СМЪРТТА

Твой ли е този глас
с тази хладна обич
и замлъкнали птици
в себе си

Не произнася името ми вече
говорителят
носещ вести отдалече

Твои ли са тези очи
тъмни пропасти
с опустели прегръдки
и вехнещи целувания

Ти ли си наистина
това помръкнало тяло
отрицание вкаменено?

(До тебе съм и разтреперена
се моля времето да те върне
да върне любимия ми
където и да е...)

На твоето чело виждам
своята участ изписана:

(На яростта пронизващия вятър
ледена смърт за всички радости)

© Неше Яшън
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)