Иво Маринов Братанов е роден през 1964 г. в гр. Русе. Завършил е българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен през 1985 г. През 1997 г. е завършил следдипломна специализация по история на новобългарския книжовен език в ШУ "Епископ Константин Преславски", а през учебната 1997/1998 г. е специализирал в Русенския университет "Ангел Кънчев". От 2000 г. е редовен член на Съюза на учените в България. От 1987 г. досега работи като гимназиален учител по български език и литература. През учебната 1991/1992 г. придобива ІІ клас-квалификация в ДИПКУ "Д-р Петър Берон" - Варна, а през 1994 г. му е присъден І клас-квалификация от ЦИУУ при СУ "Св. Климент Охридски". Интересите му са свързани с историята на българския език, съвременния български език, българската литература и есперантологията. Негови статии са публикувани в списанията "Проглас", "Духовна култура", "Български език и литература", "Родна реч", "Дарба", "Архив за поселищни проучвания" и "Bulgara esperantisto", в Научните трудове на Русенския университет "Ангел Кънчев", в Известията на Научния център "Св. Дазий Доростолски" - Силистра, и в различни сборници. Със свои доклади и съобщения е участвал в научни симпозиуми и конференции, организирани от СУ "Св. Климент Охридски", ШУ "Епископ Константин Преславски", РУ "Ангел Кънчев" и ДИПКУ "Д-р Петър Берон" - Варна.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  Разказът "По жицата" на Йордан Йовков и традиционният български морал
  "Но аз съм проста селянка" (Към въпроса за ценностната система на Гергана и на Везира в поемата "Изворът на белоногата" на П. Р. Славейков)
  Значения на една клетва в разказа "Индже" на Йордан Йовков

ЕЗИКОЗНАНИЕ

Статии
  Волтерианци и елинисти в историята на новобългарския книжовен език

© Електронно издателство
LiterNet, 2009-2019