той се замисли, а след това се плесна по челото и извади визитна картичка и писалка от джоба на сакото си.

- Ето, ще го запиша на гърба. Тъкмо ще имате телефона ми. Бихме могли да се чуем тези дни, за да поговорим в не толкова формална обстановка.

- Чудесно. Бих се радвала да обядваме някой път.

Тя завъртя визитката в ръка и плъзна поглед по написаното. Внезапно нещо й хрумна: “Виктор Еленков Стоянов... Баща му се казва “Еленко”! Господи какво име! И това ако не е досадно стечение на обстоятелствата... Какво ще правя, ако родителите му настояват да кръстим първия си син на дядото? Не, детето ми няма да се казва Еленко, за нищо на света! От друга страна, тези хора са кръстили собствения си син Виктор. Значи все пак имат прояви на добър вкус...”

- Трябва да се дават пари за благотворителност - каза той, а Глория осъзна, че е изгубила връзката с предишната тема. - Когато човек реализира такива суми при нищожни разходи, е добре да мисли не само за служителите си, но й за глобални проблеми...

“Виж ти, значи, освен всичко друго, е щедър и се интересува от екология. Толкова е трудно да се намери мъж със стабилен доход, който да не е скъперник... По всичко си личи, че Виктор е склонен да си угажда и знае как да реализира парите си по най-подходящия начин.”

- Японците са най-добрите в развиването на технологиите...

Глория кимна утвърдително, но не го слушаше. Споменаването на японците й припомни за по-ранен момент в разговора, когато той й каза за командировката си в Китай. Великата китайска стена... “Дали ще се съгласи да посетим Великата китайска стена по време на медения месец? Хм... Една екскурзия до Китай ще отнеме поне две седмици, а аз тъкмо си използвах цялата отпуска до края на годината. По дяволите! Ще трябва да си взема неплатена, а онази фльорца Венета ще се мръщи... Особено като разбере кой е съпругът ми, направо ще пукне от яд!”

- Тук е ужасно задушно. Искате ли да излезем на чист въздух на балкона - предложи мъжът.

Глория се засмя и го последва навън. Опря се на парапета и се загледа в звездите. “Каква хубава идея от негова страна! Тъкмо това ни липсваше - досег с природата, малко романтика...”.

- Имате ли огънче?

Тя се обърна към него смаяна. Виктор беше извадил пакет евтини цигари отнякъде й я гледаше въпросително.

- О... Не, съжалявам, не пуша - тя се запъна и отново се усмихна - този път вече неадекватно.

- Все се опитвам да ги откажа, но вече се отказах от отказването. Всеки си има недостатъци и реших, че това ще е моят...

Глория машинално закима, а след това каза:

- Ще ме извините ли за минутка!

Премина бързо през залата на коктейла, излезе навън и си повика такси. Чувстваше се много уморена и не виждаше причина да продължава да си губи времето. Беше открила още един почти перфектен мъж. Почти не беше достатъчно.

© Красимира Стоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2008, № 10 (107)