ИСТОРИКЪТ ИВАН ЗАБУНОВ ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ И КИШИНЕВСКОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Иван Забунов е известен български бесарабски учен, политик и обществен деец. Бил е депутат в Парламента на Република Молдова и съветник на президента по националните отношения. Той е доктор на историческите науки. Председател на българското културно-просветно дружество "Възраждане". С д-р Иван Забунов разговаряме за превратната съдба на българските преселници в Бесарабия.

- Разкажете ни повече за своите научни интереси. Как стана така, че посветихте толкова много усилия за проучване на оношенията между България и Русия?

- Моята кандидатска дисертация "Българите в Южна Русия: национално българско възраждане", може би, определи моята съдба за цял живот. Аз съм посветил живота си на българо-руските обществени връзки през миналия век. Написал съм и някои студии и книги за своите съвременници - бесарабските българи. С моя приятел и голям историк Константин Поглубко, лека да му е пръстта, сме написали историята на молдовската Твардица. Това беше моята първа книга в съавторство с човек и историк, който в краткия си живот е написал много книги и е оставил забележима и трайна следа в историческата наука.

Книгата "Българите в Южна Русия: национално българско възраждане" е кандидатска дисертация - обхваща много проблеми: преселването на отвъддунавските българи, техният обществено-културен живот на новата земя, самосъзнанието им, общо взето, Българското възраждане в различните му аспекти. В книгата са засегнати и следните въпроси: политически особености през този период, формирането на идеологията на българското националноосвободително движение - участието на българите в развитието на просветата, в църковната борба и т.н., спомогнали да се съхранят и да се запазят битът, езикът, културата и традициите.

- Бесарабските българи са се организирали в обществени, благотворителни дружества, които им помогнали в борбата за оцеляване...

- Да, през миналия век тук е имало обществени организации, благотворителни дружества, които оглавявали прочути родолюбци, известни в България и Молдова. Те са поддържали тесни връзки с официалните кръгове на Русия и с ръководителите на българското обществено движение, включвайки и титаните на българската революция: Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски. Освен че са поддържали организационни връзки, те са събирали тук и големи парични средства.

- Може би най-интересното е, че Кишинев е люлка на българското опълчение. Както отбеляза историкът К. Поглубко - освобождението на България се е започнало тук, на Скаковото поле в Кишинев...

- Да, наистина е така: символът и началото на българската свобода е Кишинев. Значимостта на тази свобода е много по-голяма, отколкото можем да си представим. Тя е платена не само от българския народ, неговата воля и готовност за жертви. Тя е бойна солидарност на много народи, които са имали една цел и един-единствен стремеж - да се премахне Османската империя, това непоносимо иго, под което са били румънци, молдовци, българи и други народи.

Сега историческата наука знае почти всичко за събитията, които са станали през март-април 1877 г. На 31 март, две седмици до започването на войната, в Арменското ханче се събират над 700 българи доброволци. Сред тях е имало волонтири, легионери, участници в Сръбско-българската война, които са избягали от България, защото след потушаването на Априлското въстание за тях друг път не е имало.

В Кишинев е имало голяма организация, която е била свързана не само с правителствените кръгове, но и със славянските комитети, с руската общественост, която разполагала с големи парични средства. Под чуждо название - Кишиневско българско общество - се е криела политическа организация, която се е занимавала с подготовка на въоръжени отряди.

Между другото, ние можем да проследим пътя на парите, събирани за четата на Христо Ботев. Парите, които са били събрани в Кишиневското българско общество, са отишли за въоръжение на Ботевите четници.

- Ако не е тайна, какво пишете сега, с какво ще изненадате читателя?

- Аз съм си поставил задача да напиша една книга, която да обхваща цял комплекс от отношенията и връзките на бесарабските българи през цялото Българско възраждане. И тя ще бъде написана на български език. На езика, на който говоря и на който говорят моите сънародници.

Творческите сили на българската интелигенция в Молдова са се концентрирали в нашето дружество, в един интелектуален център. Тук творците мислят, общуват, творят... През 1997 г. българското дружество "Възраждане" подготви сборник със статии, в които се засягат въпроси от историята и културата на българите от Молдова и Украйна. Сборникът е посветен на 120-годишнината от обявяването в Кишинев на началото на Руско-турската война през 1877-1878 г. Смятам, че книгата ще бъде интересна и полезна за всички, интересуващи се от българската история и култура, от бесарабската българска литература, от въпросите на езикознанието и образователното дело в Молдова.

Надявам се, че нашето дружество ще подготви и други книги, в които да разказваме и да поставяме въпросите за миналото и настоящето на българския народ.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.