ВТОРИ ПРЕДГОВОР

Даниел Джоунс

web | Под млечна гора

Двадесет години изминаха откакто написах първия предговор на "Под млечна гора" и с течение на времето пиесата доказа своето устойчиво на времето качество. Тя е четена усамотено и публично, поставяна е на сцена и е преведена на много езици. Според мен, славата на Томас се дължи определено на шепа поеми, но в същото време, "Под Млечна гора" е със сигурност неговото най-широко известно произведение. Мнозина от прочелите или слушали прочита й многократно се страхуват да погледнат друга творба на Дилън Томас, освен може би очевидно недвусмислените разкази от "Портрет на художника като млад пес" и един или два радиосценария.

Страхът не е съвсем безоснователен. Творбите на Томас обитават два различни свята: интимния, интровертен свят на неговите силно концентрирани и педантично конструирани поеми, и публичния, екстровертен свят на неговата широко хумористична и силно цветиста проза. "Под млечна гора" като цяло принадлежи на втория свят, в който Томас се е водил донякъде от професионален опортюнизъм и целенасочено се е стремял към непосредствен ефект и достъпност. Това не намалява качествата на пиесата. Томас би се провалил професионално, ако не бе усетил, че в тази среда, за разлика от "интимната" среда на една поема, най-важното-от-живота и ясното-до-ръба-на-вулгарността са не само простими, те са често много ефектни в персонификациите, ситуациите и езика.

Но да оставим въпроса за средата до тук, ще бъде погрешно. "Под млечна гора" не е просто пиеса: това е пиеса за гласове. Средата, като посредник между пиеса и поема, позволява и изисква характеристики, поделяни и от двете. Слушателят или читателят-слушател ще открие искрена и фина поезия, втъкана в най-дългите пасажи - най-грубата проза, например диалозите на Капитан Кет, Рози Пробат - по съвпадение любими части от пиесата на самия Томас. Капитан Кет и разказвачът служат като очи само в определен смисъл: пиесата, независимо дали се слуша в ума или от сцената, е предназначена за ухото, което за разлика от окото, не поставя граници за въображението.

Успехът на "Под млечна гора" в превод е значителен. Езикова ловкост, игра на думи, ритъм и есенция на поезия, силно индивидуален стил на "прозата" - ако така можем да го наречем - всичко това се губи в процеса на превода. Какво остава? Хуморът, персонажите, образите, структурата, развитието на пиесата (думата сюжет трудно би могла да се използва) и енергичността. Ако трябва да избера една дума, за да опиша качеството, което осигурява оцеляването на пиесата след изпитанията на превода, то бих избрал "виталност".

В моя предговор отпреди 20 години няма нито един параграф, който считам, че трябва да се промени в светлината на натрупаната ерудиция и критика. В първия параграф, като се облягам малко тежко на привилегията на редактор, аз твърдя, че "Под млечна гора" е цялостна; в същото време аз споменавам за липсата на последна редакция и изразявам мнение, което още поддържам: "но ние имаме право да считаме, че това, което той (Томас) е оставил, е цялостна творба. Тук може да се спори, че има шикалкавене с думите цяла и цялостна. За нас "Под млечна гора" е цялостна. За Дилън Томас е незавършена. Встрани от работата по редакциите на творбата той е възнамерявал да добави доста към вечерната последователност, която, както стои в този си вид, е непропорционално къса. Той ми показа части от този материал. Каквото видях, се състоеше главно от фрагменти на балади, които да се пеят от някои от главните герои, например Беси Голямоглавата. Дори от тези фрагменти беше възможно да отгатнеш как ще се развиват баладите: стилът би бил "пародийно-сантиментален от 18. век" с някои сексуални намеци в него, каквато е всъщност песента на мистър Валдо.

Вечерта в Лариджиб е била очевидно планирана като празник на сантиментално пиянство и неприличие и датирането на събитията от неопределеното "скорошно сегашно" в началото на пиесата е трябвало да се плъзне назад, по-навътре в 18. век, векът, в който Поли Жартиерата винаги е живяла.

Незавършеността на "Под млечна гора" води до текстуални затруднения, които са утежнени от замените на думи или фрази от самия Томас с цел да задоволи американската публика. От чисто научна гледна точка само издание, съдържащо различни варианти на един и същи текст, може да разкрие цялостната история на изпуснатите думи (фрази), замените, подтекста, проектираните идеи, алтернативите и т.н. По мое мнение, такова издание ще бъде подходящо само за онзи читател, който никога не би трябвало да чете "Под млечна гора" изобщо. Пиесата не кани за академичен подход. Ако това е вярно, текстуалната отговорност за всяко издание на пиесата пада изцяло на раменете на редактора, за добро или лошо. Моята собствена цел е била да представя прост четивен текст, без суетня или разсейване и най-вече, без допълнителни указания за четене или изговаряне, които служат само за ограничение на свободата на читателското въображение. Текстът сам по себе си е достатъчно богат на предположения и атмосфера.

Двадесет години ме научиха, че нещо трябва да бъде казано за значението на музиката в "Под млечна гора". Ще дам един пример. Чувал съм продукции и публични четения, в които песента на Валдо е пропусната. Диспропорцията на вечерната последователност така или иначе съществува; изпускането на песента намалява тази последователност до пропорцията на увяхнал клон в дървото на пиесата.

За съжаление, ние нямаме останалите балади, предвиждани за вечерната последователност, но поне имаме песента на Валдо. Другото, на което искам да обърна внимание, касае интерпретацията на Поли Жартиерата и Валдо. Очевидно, тези два персонажа, единият от които няма почти нищо за казване, не трябва да са беззвучни. От друга страна, те не бива да са изпълнени от професионални певци. Няма музика в "Под млечна гора", предвидена за акуратно и прецизно изпълнение. Тя трябва да се пее както би се пяла в Лариджиб. На най-доброто публично четене на "Под млечна гора", което съм чувал, пиесата беше представена от актьори с истински (неимитиран) южно-уелски акцент - Валдо даде груба, фалшива, свободна интерпретация на песента си и цялата трупа се включи в рефрена диво, със страст. Целта на този пасаж в пиесата бе постигната - имаше истинска кръчмарска атмосфера след прекалено много пиене и усещането за време, течащо в пиянско пеене, бе задоволено.

© Даниел Джоунс
© Явор Кирилов, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2007
Дилън Томас. Под Млечна гора. Варна: LiterNet, 2007.