 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ръце, крака и всички стърчиниса насочени къмто селенията ти,
необръгнал се теша да те споходя.
Промахвам въздуха излишен,
копая пръст, за да заложа тънки семенца,
които да излюпят дупеци цветисти.
Отделно от това дървета бочвам -
да цъфтят и вържат плодове.
Замахвам към планетите,
каланетно да ги сложа на правилните им места.
А ти не се прави на нафора, защото
съм преял от много фурни хляб,
освен което съм вегатарианец,
изключая женското месо.
© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2014, № 7 (176)