ПОСЛЕДНАТА ПРЕГРАДА

Димитър Коруджиев

web

Стачката на учителите е факт с огромно духовно значение. Никой не е очаквал този бунт на смазаните преносители на знанието, на възпитателите в една страна, която е отхвърлила връзката на възпитанието с почтеността, скромността, сдържаността, доброто поведение. В която се говори за всичко друго освен за възпитание. Щом се появи електронната игра с варианта "да изнасилваме учителките" (такава е действителността в училище, казаха създателите й), разбрах, че сме стигнали до дъното. Не оставаше нищо свято, нищо, което да почитаме, никакъв инстинкт за самосъхранение. Когато нищо вече не е забранено и няма преграда пред перверзията, обществото се самоубива.

За мен остава истинска загадка откъде намериха сила за борба и солидарност тези унизени хора, уплашени от бедността, незачитани от никого, забравени в разбитите класни стаи. Тези хора, които често нямат дрехи, за да се изправят пред децата в приличен вид и без да се срамуват. Които не могат да си купят книги и компютри, да отидат на театър, на концерт, тези хора на културата, лишени от достъп до нея.

Ако мислим, че въпросът е единствено в ония 300, 400 или 600 лева, значи нищо не разбираме. Те са външното, те са формата. Във вихъра на разложението малцина помнят каква вътрешна сила се крие в човека. Каква сила крие възмущението на скромния човек, на неспособния да участва в карнавала, на отговорния човек. И когато тази сила изведнъж намери израз, всички се стъписват. Аз видях по телевизията стотици лица на участници в събитието. Има нещо различно от другите стачки, нещо извън материалното, едно изригване на болката по изгубената традиция, по времената, когато българският учител е бил дълбоко почитан човек; по времето, когато просветата и възпитанието в трудолюбие, почтеност, уважение към старите хора и семейството, умение да цениш достойнството на другия, готовност да помогнеш, да дадеш, да приучваш сърцето си на състрадание, да осъзнаваш кое ще те обезчовечи - сребролюбието, егоизма, безсърдечието, празната суетност - са били част от народната мечта, от националния манталитет. По времето, когато никой не се е надсмивал на едно възпитание, което призовава към съдържателен живот и родолюбие, което поставя опазването на душата и верността към принципите над изгодата. По времето, когато се е знаело, кое е добро и кое е зло и е било възможно да говориш за съвестта човешка, най-големия ни съдник, да говориш за разкаяние, за намиране на изгубения път, за душевното спасение.

Тази стачка е плач, дълго потискан плач. Когато плачат учителите, нещата са отишли много далеч, страната е болна. Когато един човек страда заради унижението си, но и за друго: работата му е да учи и възпитава децата, а усеща, че не я върши добре, че изпуска нещо много важно, фатално важно, че децата и родителите не го ценят, не го разбират и той не може да отсъди колко е вината му и колко тяхната.

Досега не е имало стачка на учители, а нищо друго не съдържа толкова решаващо послание. Осъществена, тя е стряскащ факт, камбана за тревога, знак, че идва времето, когато думите "вежливост", "деликатност", почит", "свян", "съчувствие", "лоялност", "преданост", "благочестие", "безсребреност", "безкористие" и без друго осмяни, ще бъдат забравени завинаги. Това е последната съпротива на автентичното добро, на простичкото, ясно, вечно, неизкусено, непречупено добро. Учителите са различни хора с големи или малки слабости. Но професията им ги определя като последния резерв, последната преграда, превръща ги в последните защитници на крепостта, преди да влязат вътре окончателно разрухата, грабежът, дивите страсти, преди масовото бягство от една опустошена територия. Много от тях усещат всичко това по-скоро подсъзнателно, но духовната стойност на събитието си остава все така значителна. Сцената се разиграва във всички градове, пред очите на нацията. Възпитателите са на улицата с плакати, децата са публика по тротоарите. Децата обсъждат техните заплати, техните проблеми, нещо, което е недопустимо, което руши магията на учителя, и без друго помръкналия му ореол. И това, и родителските подписки, макар така добронамерени, са принизяващи, защото мисията на учителя предопределя едно пространство на уважението, една дистанция, която не трябва да скъсяваме. Но учителят прие всички щети от своите действия, за да ни покаже, че опасността е близо и тъмнината, ние я усещаме, покрива бавно нашия живот.

© Димитър Коруджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.10.2007, № 10 (95)