Кузман Атанасов Шапкарев е роден на 01.02.1834 г. в гр. Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а по-късно в Битоля. Учителства в Охрид, Струга, Прилеп, Кукуш, Битоля и Солун. В Струга се сближава с Димитър Миладинов, оженва се за дъщеря му Елисавета. Под влияние на вуйчо си Янаки Стрезов и Димитър Миладинов започва да издирва и събира народни умотворения. Публикува историко-етнографски описания, подготвя речник, обнародва статии по езикови въпроси, сътрудничи с дописки на цариградски издания и на "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. През 1866 г. издава няколко учебника - "Българский буквар" (в 2 части), "Кратко землеописание за малички детца на наречие по-вразумително на македонските българи". Следват етнографски статии и изследвания - "Русалии" (1884), "Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев" (1884), "Сборник от народни старини. Кн. ІІІ. Български народни приказки" (1885), "По етнографията на Македония" (1894), "По народната медицина и нейната номенклатура в Македония" (1899). Най-значителният му труд е обемистият за времето си сборник "Български народни умотворения" (над 2100 страници в 6 тома, разпределени в 9 книги, от които излизат 8, 1891-1892), който съдържа над 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. От 1900 г. е член на Българското книжовно дружество (сега БАН). Отличен е с орден "За гражданска заслуга" - V степен. Умира в София на 18.03.1909 г.

ФОЛКЛОР

Съставителство
  Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни
  Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания

© Електронно издателство
LiterNet, 2008