Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книжарница Книгосвят  Книжарница Книгосвят: нови книги  Книжарница Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ЖЕЛЯЗОТО" И СТОМАНАТА В ХРАМА "СВ. СТЕФАН" В ИСТАНБУЛ

Благовеста Иванова, Ради Ганев

web | web

Изграждането на храма "Св. Стефан" в Истанбул от метални елементи е възприето в социо-културен аспект в по-голяма степен като даденост, отколкото като историческа закономерност в развитието на архитектурата в края на ХІХ в. В културно-исторически аспект, стоманата с популярната индикация "желязо", придобива значението на аксиома - правило, което не подлежи на доказване. Неточното определение за материала, получава широка гражданственост "по традиция" от документите от ХІХ в. и впоследствие понятието "желязната църква" се налага като широко използвано. Фактът, че храмът е в Цариград, в сърцето на Османската империя, и мястото на построяването му е свързано с центъра на църковните борби, създава предпоставки за оформяне на конотативното значение на определението "желязната църква". В годините след сглобяването й на брега на Златния рог през 1897 г.1, поради физическите характеристики на "желязото" като здрав и устойчив материал, понятието "желязната църква" препраща към устоите на нацията от времето на национално-освободителните борби.

Популярността на наименованието показва, че то е трайно установено в представите на българина. Безспорно е, че "храмът" (преди стоманения е дървен), като българско православно средище, има значимо място за укрепването на националния дух. Неговото значение на духовен и образователен център в Екзархията в Цариград за поддържането на националната и верската принадлежност на българите в Македония и Одринска Тракия, останали след Берлинския договор от 1878 г. в Османската империя, е един от неоспоримите факти в нашата нова история.

Настоящият прочит на документите е насочен към прецизиране на широко навлязлото в употреба общо и остаряло понятие "желязо" в два аспекта. Той има за цел да направи социо-културен анализ на установяването и използването на наименованието на метала "желязо" вместо стомана като семантичен код на храма. Вторият аспект е специализираният прочит на документ от 1894 г. по извършването на опити за опън на стоманата, във връзка със сертифицирането й, преди началото на фабричното изпълнение на конструктивните елементи на сградата.

Интердисциплинарният подход към проблема за "желязото" очертава значението на запазените и неанализирани досега архивни документи и приложното им значение при опазването на архитектурния паметник.

1. От "паметник" и "светиня" към "желязо"/"железен храм" (социо-културен прочит на понятията)

Архивните документи и ранните изследвания за църквата "Св. Стефан" създават яснота по въпроса как се оформя и изпълва със смисъл понятието "железен храм", за да се наложи и придобие широка гражданственост. В тях откриваме отговор защо, в случаите когато става въпрос за "българската светиня на Златния рог", понятието "желязо" се използва като синоним на стомана и чрез храма придобива смисъла на синоним за национална идентичност в съвременната масова култура. (Всички популярни и популистки акции в медиите, широко прокламират понятието "желязната църква" и допринасят за неговото налагане.)

Архивните документи за храма "Св. Стефан" ясно показват, че понятието "желязо" в определението "желязна църква" е израз на общобългарски, обединителни възгледи. По-ранните, изразяващи националната консолидация, понятия са "споменик" и "паметник" в смисъла на запазване на паметта и увековечаване, и "народна българска църква".

Книжното тяло от 1858 г. на настоятелството на храма "Св. Стефан", в което се записват даренията за строежа на каменна черква, е наречено "(С)Помяник на Българската народна църква". На восъчния печат на първата му страница, е изобразен импозантен храм с големи прозорци и с четири купола с високи барабани. Текстът "Печат Народныя Българскыя Церквы в Цариград" (курсив тук и нататък мой, б.а., Б.И.) и изобразяването на храм, различен от съществуващия тогава дървен, издава значението на замислената постройка като важна в национален аспект институция. Въвеждащите думи в същата книга: "Свято здание, което ще стани колкото голямо, толкова и великолепно, прилично за Народно", определят понятията "свят" и "народен" в смисъла на значим, общобългарски/всенароден. "(С)поменикът", в който се записват даренията, утвърждава дарителите като "ктитори" и увековечава имената им завинаги. ("всякий християнин... да принесе дар Богу що му ся откъсни от сърцето, който ще ся написва в следующий Спомяник да ся помянува имято му като Ктитор вечно в тойзи Божественный храм.") (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1; ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 17 л. 1).

Подобни текстове и изображения присъстват в творчеството на възрожденски творци като Георги Раковски и Николай Павлович. През 1860 г. Георги Раковски публикува в Белград "Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград" (Раковски 1860). В заглавието ясно личи предпочитанието към определения, насочващи към симптоматични за национална консолидация явления (Топалов 2003; Данова 2003: 11-92).

След утвърждаването на църковната независимост бележитият възрожденец Николай Павлович рисува историческата композиция, наречена "Памятник на освобождението на Българската църква в Цариград". Издигнатият на преден план паметник (кръст на невисок постамент, поставен върху две стъпала) насочва към спомена и увековечаването (вж ил. у Иванова 2008а). Около него стоят водачите на църковните борби - нарисувани в цял ръст портретни изображения. Във фона е представено изображение на каменен храм. Той е изправен срещу византийската крепостна стена и фасадата му напомня проектираната от архитектите Фосати черква ("византийска фасада" с две кули и полусферичен купол на висок барабан), което показва, че художникът е запознат не само с разположението на терена, но и с това как е трябвало да изглежда черквата.

Понятието "Паметник", откъдето произлиза и "храм-паметник" в смисъла на общонароден храм/храм с общонародно значение, е свързано със зараждането на издирването и опазването на старини през Възраждането и с превръщането им в определящи националната идентичност културни факти. Николай Павлович го използва многократно в своите художествени произведения и в текстове. В народополезната си дейност той попада под влиянието на пламенния революционер Раковски, издирва български старини и е убеден в издаването на списание, посветено на тях, наречено "Български памятник" (1871 г.)2. Мястото и значението на словосъчетанието личи и от разгледаната историческата композиция, която той създава в два варианта - живописен и литографски3.

Горните определения са елемент от модела на възрожденската ценностна система с ясно изразено национално самосъзнание и тенденция към изграждане и утвърждаване на национално самочувствие. През 20-те- 40-те г. на ХХ в. те са трайно навлезли в употреба, като в смислово отношение "народното", "светинята", "паметника" и "желязото", се използват като основни взаимозаменяеми определения на храма в Цариград и се превръщат в елементи на модел за национална идентичност.

Първата сериозна оценка на черквата "Св. Стефан" е направена през 20-те г. на ХХ в. - времето на формирането на нов израз на националните идеали след трите унищожителни за България войни. Тогава е формулирано и нейното обществено значение на културно средище.

Първото монографично изследване за храма "Св. Стефан" в Цариград е издадено от Иван Стойнов през 1923 г., когато представата за народно/национално вече е утвърдена. Църковните борби, чийто център е Цариград, отдавна са дали своя резултат като етап от национално-освободителното движение с извоюването на независима българска църква през 1870 г. Ето защо дистанцията на времето "дава право" за осмисляне на значението на "мястото" на храма - земята на Стефан Богориди, теренът между Фенер и Балат. От времето на даряването му през 1849 г. имотът на Богориди е мястото на ръководена от български владика църковна община в Цариград, регламентирана като община на отделна народностна общност. Това място е български просветен център с училище и печатница. На тази "територия" през 1860 г. Иларион Макариополски не споменава в литургията името на гръцкия патриарх и по този начин провъзгласява отделянето на българската църква от Патриаршията. Така по естествен път е поставен знак за равенство между сложните процеси на църковните борби и насищането на стоманената църковна сграда със символичен смисъл. "Железната й направа" в монографията с право е наречена архитектурна рядкост (Стойнов 1923: 67, 66), но за Цариград, а не за света, както широко се прокламира в днешно време.

Иван Стойнов определя храма като единствен архитектурен пример за столицата на Османската империя, въпреки високата сеизмична активност и честите пожари в града. Освен тези общи за Истанбул причини, той споменава и конкретните особености на терена като "неустойчивост на водната почва при ниското крайбрежие", станали причина за построяването на сградата от метал. Според формулираните за пръв път в изследването на черквата "Св. Стефан" стилови особености, тя е "с оригинален български стил, който въпреки железната направа, поразява със своята елегантност, лекост и приветливост" (Стойнов 1923: 67). Неспециализираният възглед на автора (по професия е учител) за стила като "оригинален български" е израз на търсене на национална идентичност не според стиловите особености, а по национална принадлежност.

През 20-те г. вече остро стои въпросът за поддръжката на храма. Липсата на средства, постоянните молби от страна на църковното настоятелство за изпращане на средства от България, дават отражение върху смисловата му оценка, както личи от документите. Неговото изместване като пръв по значението му храм в Цариград от гробищната църква, допринася за идентифицирането на националните устои с вече историческото му място в миналото от времето на църковните борби. Патриотизмът и останалите в историята църковни борби са лостът на църковното настоятелство за пробуждане на активност от Министерството на Външните работи и Светия Синод през 20-те г. на ХХ в., когато започват големите проблеми с опазването на храма, поради недостатъчни субсидии от страна на държавата и недобро разпределяне на бюджета от църковното настоятелство. В молбата си до двете институции за "една по-голяма парична помощ" митрополит Борис пише: "Тоя храм-памятник, разположен край брега на Златния рог ще напомня на грядущите поколения за вечни времена славните борби на българското племе, чиито достойни водители - велики йерарси и ентусиазирани светски лица издействаха най-после, при небивал от тяхна страна идеализъм духовното освобождение на поробения български народ, а чрез това подготвиха и политическата му свобода" (ЦДА, ф. 264, оп. 3, а. е. 340. Протоколи 1-4 (27.06.-10.07.1924 г.), л. 47).

Въпреки незаинтересования отговор от страна на църквата от ноември 1924 г., един месец по-късно Св. Синод отпуска за "Св. Стефан" незначителната за времето сума от 20 000 лв. За тази сума по същото време държавата е можела да купи 20 карикатури от Александър Божинов, или две от особено стойностните творби на Сирак Скитник, или малко повече от една пластика на Андрей Николов (Соколова 1996: 11), или преведената сума е равна на заплата и половина на председателя на Народното събрание.

Следващите пасажи от документи ясно показват формирането на модела на сакрализация на железния храм в храм-паметник. Те са свързани с неговото "обезкръвяване" и придаване на мемориални функции.

През 1927 г. се подема акция за облагородяване на терена около храма. Отец Костов и енорийският свещеник Йоаким Мустрев разпращат апел за събиране на средства към българите в Америка с идеята за построяване на чугунен водоскок, който да бъде готов за Богоявление през следващата година. В него те пишат, че всеки дарител ще бъде възнаграден с подарък - снимка на водоскока и книгата "Историята на железния храм-паметник "Св. Стефан" (монографията на Иван Стойнов) (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 61, л. 140, 186).

През 1946 г. църковното настоятелство се събира за решаване на проблеми във връзка с ремонтни работи по черквата "Св. Стефан". В протокола е фиксирано ясно формулираното отношение към нея като към мемориален паметник и значението му. "По въпроса за бетонирането на двора на тази наша всенародна величествена светиня - храма паметник "Св. Стефан" разисква се подробно. Всички са съгласни бетонирането на двора на храма паметник да стане." (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 264, л. 43 (Пр. 15).

През 40-те години гробищната църква "Св. Димитър" започва да измества мястото на "Св. Стефан" в живота на българите. Тя отнема част от функциите на първата българска църква, която все по-често наричат "храм-паметник" (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 264, л. 34), отчитайки неговото важно място за българската общност в града.

Определенията "народна българска църква" и "всенародна величествена светиня - храм-паметник "Св. Стефан" в редица документи от това време, водят началото си от българския възрожденски идеал. Той, от своя страна, е изграден в синхрон с представата за общонародни, национални, романтични ценности в системата на европейските културни институции през ХІХ в., наречени "народни" в славянските страни.

2. Раждането на металния храм

Храмът се строи от метал - стомана поради ред причини: теренът е до водата на Златния рог и представлява насип, металният храм е разглобяем и по-лек от евентуален каменен. Първите сведения за този строеж не издават подобна нагласа. През март 1888 г., според в. "Новини", на международен конкурс в Рим за построяване на храм на Златния Рог се явяват двама архитекти - Дилитдика и Ховсеп Азнавур (Първата 1895). Архитект Дилитдика, който е с неясна самоличност, не предава заданието. Цариградският архитект от арменски произход, който е завършил образованието си в Рим, възпитан е в средите на михитаристите, учи на остров "Сент Лазар" във Венеция, познава католицизма и членува в масонска ложа, става победител в конкурса. Неговите условия, както и архитектурното задание, по което е работено, и досега остават неясни, тъй като документални свидетелства не са запазени. Сигурно е едно - проектът не е за метален храм, тъй като идеята съзрява доста по-късно.

Заслугата за строеж на метален храм е на двама просветени българи - Екзарх Йосиф и Георги Вълкович, които получават образованието си в Париж - град, в който техническите постижения са на високо равнище. На 18 октомври 1889 г. Екзархът отбелязва в своя дневник, че българският дипломатически агент в Цариград д-р Георги Вълкович ходил при него да иска съгласие църквата да се направи от желязо с размери 24 метра дължина и 12 метра ширина (Дневник 1992: 267). Поемните условия спрямо австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" са сключени на 28 юли 1892 г. (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 26-40)4. Няколко месеца по-късно, на 17 ноември 1892 г. главният архитект в Дирекцията на обществените сгради при Министерството на финансите Александър Фитов съобщава на министъра на външните работи и изповеданията Георги Странски, че е прегледал проекта за строителството на желязната църква. Това е първото точно сведение за решението за строителство на храма с метални конструкции (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 46).

Подписаното от архитектите от Дирекцията на обществените сгради към Архитектурното отделение при Министерството на финансите Алекси Начев и Георги Ненов мнение по поемните условия (28 ноември 1892 г.) е адресирано до главния архитект Александър Фитов и е свързано с тяхното уточняване. В т. 5 откриваме професионално формулираното условие предварително да бъдат поискани проби на метала от фирмата-изпълнител "Рудолф Филип Ваагнер", тъй като Комисията от специалисти предполага, че би имала възможност за съпоставка на неговото качество5. По-високата проба на стоманата, която Строителната комисия изисква, както и решението за по-богата пластична украса, оскъпяват цената на метала и на изпълнението от 700 на 735 златни лева (равни на френски франкове) на тон (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.e. 120, л. 55-58 (фр. ез.).

От разгледаните документи могат да бъдат направени изводи, че подмяната на понятието "метал" с понятието "желязо" навлиза в употреба в етапа на сакрализиране на храма като "паметник" - през 20-те г. на ХХ в.

3. Съвременен прочит на протокола от "Императорския кралски изследователски институт по мерките и теглилките във Виена" от 1894 г.

Информация за поведението на стоманата при натоварване е запазена в Протокола от "Императорския кралски изследователски институт по мерките и теглилките във Виена".

Времето на индустриално развитие в Европа и Русия се характеризира с първи стъпки за поставяне върху научни основи на всички измервания и изпитвания на материалите за промишлеността и строителството6. Въпреки откритите закони и зависимости в основните клонове на естествените науки, реалното им практическо приложение започва след 1800-1850 г. Първите лаборатории за статично изпитване на материали работят от 1873 г. във Виена, Берлин и Мюнхен. Хидравличните машини за изпитване на метали са въведени през 1879 г. На този исторически фон изискването за използване на съвременни методи за тестване в лаборатория и за гарантиране качествата на вложените профили в конструкцията на черквата "Св. Стефан" в Истанбул е израз на познаването на съвременните за времето стандарти от страна на контролиращите строежа органи.

Проблемът с оформянето на интериора на храма, а също така и договореностите за контрола на качеството на металните конструкции, отвеждат архитект Янаки Шамарджиев от Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията във Виена. Неговата задача е да удостовери качеството на материалите и да влезе в преговори с фабриката "Ваагнер" за изпълнение на вътрешната архитектура7. Освен мнението си за работата Шамарджиев дава своята преценка за художественото изпълнение на детайлите от екстериора. Той отбелязва, че е схванат характерът на стила на корнизите, капителите и колоните, които са изпълнени с точни и чисти очертания.

В доклада си Шамарджиев обяснява, че не е присъствал на опитите по установяването на качеството на стоманата, а според договора Ваагнер е представил свидетелство от "Императорския царски технически музей на занаятите" във Виена и според това свидетелство желязото и чугунът са от най-добрите. Документът, изискан от металолеярната на Рудолф Филип Ваагнер за конструкцията на храма в Константинопол датира от 5 май 1894 г. Изследването на метала е извършено на 7 май и е подписано от директора на Музея Екснер (Exner) (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 118)8.

Протоколът представлява сертификат за четири стоманени тела от два вида стомани. Той е представен на инвеститора, т.е. българската страна, но е необходимо да се отбележи отсъствието на цитиране на стандартизационен или нормиращ документ за условията, при които се извършва тестването.

Сертификат от

Сертификат от "Императорския царски технически музей на занаятите" във Виена

От него става ясно, че са подложени на опън по две пробни тела от всяка стомана. Дименсиите са в мм, см, кг/кв. мм. На фиг. 1 и в таблица 1 са посочени размерите на пробните тела от Протокола и тези от действащия в момента стандарт БДС ЕN (БДС 2004).

Фиг. 1 Размери на пробно тяло за изпитване на опън

Фиг. 1. Размери на пробно тяло за изпитване на опън

 

Размери на опитните тела от двата вида стомана от Протокола

Таблица 1

Размери, mm

І Стомана

ІІ Стомана

БДС 2004

Опит 1

Опит 2

Опит 1

Опит 2

1.

Дебелина

a

9,6

9,6

10,1

10,1

10,0

2.

Ширина

b

48,5

49,6

48,8

49,3

31,4

3.

Работна дължина

l

200

200

200

200

200

4.

Дължина

L

300

300

300

300

377

Данните от таблица 1 позволяват да се направи сравнение за размерите на пробните тела, подложени на изпитване на опън. Дебелината може да се приеме за всички със среден размер 10 мм. Ширината е със 17-18 мм в полза на размера от Протокола. Общата дължина също е по-голяма, като се допуска, че тя е такава, поради различния начин на захващане в двата края на тялото в изпитвателния апарат. Най-важният и основен размер, работната дължина от 200 мм за изпитване е останал постоянен и непроменен, повече от 110 години, включително и в съвременните стандарти. Това дава основание, получените резултати да се приемат за достоверни (таблица 2).

Якостни характеристики на двата вида стомана съгласно Протокола

Таблица 2

Характеристика

І Стомана

ІІ Стомана

Опит 1

Опит 2

Опит 1

Опит 2

1.

Граница на провлачване

МPa

280

256

325

317

2.

Граница на разрушаване

МPa

417

388

410

408

3.

Относително удължение след разрушаване

%

10,2

29,7

29,6

30,0

4.

Относително свиване на сечението след разрушаване

%

53

60

58

61

Забележка: Мерките в таблица 2 са приведени в система SI.

От таблица 2, по получените характеристики от Протокола, е възможно да се изберат съвременни стомани. При избор по граница на провлачване отговаря марка стомана Ст 5 съгласно таблиците по съпротивление на материалите (Кисьов 1965: 6). По граница на разрушаване на тези резултати съответства манганова стомана 40 Г. Получената разлика се обяснява с изискването за използване на висококачествена стомана и вероятно наличието на естествени легиращи елементи като манган, съдържащи се в рудата. Предположението се потвърждава и от изследваните пробни тела с рентгеноструктурен анализ на ламарината от обвивката на църквата (Калчевска, Ганев 2008: 39-44). Химичните елементи в процентното съдържание се подреждат по следния ред: манган 0,3 > мед 0,15 > никел 0,1. С близки характеристики са стоманите, използвани за мостостроене и метални ферми.

Направеният анализ показва, че можем да се доверим на получените данни от изпитването както за възстановяване на работната диаграма на опън при изпитване, така и за качествата на приложените стомани.

Идеята, проектирането и построяването на храм от метал е конкретен, неизолиран от историческото развитие факт. Металите започват да навлизат като традиционни строителни материали в края на ХVIII в. Неоспоримите им технологични преимущества предлагат възможности за тяхното приложение както като монтажни елементи, така и за създаване на конструкции и форми за лесно и практично покриване на големи пространства. Първоначално те се прилагат в сгради с утилитарни функции без особени изисквания за естетика, като фабрики, гари, пазари, открити части на рудници. Трудното възприемане на метала и невъзможността от прикриването му води до отнасянето на сградата към по-ниска естетическа категория.

За Западна Европа са необходими няколко десетилетия, докато употребата на метала премине в границите на друга категория, подвеждане на функционалното под знака на естетиката чрез осъвременяване на архитектурната форма. Това е етапът на бързия подем на архитектурата, свързан с новото формообразуване. Индустриалното развитие допълнително позволява да се експериментира с метални конструкции, изразени чрез чугунени колони в съчетание с иззиждане на стените между тях от камък, като текстилната фабрика от 1787 г. край Манчестър, Великобритания. Усъвършенстван етап е използването на метални конструкции и тухлена зидария в памуко-хартиената фабрика от 1801 г. в Сълфорд, Великобритания (Емери 1990: 59-73). Тласък дава и изобретяването на рифелована ламарина в 1829 г. от Х. Палмер (H. Palmer). В художествено отношение напредък е остъкленият свод със стоманени рамки, използван за първи път през 1831 г. в Орлеанската галерия в Париж. След него първата голяма сграда от метал и стъкло е тази на Кристалния палат в Лондон от 1851 г. Индустриалният прогрес с приложение на новите материали в Eвропа не подминава и строителството на храмове (Смит 2004). "Св. Стефан" има няколко аналога по отношение на използването на стоманени конструкции с метални обшивки: в Даугавпилс в Латвия, Киев (и двете от 1871 г.), Ариджа в Чили, Тачна в Перу, Манила във Филипините (всички от 1875 г.), Санта Розалия в Мексико (1896 г.) и Греша в Коста Рика (Иванова 2008б: 66-71).

Решението за построяване на черквата "Св. Стефан" върху насип, какъвто е терена край Златния рог, и в сеизмичен район като Цариград, е естествено на общия фон на техническото развитие и в България. След Освобождението от турско робство през 1878 г. започва оформяне на техническата мисъл на Българската държава, която се ориентира по световните насоки на развитие. През 1888 г. се приема първият Закон за мерките и теглилките, който въвежда модерния за времето подход на единство на измерванията, като установява задължително ползване на Метричната система. Българският закон е един от първите метрологични закони в света и е признат от световните научни среди като един от най-съвременните в областта си. Показателно е, че в началото на 90-те г. на ХІХ в. са поканени европейски фирми за строежа на Орлов и Лъвов мост. Тук са приложени високите изисквания към строителството и системния контрол на качеството при строежа (Иванова, Ганев 2008).

Следователно, не е случаен фактът за изискванията за изпитване на металите на опън от специална лаборатория във Виена, документиран с Протокол от 7 май 1894 г. (Протокол от "Императорския кралски изследователски институт по мерките и теглилките във Виена" от 1894 г.) и представен в България на френски език. Протоколът е предвестник на утвърден механичен метод за изпитване и пример за новаторски и научен подход в етапа на началото на металните конструкции в архитектурата за България.

Изпитването на опън е един от първите международно признати начини за механично тестване на материалите. Измерванията са точни. Получените данни дават възможност да се правят изводи и заключения за механичните свойства на използваните метали. Фирмата "Рудолф Филип Ваагнер" използва най-новите методи, за да се гарантира високото качество на металната конструкция от сградата на църквата. Протоколът за изследване на стомана за храма "Св. Стефан" е първи документ за изпитване на метали, косвено свързан с българска институция.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Точната дата (20/8 май 1897 г.) за окончателното приемане на работата на фирмата "Рудолф Филип Ваагнер" е отбелязана в протокол, подписан от архитекта-проектант Ховсеп Азнавур и представителя на Рудолф Ваагнер в Истанбул Макс Вол. (ЦДА, ф. 321 К, а. е. 473, л. 72-73 (фр. ез.). [обратно]

2. Обявление във в. "Право" в Цариград (Архив 1980: 81-84). [обратно]

3. Идеята за изображението е от 60-те г. на ХІХ в., когато Н. Павлович е в Одеса, за да издирва извори за българската история, а литографията и живописното платно са създадени през 1870 г. [обратно]

4. Constuction de l’eglise Bulgare a Phanar de la corne d’or. Cahier des charges. Clauses et conditions générales (фр. ез., препис, ръкопис). Към поемните условия се отнася и документът с описанието на чертежите на храма "Eglise Bulgare â Phanar. Construction en fer Bordereau du drofsier". Плановете бяха открити в ЦДА с помощта на д-р Йордан Желев, за което му изказвам благодарност, и предоставени на арх. Васил Китов, който, от своя страна, ги предаде на църковното настоятелство на "Св. Стефан" в Истанбул. [обратно]

5. Доклад до главния архитект, от 28 ноември 1892 г., от архитектите А. Начев и Г. Ненов за преглеждане на общите поемни условия (препис) (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 69, л. 15-16, както и ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 50-52). [обратно]

6. През 1660 г. е открит законът на Хук (Robert Hooke, 1635-1703); през 1802 г. Томас Юнг (Thomas Young, 1773-1829) открива модула на еластичност; през 1829 г. - коефициента на Поасон за напречна деформация (Simeon Denis Poissen, 1781-1840); през 1865 г. е открита първата изпитвателна лаборатория в Англия; на 20 май 1875 г. е подписана официално Конвенцията за метъра от Генералната конференция по мерки и теглилки; от 1884 г. датират първите нормативни документи за тестване на метали. [обратно]

7. До министъра на Обществените сгради, пътищата и съобщенията. Построявание Българска църква в Цариград (препис от препис), от архитект инспектор Я. Шамарджиев, 1 юни 1894 (ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 69, л. 70-77). [обратно]

8. Royal Impérial Mousee Technologique des Metiers. Vienne, IX Währingerstrass 59. Establissment pour l’examen de materiel de construction et de machines. Certificat. Препис. (Изказвам благодарност на Анета Стоянова, студентка от ВСУ "Л. Каравелов", за преводите.) [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Архив 1980: Архив на Николай Павлович 1852-1894. София, 1980.

БДС 2004: БДС ЕN 10002-1: 2004 Метали. Изпитване на опън. Ч. 1. Метод за изпитване при стайна температура. София, 2004.

Данова 2003: Данова, Н. Проблемът за националната идентичност в учебникарската книжнина, публицистиката и историографията през XVIII-XIX век. // Балканските идентичности в българската култура. Т. 4. София, 2003.

Дневник 1992: Български Екзарх Йосиф І. Дневник. София, 1992.

Емери 1990: Emery, N. Corrugated Iron Buildings in County Durham. // Durham Archaeological Journal, 1990, 6.

Иванова 2008а: Иванова, Бл. Българските старини в Царигград. // Електронно списание LiterNet, 14.05.2008, № 5 (102) <http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/bylgarskite.htm> (20.03.2010).

Иванова 2008б: Иванова, Бл. Храмът "Св. Стефан" в Истанбул и храмовата архитектура от желязо през ХІХ в. (Ситуиране на паметника). // Доклади, научна конференция с международно участие. ВСУ 2008, 29 май-30 май 2008. Т. 1. София, 2008.

Иванова, Ганев 2008: Иванова, Бл., Ганев, Р. Непубликувани документи за построяването на Лъвов и Орлов мост. // Научна конференция "Културно-историческо наследство на София - проблеми и перспективи", 05-07.11.2008 г., София, 2008.

Калчевска, Ганев 2008: Калчевска, К., Ганев, Р. Нови изследвания на покритията и стоманата на българската черква "Св. Стефан" в Истанбул. // Паметници, реставрация, музеи, 2008, кн. 12.

Кисьов 1965: Кисьов И. Таблици по съпротивление на материалите. София: ДИ "Техника", 1965.

Първата 1895: Първата желязна църква в света. // Новини, 1895, бр. 52, с. 1.

Раковски 1860: Раковски, Г. С. Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград. С извод от приготовляемая съвременна българска повестност, начинаеща от падения Българии под турска власт до днешни времена. Белград, печатано в Кн. сръб. книгопечатня, 1860. Сава Юванувичу и Вас. Поповичу, котленци. 1860.

Смит 2004: Smith, Ian. Tin Tabernacles: Corrugated Iron Mission Halls, Churches & Chapels of Britain (Hardcover). London: Camrose Media Ltd., 2004.

Соколова, Д. 1996: Соколова, Д. Критическа оценка на произведенията на изкуството в България до средата на 40-те години. // Проблеми на изкуството, 1996, кн. 3.

Стойнов 1923: Стойнов, Ив. Българската светиня на Златния Рог и нейното минало. По случай 25-годишнината на българската железна черква Свети-Стефан в Цариград. София, 1923.

Топалов 2003: Топалов, К. Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане. София, 2003.

 

Централен държавен архив

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 69, л. 15-16.

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 69, л. 70-77.

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 26-40.

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 46.

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 50-52.

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.e. 120, л. 55-58. (фр. ез.).

ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 120, л. 118.

ЦДА, ф. 264 К, оп. 3, а.е. 340. Протоколи 1-4 (27.06.-10.07.1924 г.), л. 47.

ЦДА, ф. 321 К, а.е. 473, л. 72-73.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 17 л. 1.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 61, л. 140, 186.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 264, л. 34.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 264, л. 43 (Протокол 15).

 

 

© Благовеста Иванова, Ради Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2010, № 3 (124)

Други публикации:
Паметници, реставрация, музеи, 2009, бр. 1-2, с. 19-26.
















Партньори