Стоян Ив. Стоянов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОРЕНЪТ

web

Оная вечер срещнах всред елхите
премръзнал корен от тръстика,
попитах го, защо бе, братко,
в студа такъв си се разтичал,
а той отърси две снежинки
от бялото си старо рамо
и те политнаха надолу,
докоснаха го по коляното...
изкашля се и отговори:
Ти нявга бил ли си тръстика?
Отвърнах "не", какво говориш,
та аз човек съм, и възпитан
А той ме стрелна с поглед гневен,
наведе умно две въздишки
обърна се, и пак погледна:
Ти нявга... дишал ли си тинята?
А аз, такъв един, разтворен
в снега и в бялото на зимата,
не знаех как да отговоря,
дали съм дишал... нявга... тинята
Не съм - му казах - той обърна се,
и бавно тръгна към елхите
Не го видях от него лято...
дали пък и не беше зима...
не знам и аз, но вие знаете,
че лете, зиме, и в умиране
вонята на умряло блато,
е все воня... воня на тиня!