ХУМАНИЗИРАНЕ ОТНОШЕНИЯТА УЧИТЕЛ - УЧЕНИК И КВАЛИФИКАЦИОННАТА ПРОГРАМА "РАЗВИТИЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ"

Юлиян Наков

web

Проблемът на отчуждеността в общуването между учители и ученици е постоянен и не е присъщ единствено на нашето съвремие. Винаги е било мъчително трудно и въпрос на гъвкавост намирането на адекватните форми, които да направят контакта човешки и ползотворен. Показателно за това е, че през хилядолетната история на обучаването и на отношението учител - ученик единици са учителите, заслужили признание и превърнали се в образец за своите последователи. Няма да прозвучи стряскащо, ако кажем, че при едно, макар и бегло, сравнение на запечатания образ на всички тези изключителни представители на професията тяхното поведение и излъчване поразително си приличат, независимо от променящите се ценности и изисквания на поколенията. Има нещо, което остава неизменно същото и това е "човешкият фактор", както грубовато образно го беше нарекъл Грейъм Грийн. Днес именно тази хуманистична страна в общуването събира отново вниманието ни върху така древния и актуален проблем, който не престава да изисква нови решения, за да може човекът да съхрани себе си въпреки рисковете на епохата.

Цел на настоящия анализ е да разкрие същностната основа на програмата "Развитие на критическото мислене чрез писане и четене", представляваща квалификационен курс за преподаватели от всички сектори на образованието (от началното до висшето) и независимо от техните специалности.

За по-голяма прегледност ще насочим внимание към следните основни страни в процеса на обучението, погледнати през призмата на американската програма:

1. Преподавателят като "фасилитатор".

2. Обучаваният като самообучаващ се.

3. Ученето като метод на съществуване.

ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ КАТО "ФАСИЛИТАТОР"

Терминът "улеснител" (facilitator), който предлагат американските колеги, представлява една нова роля за учителя, събуждаща интерес и нуждаеща се от специфично изясняване. Програмата "Развитие на критическото мислене чрез четене и писане" залага основно на няколко аксиоми:

1. Процесът на учене трябва да се превърне в проблемна ситуация, близка до реалността на всекидневието.

2. Ученикът трябва да се чувства напълно свободен и мотивиран да бъде автор на решенията, които ситуацията изисква от него.

3. Взимането на решение е абсолютно задължителен елемент от учебния процес. Той му придава основен смисъл. Това е същността на "критическото мислене" като понятие, с което борави Програмата.

4. Учебният процес задължително се базира с акцент върху двете фундаментални действия, които съвремието подлага на сериозно изпитание - четене и писане. Въобще работата с текст.

В контекста на тези няколко аксиоми се оформя акцентът върху посредническата функция на учителя. Горчивият опит на кризисно скъсване връзката между учител и ученик, особено силно изживяна в образователната система на САЩ (погледната глобално, въпреки пъстротата и разнообразието от учебни програми и методики) през 70-те и особено 80-те години на миналия век, провокира целенасочено търсене на нови адекватни функции на вечните изпълнители на двете главни роли в учебната работа. Предлаганата роля на "улеснител" в учебния процес рязко снижава степента на конфликтност между учител и ученик, без да накърнява по никакъв начин авторитета и модераторските функции на учителя. Идеята, поставена като мотив за подобна промяна, е свързана с понижаване степента на авторитарно излъчване, което преподавателят носи с претенцията на всезнайко. Днес това вече е незащитима от когото и да било позиция. Наличието на море от информация, с което младият човек борави, възможностите, а и тенденциите тя да бъде ползвана в рамките на самия учебен процес (както е в САЩ и е на път да стане и у нас) налагат по категоричен начин необходимостта от тази промяна. Учителят преподава методи на работа с база данни, а не представя самата база данни. Неговите задължения са да насочи, да постави проблема, да покаже чрез нюансировка цялата му сложност и дълбочина, да изисква вариативност на решенията, да представи метод на защита и утвърждаване на най-добрите идеи и т.н. Тук именно е ролята му на преподавател - "улеснител". Той като че ли не стои пред учениците си, а край тях, за да ги подкрепя в индивидуалния им път към знанието. В този смисъл знанието се възприема и осмисля не като обем и статична даденост от факти и данни, а като умение тези факти и данни, остаряващи с невероятна скорост днес в ерата на напредналата електроника, да бъдат използвани и прилагани постоянно, оценявани и преценявани в практиката.

Преподаването като "улесняване" има и поредица от чисто психологически предимства пред отречения от практиката модел на "всезнаещия учител". Сближаването позволява едно непосредствено осъществяване на педагогическото въздействие, то се реализира чрез успоредяването на дейности по време на решаване на проблем, става неусетно и далече по-хуманистично и безконфликтно, както го изисква съвременният човек. Паралелно на това и самият учител получава едно наложително търсене на новото и бягане от рутинното. Подготовката на един такъв урок, в който той играе ролята на "улеснител", е свързана с много старателно премисляне на всеки детайл, който лекционният модел на поднасяне на информация спестява. Диалогичността, действеността, която най-точно се изразява с чуждия термин "интерактивност", по същество не изисква от преподавателя нещо друго освен ясно съзнание за възможните реакции и контрол върху тях - в смисъла на осъществено движение напред към постигането на целта. В този порядък се повишава демократичността в общуването учител - ученик и необходимото хуманизиране на отношенията. Привидното мерило за качествена учебна работа - замръзналата в мълчание класна стая, е едно от първите пожертвани постижения на стария модел отношения. Вместо да превръщаш ученика в един "скитник между звездите", както ни е показал това много добре Джек Лондон в едноименния си роман, амбицията е да се индивидуализира и персонифицира процесът на обучение така, че да няма възможност за формално присъствие в часовете. Работата да приключва с конкретни наблюдения, изпълнени в писмен вид и оформени като споделен със съучениците опит.

ОБУЧАВАНИЯТ КАТО САМООБУЧАВАЩ СЕ

Поставянето на ученика в постоянна проблемна ситуация, според създателите на Програмата, го сближава повече с реалностите на утрешния ден. Прави го активно мислещ и способен да прилага знанията си. Поощрява самочувствие, свързано с реални качества и възможности, свързани с точна представа за това, което е всекидневието.

Така наречените от авторите им стратегии на организиране на учебния процес имат своето специфициране като поведение на ученика. Задължително се обръща внимание на няколко основни фактора, които са от особено значение за качеството на учебния процес.

1. Учениците трябва да се мотивират за работа в дадения час. Те трябва да забравят предишните задачи и емоции и да са изцяло "тук и сега". Това се постига със специален комплекс от "подгряващи" задачи, които целят двигателна активност, заместваща и изтласкваща психичната като при процесите на медитация. Постига се и ефект на сближаване членовете на класа и се получава така, че работата, следваща оттук нататък, може да ангажира по-цялостно съзнанието на участниците.

2. Подреждането на учениците в класната стая обикновено става по интереси и познанства. То често пъти е предпоставка за словесни контакти вътре в аудиторията, нямащи отношение към работата. Поради това по-голяма част от стратегиите са свързани с ролево разместване на класа така, че учениците да си партнират с не особено близки и приятни за тях членове на групата. По този начин коефициентът на полезност и резултатност в работата се покачва. Създават се повече контакти, младите хора се откриват въпреки предубежденията си, повишават социалната си култура.

3. Разпределят се роли с конкретен сценарий за изпълнение. Те обикновено изискват изява пред целия клас или групата. Това повишава отговорността на всеки обучаван, защото не е тайна, че ученикът по-лесно преглъща неуспешното представяне пред учител, отколкото пред съученик.

4. Изграждат се устойчиви навици за писане, четене и обсъждане (слушане/говорене). В този смисъл това са четирите основни компетентности, които би следвало да се развиват като крайна цел на обучението през първите дванайсет години на образование. В известен смисъл те осигуряват социалната култура на младежа и способността му да възприема, обработва и обменя информация. Създават се навици към диалогичност, необходими за демократизирането и хуманизирането на обществото като цяло. Снижава се степента на манипулативност и се търсят адекватни пътища за изграждането/самоизграждането на личността.

УЧЕНЕТО КАТО МЕТОД НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

Няма никакво съмнение, че при високите скорости на развитие пълната обмяна на приетите аксиоми в знанията (визираме най-вече фундаменталните) ще става в много по-кратки срокове. Авторите на Програмата се позовават на статистически данни и прогнози, които твърдят, че тази обмяна ще се извършва в рамките на 20-30 години. Това е един обозрим период, вписващ се напълно естествено в отделния човешки живот поне веднъж, дори дву- и трикратно. Подобен факт недвусмислено показва, че съвременният човек трябва да е готов за непрекъснат процес на учене. Той се превръща в необходимост, която е добре да бъде трансформирана като потребност на индивида в психичен план. В настоящия момент тя е особено болезнена и бавна, но трябва да се осъществява. Поради тази причина в концепцията на авторите, създали дидактическата рамка на "Развитие на критическото мислене чрез четене и писане", заляга една тристъпкова организация на учебния час, кратко изразена в донякъде познатите ни подходи като:

• Събуждане на интерес у аудиторията към проблема, който предстои да се решава.

• Осъзнаване на смисъла на това, което се осъществява в процеса на учене.

• Рефлексия (размишление, носещо характер на самонаблюдение и самооценка) в края на учебния цикъл, когато проблемът е решен.

Учителят, работещ по тази Програма, трябва да вижда трите елемента диахронно, като по този начин той структурира, подбира и обвързва успешно в синхронен смисъл отделни стратегии, осъществяващи максимално успешно всяка стъпка от упоменатите три.

За нас представлява особен интересе третата стъпка, защото тя има за амбиция да оголи дидактическата интенция на учителя пред учениците. Това се прави с цел полезна ретроспекция, осъществена по един приятен начин - оформяне на самосъзнание върху всяка стъпка, провокирана и осъществена от двете страни в обучението. Ползата от подобно нещо е двустранна, защото дава точна представа на педагога за отклоненията от предварителните му намерения, позволява да се коригират грешките и в крайна сметка да се осъществят идеи, които да помогнат за неговия личен растеж. От друга страна, която в случая е по-съществената, ученикът свиква да наблюдава и контролира процеса на ученето. Това вече е метод на работа - евристичен, и в крайна сметка даващ на завършилия 12. клас цялостна стратегия на самостоятелна работа. Нещо, което особено във висшето училище е вече същност на обучението. Младият човек оттук нататък би могъл да се чувства и учител, и ученик едновременно, нещо, което му позволява да утвърди своята независимост и да удовлетворява потребностите си към перманентна квалификация, изисквана от новите условия.

ИЗВОДИ

Това, което приоритетно би могло да се извлече от направената същностна и реално бегла характеристика на американската квалификационна програма "Развитие на критическото мислене чрез четене и писане", е, че нейната структура е особено гъвкава, позволява творческото й преосмисляне според националните традиции и особености на всяка страна, в която се осъществява. Освен това нейната основа като ръководство на обучението е изградена на принципа на тренинга и мозаечно обединява пъстро единство от автори на стратегии, създадени и прилагани през последните 15 години в САЩ, което съвсем не претендира за някаква окончателност или завършеност на това, което представлява самата тя. Напротив! Авторите, с които българската група специалисти многократно се срещаха, всеки път подчертаваха свободата, с която трябва да се прилага програмата при структурирането на уроците. Точното и безкритично възпроизводство е непрепоръчително. В този смисъл се разчита на непрестанното задълбочаване на тази модерна педагогическа концепция за ученето и учебния процес в рамките на всяка конкретна реализация в дадена страна.

© Юлиян Наков
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 4
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 4.