НОВООПОВЕСТЕНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ РЪКОПИСИ (3)

Иван Радев

web

Естествено и исторически оправдано е в пространството на непубликуваните, останали в ръкопис, книги от възрожденското време свое съществено място да заемат съчинения и сборници на религиозно-проповедническа тематика. Това не бива да ни изненадва, ако си припомним предлаганата справка в "Опис на старите печатни български книги (1802-1877)" с автор Валерий Погорелов (1923). В нея, сред анотираните 1646 издания, над 200 са само анонимните "книги с религиозно съдържание", към които трябва да прибавим и авторските на широк кръг възрожденци - от Софроний и Йоаким Кърчовски, през Неофит Рилски и Бозвели, до П. Р. Славейков, Рашко и Илия Блъскови...

Нещо повече - сборниците с религиозно-проповеднически характер, сред останалите в ръкопис прояви (песнопойки, преводи, учебници, повествавания...), се оказват обект на най-рано проявен интерес от страна на историко-литературната наука. Предпоставките за това насочване на специалистите още в ситуацията от началото на XIX в. към тях са напълно обясними - "размита", а не отчетлива граница между Средновековието и Новото време, която осигурява жилавост на религиозно-проповедническия тип книжнина, а оттам и прехвърлените усилия на занимаващата се с нея медиевистика, трудности при създаването на светски тип образование и интелигенция, забавеност в намирането на пътища към книгопечатането и др.

Така или иначе, оповестяването на конкретни ръкописи от съхраняваните в манастирски средища - било от чужди, а и от наши специалисти - датира още от десетилетията на самото Възраждане през XIX в. Тогава поводът обикновено е надникване в архивите на атонските манастири "Хилендар" и "Зограф". Без да навлизам в конкретната картина на следващите десетилетия, като резултат ще напомня солидния справочник на проф. Беню Цонев "Опис на ръкописните и старопечатните книги в Народната библиотека в София" (т. 1 - 1910 г., т. 2 - 1923 г.). А той е последван от "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека" (1964) с автори М. Стоянов и Хр. Кодов, от подобно издание, свързано с Пловдивската библиотека "Иван Вазов", от "Каталог кирилских рукописах манастира Хиландара" (1978) на проф. Дмитрие Богданович, от "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на "Зографския манастир" (т. 1 - 1985), "Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир" (1994), и др.

Не е нужно да навлизам и във вътрешното разслояване на този тип книжнина, промените, които тя търпи в хода на възрожденските десетилетия през XVIII-XIX в. Факт е, че и при вече утвърден статут на светския тип публикувана литература с нейните жанрове, религиозно-проповедническото четиво запазва своето присъствие както в каталога на публикуваните възрожденски издания, така и сред останалото в ръкопис наследство, създадено в тези времеви граници. Като свидетелство за усилията на историко-литературната ни наука да "авторизира" явлението, без да забравяме публикациите, посветени на отделни книжовници и сборници, за отправна точка може да ни послужи двутомникът "Съвременници на Паисий" (т. I - 1963, т. II - 1964 г.) на проф. Боню Ст. Ангелов, който макар и издаден отдавна, не е загубил своето значение.

Задачата ми в предлагания по-долу случай е скромна - да добият публичност два ръкописни сборника с религиозно-проповедническо съдържание в естествения за времето, ролите и съдбата си контекст от подобни прояви в останалите области на битуване на възрожденската книжнина през XIX в. Ако съхраняваното в утвърдените национални книгохранилища и институции под една или друга форма е в обръщение и се има предвид от специалистите, не така обаче стоят нещата при онези от тях, които са пръснати в скромни местни и лични сбирки. А и те са пълноправни участници в практиките на духовно-религиозния живот през XVIII-XIX в.

1. СБОРНИК ОТ ВРАЧАНСКО, НАРЕЧЕН "СОФРОНИЕ"

Става дума за солидно оформен ръкопис в обем от 296 листа, съставен от три части - всяка със своя самостоятелна пагинация, като има вероятност първата и третата да се дължат на един и същ копист. Подвързия: дъски с кожена обвивка без орнаментировка, в лошо състояние, с разкъсан гръб, следи от закопчалки. Липсват данни, които да ни дадат що-годе сигурна възможност, както да го датираме, така и да уточним проблема с авторството. Възможно е такива да е имало, но в това му състояние сред приписките не се среща каквото и да е безспорно свидетелство за тези, които са го създали. Данни от този тип е допустимо да са били по началните листи, но те са пропаднали, както и по ония от тях, които се срещат в изложението, но са отрязани. Ако съдим по езиковия им облик, отделните части на книжното тяло са създадени в края на XVIII, или с по-голяма сигурност - в началото на XIX в.

В замяна на така посочените липси, в сборника са налице немалко летописни бележки и вметки - всичките несъмнено от по-ново време. Както те, така и срещаните опити за графично-художествено портретуване, онагледяват активната му употреба, преминаването му през ръцете на много читатели в широк кръг от селищата на Врачанско. По един или друг повод срещаме имената на Искрец, Брезе, Лакатник, Горна Кремена, Редина, Заножене, Меча поляна, гр. Враца... Въпросните села са в район на границата със Софийско.

Малко необичайно стоят две приписки из текста, които отвеждат към и сега съществуващото село Радибош, което е доста отдалечено от гореспоменатата група селища: "На знайно да баде сия Софрония на Радибож" (л. 5 от първата част), "Сия Софрония на Радибожката церква" (л. 69-70 от третата част). По неизвестни ни причини вероятно именно това селище ще се окаже последният пристан на ръкописния сборник. В този смисъл идва да свидетелства бележка от следосвобожденско време: "Да се знае кога беше тая книга на Радибош 1881 г. За знаяние кога седех в Радибошкото училище на 1881-1882 г. аз уч. Н. Ненов".

Всъщност съдържанието на немалкото на брой летописни бележки в ръкописа като цяло не съдържа някаква особена информация за значими събития и изтъкнати личности. Сред тях изобщо липсва и такава, която да ни насочва към евентуален негов автор. С този си вид те говорят за скромни почитатели на книгата, в чийто ръце е попадал сборникът - даскали и свещеници, люде, без претенции за оставане в историята. Ето защо привличането им ще го обвържа с тяхната възможност да осветлят неговата съдба на ползвано четиво. На първо място е редно да се имат предвид свидетелствата на даскал Йован Райков, който от определен момент очевидно става собственик на ръкописа. За съжаление, не се намериха допълнителни данни за тази личност, името му не е застъпено и в обемистия справочник "Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция" (1988). А има вероятност точно той да е "кръстникът" на сборника с името "Софроние". В този дух са следните приписки:

* ДА СА ЗНАЕ коги зех това Софроние от поп Стефан Пенов за 304 гроша на мсц августа 6 ден 1847 года. Даскал Йованчо Райкович. Зехъ го от Враца (посл. празен лист);

* ПИСА ГИ Йованчо Райович на мсц. мая 23 ден, года 1854 сене (лист 2);

* ТОВА Е Софроние на Иванчо Райков (посл. празен лист).

Първото, което задържа вниманието върху тези летописни бележки е, че до 40-те години сборникът е притежание на поп Стефан Пенов, а за следващия отрязък от време (1847-1854 г.) срещу определена парична сума той сменя собственика си. Имам предвид даскал Иванчо Райкович. Според личните си разбирания той го назовава "Софроние". Същото назоваване се среща още на два пъти, поднесено с почерка на други читатели. Всъщност, прибягвайки до него, то ни се разкрива като директно онагледяващо популярността на еп. Софроний Врачански, публикувал през 1806 г. книгата "Неделник, сиреч Кириако-дромион". Налага се веднага да опровергая предположението, че в случая става дума за ръкопис, в основата на който е заето съдържанието на това издание. Срещу няколкото десетки "слова" в него само четири от тях имат своите застъпници в разглеждания ръкопис. Те са: "Слово на Благовещение пресвятая Богородица", "Слово на Св. Преображение Господне", "Слово светаго великомученика Георгия победоносеца" и "Слово святих славних и всехвалних первоапостили Петра и Павла". Направената съпоставка обаче ни убеждава, че в нито едно от тях текстът няма допирни точки с намерилото място в "Неделника" (1806 г.).

Сред специалистите-възрожденисти е позната практиката, според която екземпляри от публикувания "Кириакодромион, сиреч Неделник" (1806 г.) на еп. Софроний Врачански или от неговите преиздания, си спечелват простонародно наименоване "Софроние". Това преназоваване се възприема като показател за широка популярност, за значимата роля, която книгата изиграва в духовно-религиозния и просветния живот на българина през първата половина на века. Но коментираният тук ръкописен сборник ни предлага факт несрещан и натоварен с допълнителни значения - наименованието се превръща в своеобразен "жанр", то идва като отглас на опита за типологизиране на даден тип книжовни прояви, заговарящи за сходства в изпълняваните роли със Софрониевата книга. В тази насока като допълнителен аргумент е и свидетелството, че употребата "софроние" не я дължим на неизвестния автор, съставил сборника, а на личности, които са го притежавали или ползвали по-късно. Защото са безспорни свидетелствата, че е минал през много "ръце" в редица от споменатите селища на Врачанско.

Логично е, поради така хвърления чрез надслова на ръкописа "мост" към книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник", да го категоризираме по-скоро като резултат и от живата традиция, свързана с няколкогодишното пребиваване на епископ Софроний във Врачанска епархия в края на XVIII и началото на XIX в. На тази основа е естествено да възникне предположението, че в случая става дума за препис на издадената книга, или за "извадка" от нея. Предположение, което се разбра, че категорично отпада, тъй като съпоставката свидетелства за пълна самостоятелност на застъпените текстове спрямо "Неделника" от 1806 г. Със своя характер и съдържание ръкописният сборник с нещо само напомня за Софрониевата книга, но и тръгва от други източници, и издава много по-скромна духовно-религиозна култура и равнище на богословско познание.

Друга личност, която заслужава да бъде изтъкната въз основа на паратекстовото си присъствие в ръкописния сборник, това е даскал Аначко Станимирович. За съжаление и той се оказва сред ненамерилите място в тома "Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция". При него обаче сме предварително улеснени от факта, че името му е документирано по повод на два, оповестявани вече ръкописа. Така в "Описа", издаден от проф. Беню Цонев през 1910 г., по повод на анотирания в него ръкопис № 367, четем:

ТЕТРАДКА (8 л.) с образци за записи. Съдържа и 3 листа препис от караманлийски апостол (на турски с български букви). Писал Аначко от с. Вършец, Врачанско, 1843 г. (Цонев 1910: 411).

По-голям интерес в случая предизвиква книжовна проява, свързвана с името на Аначко Станимирович, намерила място в тома "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека" (1964) с автори М. Стоянов и Хр. Кодов. Под № 1088 в това издание е обозначен "Сборник от Слова и др. от XIX век" (вж. Стоянов, Кодов 1964: 422-323). За близост между него и тук коментирания ръкопис свидетелства още кратката анотация, с която го представят. Ще си позволя да я привлека в основните моменти, тъй като в голямата си част става дума за едни и същи черти, характеризиращи вида на двата сборника:

Хартия дебела, груба, корава... Подвързия - дъски с кожа, орнаментирана отгоре, малко поохлузена. Има закопчалки.

Писмо от двама писачи: първият (от л. 4 до 64) пише с едър, разреден полуустав, на места малко разкривен, по 15 реда на страница; вторият (от л. 67 до края) започва със среден нов полуустав, който по-нататък издребнява, по 15-25 реда на страница.

Украса: На л. 3а и 3б и на л. 107а и 107б има нескопосано нарисувани образи на св. Неделя и на Богородица само с черно мастило, копирани от печатни издания. Над всяко заглавие има заставка в черно, несполучливо и безвкусно изработени (Стоянов, Кодов 1964: 422).

Оповестеният от проф. М. Стоянов и проф. Хр. Кодов сборник се оказва, че е създаден и битува в същия кръг от селища: Брезе, Искрец, Лакатник, Редина, Меча поляна. Сред летописните бележки и приписки авторите на "Описа" попадат на три, които документират връзката на Аначко Станимирович с анотирания от тях ръкопис. От своя страна, с голяма част от свидетелствата си те пък отвеждат към тук разглеждания ръкопис за същата личност:

* ДА СЕ ЗНАЕ кога седех аз Аначко в Брезе, та учих деца 1840, мсц февруария 13 ден (л. 1-а);

* ПИСАЛ в Брезе гос. Анначко Станимирович (л. 11-а);

* ТАЯ КНИГА на Георги Костов от село Искрец писал я Аначко в Брезе, после писа попо в Брезе, после пак попо (л. 108-б).

На този, вече известен фон, ето в каква светлина ни се разкрива ролята на същата тази скромна възрожденска личност според приписките в новооповестявания тук ръкописен сборник, наречен "Софроние":

* ДА СА ЗНАЕ кога седях аз Аначко в Брезе, та учих децата 1840 мсц февруария 13 ден;

* ПИСА в Брезе гос. Аначко Станимирович;

* ТАЯ КНИГА на Георги Костов от село Искрец, писал я Аначко даскал в Брезе.

Описаният от проф. М. Стоянов и проф. Хр. Кодов сборник със съдържанието си обаче няма нищо общо с тук разглеждания. Според поднесената му анотация той е двойно по-малък по обем, като в центъра му са: "Сказание за второ пришествие", "Сказание за двадесетте митарства на Блаженна Теодора", "Житие светаго праведнаго Йова"... И още по-важното - самите тях изобщо не ги намираме застъпени в т.нар. "Софроние" .

Съпоставката ни убеждава, че близостта и сходствата между тогава оповестения и тук коментирания ръкописен сборник произтичат: първо - от вероятността един и същ автор-копист да е в основата им, второ - от тяхното активно функциониране в един и същ кръг от селища, трето - едни и същи са част от читателите им, четвърто - един и същ да е техният подвързвач. За последното разполагаме само с категоричното свидетелство за сборника, анотиран в "Описа" от 1964 г. ("Тази книга повеза Славко от село Искрец на Георги Костов от Искрец"). Но в една от приписките в тук разглеждания ръкопис е отбелязано, че негов притежател е същата личност от село Искрец Георги Костов. В известен смисъл и двата сборника са своеобразен отглас от традиция, заложена от епископ Софроний в епархията, следват практики, които дължим на книжовниците от този край, сред които се открояват поп Тодор Врачански, Йоан Врачански...

За пълнота в представянето на скромните възрожденци, които в една или друга степен са документирали контакта си с ръкописния сборник, ще възпроизведа и останалите, пръснати тук и там "бележки", без да коментирам съдържанието им. Така на гърба на предната корица е доста неграмотно поднесената мъдрост:

Дребва човек прост да учи,
Да чете Заповеди божии, шо казал на Гора Синай,
А во дребва да уце уцениот неучените, защо
има млого дар от Бога.

Ето и останалите:

* ДА СА ЗНАЕ коги писа аз грешний чловеицих да поминем ази ...Дончов;

* ТА ДА ДАДЕ тая книга на Петко за 45 гроша за борчъ;

* 1854 ГОДА женитъ на мсца февруария на 13 ден;

* ЗНАЙНО ДА БЪДЕТ каквото последният в человецях Тошо даскала от Горна Кремена. Писал на месяц априлия 1860 от Христа, а от Адама...

Разбра се, че на практика разглежданият тук сборник обединява в себе си три основни части. За това свидетелства преди всичко оригиналната самостоятелна номерация на всеки от тях, както и редица съществени различия в поднасянето на текстовете - било като оформяне на заглавията, било като наличие на подзаглавия, декоративни елементи и пр. Разбра се, че нито една от трите части не включва каквито и да е податки за автора си или за тоя, който е осъществил в този вид сборника. Срещаните имена са в паратекстовите записи и са указатели за притежания или за прочит на текста, без винаги да става ясно, че се има предвид цялостно комплектувания сборник.

Така първата част е снабдена с арабска номерация (л. 1-22), без специална украса на надсловите, като изключим заглавката на последното - "Слово на Благовещение пресветая Богородица нашя...". Този, да го наречем, първи дял от подвързания сборник, го съставят следните четири на брой "слова", интерпретиращи две от темите на библейския компендиум:

1. Мсц август 6 ден. Слово на светое Преображение (л. 1-5а);

2. Поучение паки на сего празника преображения Господня (л. 5б-8б);

3. Мсц август 15 ден. Слово на успение пресветая славния владичици нашея Богородице и присно Деве Марии (л. 9а-16а);

4. Мсц марта 25 ден. Слово на Благовещение пресветая Богородици нашея и присно деви Марии... (л. 17а-22б).

Втората част с широкия си тематичен обхват на включените "слова" и "поучения", заема основно място в сборника и до голяма степен обуславя активния читателски интерес към него, за който свидетелстват както приписките, така неговото общо състояние. Редно е да се подчертае, че сам за себе си той - като оформление, застъпеност на темите и заряд в очите на тогавашния читател - представлява едно самостоятелно цяло, осъществено от автор, вписващ се в традицията на този тип религиозно-проповедническа литература. Пагинацията при него е оригинална - буквена (л. 1-188). Както трябва да се очаква, украсата се съсредоточава в "заставките" - началото на всяка от творбите, макар и не напълно да е издържана като стилистика и да следва дефинитивно предписвания вид:

Орнаментална композиция, разположена фризово, т.е. по дължината на текстовата колона, буквеното заглавие и въвеждащата буква към текста... Важен елемент на заставките е кръстът, поставен като център на орнаменталната композиция... (проф. Д. Петканова).

Ето текстовете, които съставят втория дял от ръкописа:

1. Кажи ми що перво излезна от уста Гсподни... л. 1-а/5-а;

2. Сказание от како преходи св. Богородица да види вечните муки... л. 12-б/18-б;

3. Слушайте братя мои да видите какво сладко сказание ще да ви кажем за спасение Душам... л. 19-а/ 33-а;

4. Славо светаго апостол Павла... л. 33-б/57-б;

5. От тука натам муки на грешните човеци... л.57-б/76-б;

6. Слово за райските хубости... л. 77-87;

7. Слово заради Света Неделя, какво требе да уя почитаме... л. 89/101;

8. Мучение великомуч. Георгия. Тълкование на простом язиком от Дамаскина инока и архидякона Студита... л. 102/159;

9. Слово на великомучениците Кирик и Йоалита... л. 160/188.

Към украсата в сборника като цяло е редно да включим и рядко срещаните застъпници на графично-художественото портретуване. В първия раздел опитът е единичен - в края на "Слово на Св. Преображение Господа Бога и Спаса нашего Исуса Христа" (л. 8-б), със същото мастило, доста неумело, в иконописен план, е изобразен Исус Христос. По-голям интерес предизвикват останалите случаи, застъпени именно в тази втора и основна част на ръкописа. След финала на първия текст - или по-точно на лицевата страница на л. 12 (тъй като има неяснота в пагинацията), от който започва "Сказание и како преходи Светая Богородица да види вечните муки какво се мачат грешниците...", е пресъздена в цял ръст, с черно-червени краски фигурата на Света Богородица. По същия начин, със сигурност отново "от ръката" на кописта, е постъпено и в края на "Слово на великомучениците Кирик и Юлита" (л. 188).

Рисунка на Св. Богородица, л. 12

Налага се да отбележа, че някои от читателите-притежатели на сборника също са оставили своите "следи" по посока на портретуването. Имам предвид трите опита за графично портретуване в празни части от някои страници. Така на л. 154 е доста детайлно поднесената фигура на личност, седнала на пейка с уточнението "даскал Петков". На гърба на същия лист в същия стил, е поднесена картина със завоалиран любовен сюжет. В центъра й е млад мъж, "седнал по турски" и отбелязан като "даскал Стоянчо", който в лявата си ръка държи и "подава цвете" на "жена в кафез"...

Рисунка на "даскал Петков", л. 154

Рисунка на "даскал Стоянчо"

Третата част на сборника се очертава с по-друг характер както на съдържанието, така и в поднасянето му. Тя започва след финала на "Слово за Кирик и Юлита". Но ако съдим от оригиналната й пагинация с арабски цифри, в началото е имало празни листи, от които изобщо липсват първи-втори и пети-шести лист. А запазените и номерирани като трети-четвърти са заети от небрежно изредени в по няколко колонки имена на богомолци за упоменаване от свещеника в църквата в едно от тукашните села - Заножене. Сама по себе си картината от няколко стотин мъжки и женски антропонимa е любопитна като "моментна снимка" на специфичните форми на наименоване в това селище от "дивия Северозапад". Сред тях е единствена следната приписка: "Яне Василовиц Базака, Яненски вилает от село Горна Студена вов Доманов доган... 1871 март 15 ден".

На първата тук, започваща от л. 7-а творба, липсва началото и тя няма как да бъде идентифицирана. Съдържанието й е до л. 20-а включително и има характера на низ от поучения за греха, изповедта и покаянието въз основа на предлаганото от Стария завет. Ето фрагменти от застъпените в началните страници примери:

...и исповядаме, а оно ще дявол да казува наши грехове един по един, и коги смеги учинили, и деня или нощя, или у младост или у старост и какви са били грехове. Ако ли ние варнеме напреде да исповядаме грехи нашя а то неще диявол да има сила да ги казуе, акоже рече скажите грехи своя да прежде да оправдатися коги ти речеш свой грях, тогива си се избавил от грях, но кои скрият свои грехове, тия щат осуждени да бадат.

Кога уби Каин брата си веля, ще рече му Господ Бог, камо дека е брат твой, а он рече горделиво не знам легомасам аз стражар на брата ми, да го похода понего да го чувам... коги му каза, тогива прииде лют гняв на Каина, заради безсрамие и непокорство, не толико мерзить Господ на грешнаго, колико ненавидитъ гордаго и непокорнаго и безсрамнаго, после покая се Каин и не прие му Господ покаянието...

...Да речеме и за Давида пророка и царя, яко же пише заради него в книга Царства, в 11 гл како да видить виде оная жена какво се миеше у градина и прииде му зло помвишление, и како пиян не може да познае какво согреши и душевно и телесно, пиян беше Давид, коги опие се душа, когито помисливат скверная помишлении тогива и тяло пияно будеш, оба падают в грях... В старост Давид у грях упадна и ние да се видиме, ако нямаме страх Божий е в старост чловек упада у блуда, ако ли се боиме от грях и да се чуваме от него како от змия...

В този дух е цялото изложение, което поставя началото на завършващата сборника трета част до л. 20-а. То е последвано от следните текстове:

1. Преподобнаго отца нашего Кирила монаха, някоя притча душеполезна (л. 20б-25б);

2. Слово ради бездождие... (л. 20б-29б);

3. Слово ради немилостиваго Петра (л. 29а-36а);

4. Слово какво прилично е православний християне да живеят право (л. 36б-43б);

5. Слово ради Генадия патриарха Цариграда какво да имаме страх божий (л. 43а-44а);

6. Толкование... памят преподобнаго отца нашего Симеона Стълпника (45а-72а);

Оттук нататък изложението добива малко хаотичен характер. Като казвам това, имам предвид последвалите два фрагмента на л. 72-б без какъвто и да е надслов, липсващия изрязан л. 73, предложения без началото си текст на л. 74 и следващите до л. 79-а. Изненадващ ни със загадките и неяснотите в съдържанието си е следният откъс, заемащ л. 72-б:

Поучение свещенику що е потребное да се поучава да се варди от сички работи поп. Да прави малакия да се не причаститъ 15 лета. А миръцъ да прави и алакия 40 дни пост да държи салъ еднаш да направи, а жена 205 дни да държи и она еднаш да я направи, ама жена леть направи това коги пойдатъ краставците.

И попъ да не служи литургия
40 дни писува у великио
Требнико - да стане говедар.

Макар и да липсва началото му, следващото съчинение в тази част на сборника (от л. 74-а) със сигурност има за отправна точка текста на "Евангелие от Лука" (гл. 1), свързан с първосвещенник Захарий и рождеството на св. Йоан Кръстител:

...като си имаме обичай та са сабираме чловеци у църква да са молиме Богу. А Захария беше зел кадилницата та кадеше у църквата. И яви му се архангел Гаврил у олтаро. И рече му - Захарие да знаеш, че ти прия Бог молбата. И от днеска ще да зачне твоята жена Елисавета дете. И като се роди детето а ти да му туриш името Йоаннъ, оти ще той да покаже пат спсителни на сички свят. А Захария като видя архангела пред себе си, и като чу тия думи удиви ся. И рече му - кой си ти и от дека знаеш, че щем да зачнем дете. Че ние сме остарели вече, ненадаме се да имаме дете.

Архангел му рече - Захарие, язе сам декато седим заманъ пред Христа. И от Бога съм допратен да ти кажем оти ще да родиш чедо. И да го наречеш Йоаннь. Ама като ми не верваш думите, а ти оглухни и онемей доде се роди детето...

Тази, така представена библейска сцена, е последвана от кратките фрагменти "Рождество Йоанново" и "Проглаголание Захариево" в същия стил, за да заемат мястото си набор от "поучения" (л. 76 и сл.), които се оказват директно обвързани с бита и поведението на тукашните миряни-читатели. Ето пасажи от тях като пример за характера и равнището на целените чрез тях внушения:

Та заради това подобае братя нам: сеги като сме се собрали днеска у църква да са молиме Богу с чисто сърце и сос страх Божий да стоиме пред светия икони и да си мислиме согрешението, да са молиме Богу да ни опрости, що сме согрешили.

А то не ние да стоиме тука, а умо ни да ходи по надвор и да мислиме земленски работи. Оти човек коги излезне пред некой забитин, а он се посгърне отсам оттам и мисли какво да хортува, и стои сос страх и трепере. Така требе и ние коги дойдеме у църква да стоиме сос страх, а ние отидеме у църква, та па си приказуваме кой що е патил.

Каквото безумните жени, коги дойдат на черква, а тие като деца дойдат на сватба, те са смеят и приказуват си приказки нихни, и коя какви дрехи носи,ъ па се фалят и осъждават една друга, а църковното четене нещат ни да го зднаят за нищо, ами гледат да дойде време да земат нафора. И нея имат наместо попара...

...А ние идеме у църква, па ни се чини, че сме насилом сабрани и мръзи ни да са прекръстиме и да речеме Господи, помилуй. Ами се сръдиме на поповете, че не четат сръчено, та да пущи по-скоро църква - да идиме да си отвориме по-скоро дюкяните и да чиниме кяр...

В границите на тази трета част от сборника липсва очакваното специално обособяване на отделните "слова", както и традиционната украса в поднасяне на заставките. Така например "Слово за бездождие..." започва от средата на л. 25-б, а "Слово ради немилостиваго Петра от средата на л. 29-а... Изключение прави последният включен тук текст - "Мсц юния 24 ден. Слово святих славних и всехвалних и первопрестолних апостол Петра и Павла" (л. 79б-85а). Заставката е калиграфски добре оформена с черно и червено мастило. В същия стил са и началките в първите два-три листа.

Тук срещаните опити за портретуване са очевидно във връзка с горе споменатите, като единият е с претенцията да авторизира целия малък цикъл. На л. 4-б, заел цялата страница, с тип монашеска дреха, оцветена в червено, с кръст и своеобразен жезъл в ръце, е представена личност на малко под средна възраст. Текстът към "портрета" е: "Даскал Анначко писал тоя образ". Последният портрет е на л. 44-б - отново цяла, седнала фигура, в тип монашеска дреха в червено, с лява издигната ръка, държаща паче перо. Маркирана е и някаква среда, в която е разположена името "Симон Стълпник" - знак, че оттук нататък следва текстът на "Толкование ...ради памят преподобнаго отца нашего Симеона Стълпника"... На лист 72-а са преначертани, вероятно от печатно издание, контурите на Св. Богородица с младенеца след финала на същото това съчинение.

Рисунка на Св. Богородица с младенеца, л. 72-а

2. МОНАШЕСКИ "СОБРАННИК" ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК

Оповестяваният тук ръкописен сборник, наречен от авторите си "Собранник", е много добре запазен, с професионално поднесено изложение в два цвята мастило (черно и червено), стабилно подвързан - подвързия дърво с кожена обвивка, околовръст фино орнаментирана, със запазени закопчалки. Формат 20/15 см, 18 реда на стр., оригинална буквена пагинация до л. 201, на която завършва текстът "Исповедание пред духовним отцем" (л. 201). Заставките, независимо от някои различия, са издържани в един и същи стил - осъществени с червено и черно мастило, чрез комбинации на геометричните форми.

Заставка с геометрични фигури в черно и червено

В началото са включени три неномерирани листи, а в края на книжното тяло те са десетина - някои от тях останали празни, а на други са вписани два фрагмента, очевидно поднесени от същите кописти, като първият е с надслова "Светаго Ивана Лествичника" (л. 202), а вторият, заел л. 204-206, е с липсващо начало, но със съдържанието си е своеобразно продължение на последния текст от основния корпус - "Исповедание пред духовним отцем" (л. 200-201).

В този си вид - и като съдържание, на което ще се спра, и като външно и вътрешно оформление, ръкописният сборник се оказва конкретен факт на утвърждавана в манастирите край Велико Търново и най-вече в "Св. Преображене Господне" традиция на поддържан през 30-40-те години на XIX в. интерес към богослужебната книжнина. Като казвам това, в случая имам предвид не набавянето на излизащите печатни издания, а именно тук съставяните в ръкопис и ползвани съчинения. Сборникът онагледява и постигнато завидно равнище на подвързвачеството като практика за тяхното съхраняване. В това отношение ще изтъкна, че не става дума за единичен факт. Само липсата на възможност днес да се направи оглед на богатата сбирка от ръкописи и старопечатни издания в библиотеката на В.-Търновската митрополия - съставена навремето от тогавашния библиотекар отец Асен Петков (лека му пръст!), а от година законсервирана някъде - ме лишава от шанса да подкрепя с примери това си твърдение. Разполагам с конкретни данни само за още един ръкописен сборник, намиращ се сред книгите в библиотеката на Преображенската света обител, който е със същия характер на съдържанието и оформлението си. А в съседния, т.нар. "Шишманов" манастир "Св. Троица" попаднах и на трети, подвързан буквално по същия начин - доказателство за общност с тук разглеждания. Следната срещана в него летописна бележка ни идва на помощ да си изясним интересни подробности в тази насока:

Вядому да буде всякому лицу и всякому как купих аз, Пахомия йеромонах, сей апостол заради мене от хаджи Кирила, монаха книговезателя от монастир Светое Преображение. В лето от Христа 1841 г.

Със съдържанието и съдбата си занимаващия му тук сборник, наречен "Собранник" (1833 г.), фактически дава представа за онази част от религиозно-проповедническата книжнина, която е предназначена най-вече за самото монашеско братство, а не за употреба от страна на свещеническото съсловие, на по-широкия кръг читатели сред миряните. Педагогизмът на текстовете е от естество, което подпомага образоваността на черното духовенство, в духа на източното православие обогатява нужните им познания, които са в тясна връзка с тяхната мисия и обреченост на "божи служители". Още от съдържанието на този тип ръкописни сборници се разбира, че в основата на отделните глави стоят: текстове от Светото писание, съчиненията на видните апологети и екзегети на Източното православие Ефрем Сирин, св. Дмитрий Ростовски, Исак Сирин, многотомникът "Добротолюбие". Естествено е те и да онагледяват по-добра езикова култура, определен професионален усет при избора на текстовете и на оформлението при поднасянето им.

В този си вид занимаващия ни ръкопис се оказва пореден факт от широко разпространената форма на битуване на религиозно-проповедническия тип повествования през XVIII и първата половина на XIX в. в духа на типичната дамаскинарска традиция. И то, вече се подчерта - предимно сред черното духовенство както във вътрешността на страната, така и в манастирите на Света гора. Не случайно направената справка с "Колекция дигитализирани копия на ръкописите в Зограф", вкючваща 276 съчинения, свидетелства, че наред с многото евангелия, типици, псалтири, требници, октоихи, минеи, намират мястото си и около петнадесет на брой, обозначени в този дух: "монашески сборник...".

Като последица от строго следваното му предназначение и характер на съчиненията, не бива да ни изненадва липсата и в този "Собранник" на импровизирани разнороден кръг от летописни бележки и приписки, на следи от многократната му употреба по страниците и белите им полета. Със сигурност е преминавал от едни ръце в много други ръце, със сигурност е четен от поне две поколения монаси, но това не се е отразило върху неговия вид. Според "Устава" на Светопреображенския манастир - ръкописът е бил за "общо ползване", а не частно притежание. Това се е превърнало в пречка да го сполети участта на тези четива, които се радват на широка употреба и обслужват свещеническото съсловие, разнородния кръг грамотни читатели в селищата из страната.

В ролята на своеобразен предговор-съдържание към ръкописния сборник се оказва първият, извън общата буквена пагинация текст, чиято заставка е подобна на тези, които въвеждат в отделните слова и поучения:

Во славу святия и единосущная,
животворящая и неразделимия
Троица Отца и сина, и Светаго духа

С помощию Божиею и с благословением Преподобнейшаго отца нашего Зотика схимонаха, Игумена Светопреображенскаго, написа ся книга сия СОБРАННИКЪ, сиреч собранное в кратце от святих и божественних книг в ползу душам. И читай. Нея со вниманием да четет написохом перво: от светаго Евангелия и от светаго Димитрия Родстовскаго, и от светаго Ефрема, и от светаго Исаака, и от Добротолюбия, в лето от Рождества по поти Бога слова 1833.

Отец Зотик, възобновителят на този запустял след кърджалийските размирици в началото на XIX в. търновски манастир - самият той високо начетен, образован и доказан "радетел на българщината" - очевидно способства наред със сградостроителните усилия на новоучреденото братство, то да води и активен духовно-религиозен живот. Че "програмата" му отрежда голямо внимание и на книжнината, ни убеждават данните в т.нар. "Инвентарна книга", съхранена сред архивите на Светата обител. Така, до 1830 г., сред "движимите вещи" в графата "Книги славенски" е отразена следната скромна картина:

1 евангелие, 1 литургия, 1 октоих, 12 минеи за годината, триод и пентикостар, 1 псалтир, часослов и ирмология, типик и толкование.

Само след десетина години, с дата м. май 1841 г., същият раздел "Книги славенски" от "движимите вещи" има следния вид:

12 жития и две вехти; 3 пролози дванадесеттях месеца; 3 Ефрема Сирина; 4 Добротолюбия; 1 Исак Сирин; 1 Лествица св. Йоана; 2 Алфавита; 4 части Светаго Димитрия Ростовскаго; 1 Евангелие толкование Теофилактово; 1 Патерик киево-печорски; 1 Псалтир тълкуван голям; 1 книга Новая скрижалъ; 1 Праздничник; 1 Общак; 1 Псалтир следования; 2 Литургии; 1 Требник велик; 1 Требник малък; 2 Апостоли големи; 1 Библия сиреч Вехтия и Новия завет; 1 ирмология; 12 дискоси церковни; 2 водосвета, един голям и един малък.

Всъщност двата "описа" отразяват наличието на печатните издания, които според съставения от игумена Отец Зотик и приет "Устав", са за "общо ползване" в Светата обител. А от коментирания тук ръкописен сборник се убеждаваме, че той е поощрявал някои членове от манастирското братство и към лична книжовна дейност, други е насочвал към овладяване на подвързвачеството.

При оглед на разглеждания "Собранник" може да ни впечатли фактът, че в него не се срещат обичайните за подобни сборници записи и летописни бележки със свидетелства за техни автори, притежатели и читатели, за запаметени случки и събития. Обясняваме си го, както вече подчертах, с неговото специализирано предназначение, с по-строгия статут на фонда от издания за "общо ползване" по времето на игумена Отец Зотик в Светопреображенската обител. Все пак, в името на коректността ще отбележа наличието на няколкото срещани "бележки". Най-разгърнатата сред тях, късно и не съвсем грамотно вписана непосредствено след предпоследния фрагмент в ръкописа "Исповедание пред духовнем отцем", е своеобразно негово продължение. Тъй като е по-скоро с характера на "добавка", ще я възпроизведа при коментара на този текст. Друга "бележка", която тук няма да ни занимава, намираме на гърба на последния лист. С анонимното си свидетелство тя трудно намира своето обяснение, пък и очевидно е от по-късно време, но за пълнота само ще я възпроизведа: "Слишахъ заради теби чи са намервашъ в Котелъ и са възрадвахъ премного..." (л. 210-б).

В по-друга позиция се оказва следната вписана фраза със същия почерк и мастило на авантитулната страница на сборника: "Варнава схимонахъ... Никифор йеромонахъ... Боже, за молитвами их". Реални са основанията ни зад тези две имена да видим личностите, осъществили целия ръкопис. Като правя това предположение имам предвид не само познатия почерк, но и данни, които предлага архивът на Светата обител за поименната картина на монашеското братство през 30-те години на XIX век, както и допълнително известни ни свидетелства за дейност и занимания от това естество на някои от членовете му. Към двамата монаси-светопреображенци е логично да добивам и книговезателя отец Кирил с неговата заслуга за великолепното оформление на сборника. Основанието произтича от факта, че и тримата са били сред групата от двадесетина божи служители, оглавявани от Отец Зотик, които възстановяват след 1825 г. известната от Средновековието и запустяла през десетилетията на размириците Света обител. Вероятно с благословията и помощта на далновидния и високопросветен игумен двамата съставят сборника, а отец Кирил, наред с пастирските си задължения, се е посветил и на книговезството. Косвен аргумент за този тип тяхно присъствие е следното изложение в документацията на Преображенския манастир:

Во славу единосущния и животворящия и неразделимия Троици Отца и Сина и Светаго духа

Во время архиепископа Терновскаго митрополита Илариона.

В лето 1825 прие началство отец наш Зотик схимонах монастир "Светое преображение".

И беши монастиря совсем разорен. И пореди монасите да живеят общо житие - които бяха ся собрали при него до 20 калугери.

Имената им - Герасим йеросхимонах, Серафим йеросхимонах, Пахомие йеросхимонах, Варнава схимонах, Спиридон схимонах, Никифор йеромонах, Елисей йеромонах, Даниил монах, Йоаникие схимонах, Никита монах, Никодим йеромонах, Йосиф схимонах, Иларион схимонах, Нефталим схимонах, Кирил схимонах, Макарие схимонах, Серапион монах, Теодосие йеромонах.

И направи келии доволно с братско иждивение и огради монастир, и после обновиха церковата "Святое преображение" сос християнско иждивение и воздигнаха с Божията помащ мала церкова "Благовешение прясветие Богородици"... (вж. ОДА - В. Търново, ф. 165, оп. 2, а.е. 8).

В същия дух на изразена признателност към игумена Отец Зотик и видните членове от обкръжаващата го монашеска общност свидетелства и специално поставена плоча на новосъградения храм "Благовещение пресвятая Богородица", осветен през 1835 г. Ето интересуващия ни фрагмент от възпоменателния текст:

Братя же потрудившии ся, сии суть имена их: Герасим, Спиридон, Пахомий, Варнава, Даниил, Йоаникий, Серафим, Савва, Никифор, Никита, Елисей, Теодосий, Пимен, Нефталим, Никодим, Неофит, Макарий, Серапион, Арсений, Никифор, Йоаким... (вж. Каранешев 1928: 92).

В случая не е необходимо да се отклонявам с привличане на данни за по-голямата част от тези монаси, които оставят биографии било като игумени на самия Преображенски манастир, а и на съседните "Св. Троица" и "Св. Николай" в Арбанаси, "Св. Богородица" в Килифарево и Петропавловския край Лясковец, било на поклонници в Светите места. Неслучайно повечето от тях в зрелостта на служението си са удостоени с "ангелския чин" - приемат "схимата"... Достатъчни са свидетелствата, които подкрепят извода, че всички от тогавашното обкръжение на Отец Зотик, благодарение на неговия пример и въздействие, се оказват подготвени и въвлечени в активен религиозно-градивен и духовно-просветен живот.

Същинското съдържание на "Собранника" като негова първа част го откриват кратки извадки от Евангелията на Лука и Матей. Последвани са от "Десят заповеди Божия на двою скрижалех Мойсею преданних", от седемте смъртни грехове и противостоящите им добредетели (до л. 5-а). От л. 5-б, без да е открояващо обособен, започва текстът "Внутренний человекс в клети сердца своего уединен, поучающся и молящся в тайне", извлечен от съчиненията на св. Дмитрий Ростовски, включващ мотото-псалом, "Предисловие" и поредица от негови поучения (до л. 25-б).

По-скромна с геометричните си форми е заставката в началото на следващия текст в сборника - "Слово 52-ро от светаго преподобнаго Ефрема Сирина: Наказание. О покаянии" (л. 26-а - л. 34-6).

Ролята на своеобразен център с обема и обхвата на проблематиката си в цялостния облик на сборника заема следващия включен текст от Исак Сирин: "Иже во святих отца нашего аввы Исаака Сирина, постника и отшелника. Слово 1-во О отречении мира и монашестем жителстве" (л. 35-а - 109-б).

Заставка към текст на Исаак Сирин, л. 35-а

Във вече познатия стил е "заставката", която обозначава началото на друг съществен раздел от ръкописа: "ЧАСТЬ ВТОРАЯ: ОТ ДОБРОТОЛЮБИЯ" (л. 110-149а). Подзаглавието, "което определя отделните фрагменти със заложените в тях внушения, е: "Исихия презвитера: к Теодулу слово душе-полезное и спасителное, о трезвении и добродетели, просвещение души, написано вь кратце".

Следващият включен, значим със съдържанието си текст е с надслова "ОТ АВВЕ ФИЛИМОНЕ: СЛОВО ЗЕЛО ПОЛЕЗНО. ЧАСТ ЧЕТВЕРТАЯ ОТ ДОБРОТОЛЮБИЯ" (л. 149б-173б). Текстът със "словото" на Аавва Филимон завършва на л. 157-а с обичайната фраза "Богу нашему слава в веки веков. Амин". А изложението, без специално обособяване, прераства в поучения, свързани с "блаженно Никиты" и "преподобнаго Теодора Едескаго", с "Увещания Великаго Антония. Част первая", "Симеона новаго", за да завърши с "Григория Синаита" (л.170-а-177-б)...

Заставка към "Добротолюбия. Част 3", л. 177-б

Текстове от подобно естество съставят и останалата част от ръкописния сборник. "Заставка" с познатите геометрични фигури и надслов в стила на дотук срещаните, предлага на читателите възпризведени страници от вече използвано съчинение: "ДОБРОТОЛЮБИЯ. ЧАСТ ТРЕТЯЯ: СВЕТАГО ИСАЯ ОТШЕЛНИКА О БЛЮДЕНИИ УМА. ГЛАВА 7-МА" (л. 177-б и сл.). На практика, след първите страници текстът продължава като откровения на "Преподобнаго и богоноснаго Отца Нашето Свещеномученика Петра Дамаскина" (до л. 191-а). Без специално графично обособяване и надслов, от средата на л. 191-а е включен фрагментът "Глаголет Калистъ и Игнатий" (до л. 193-б). Следва самостоятелно обособеното "Слово о нравях добрих и злих" от Ефрем Сирин. В рамките на оригиналната пагинация като финален завършен текст би трябвало да приемем "Исповедание пред духовним отцем" (л. 200-201). В този дух е както неговото начало, така и завършека му, които имат следния вид:

Исповедую Господу Богу моему и творцу во Святей троице единому, славимому и покланяемому Отцу и Сину и Светому духу, вся моя грехи и пред тобою честний отче да будеши мне свидетел...

...Такожде молю и твою... честний отче, елико имаши от Богу данную власть да мя разрешиши и простиши, и с молитвами святих отецъ и братии наших, Богъ да ма спасе. А м и н ь.

След така традиционно маркирания финал, с друг почерк, очевидно по-неграмотно лице, продължава "темата" със следната добавка:

(Насаме въ келията) имиже тебе бога моего и творца прогневал и ближнаго моего онеправдал, о сихъ желея винна себе, тебе богу моему представяю и мы волю каятися точую господи, боже мой, помози ми со слезами смирено молю тя прешедшия же согрешения моя милосердием твоим прости ми. И разреши от всехъ сихъ юже изглаголахъ предъ тобою, яко благ и человекоюбец. Амин.

Същият този текст, но очевидно от друг монах, поднесен още по-неграмотно и небрежно, се повтаря на втората половина от л. 201-б. С почерка на целия ръкописен сборник и с надслов "Святаго Йоана Лествичника" са заети двете страници на л. 202. Следва празен лист и немалък фрагмент - заемащ л. 204а-206-а, също с почерка на сборника, изложение без началото си и обичайния финал, но в духа на "Изповедание пред духовним отцем".

С така проследеното му съдържание, коментираният тук "Собранник" не изчерпва своето значение на случайно оцелял факт в тясната монашеска среда на "Св. Преображение Господне" от унаследената ръкописна традиция. Не е трудно да се схване, че включените в него текстове въплъщават замисъл, който произтича от принципите, върху които Отец Зотик изгражда духа, атмосферата и ритъма на живот в монашеската общност. Те отвеждат към съхранения и днес в архивите "Устав монастирски" - неговото "предание отческое", въплътило морала и строгостта, изискванията към духа и тялото, с които тръгва самият той при осъществяване на мисията си. Простичкото, но категорично предписание е: "Който ищи да се спаси, да се смири - да държи тъй!".

А в същността си изповядваната и следвана от Отец Зотик и наложена в Светопреображенската обител духовно-религиозна доктрина е отглас от неоисихастката дейност на украинеца преп. Паисий Величковски (1722-1794) - виден реформатор в живота на източното православие. Цитираният вече "опис" на манастирската библиотека ни убеждава, че в нея, сред интерпретиращите Христовото учение издания, централно място заемат трите части "Светаго Димитрия Ростовскаго" и четирите тома "Добротолюбие".

Нека доуточня с някои подробности този знаменателен факт - съхраненият и в наше време екземпляр от оригиналното издание на четиритомника "Добротолюбие", подготвен от преп. Паисий Величковски. Оказват се налице автентичните свидетелства, свързани с неговата съдба, които по всяка вероятност отвеждат към центъра на Паисианската книжовна школа. Разбираме го от следната прелюбопитна приписка към първия том:

Блаженния и вечния памяти Старец, любезнейший отец Паисий Величковский, бивший основателем и окормителем молдовлахийских Нямецкаго и Сякульскаго Монастирей, скончал ся 1794 года, ноября в 15-ий ден.

Без да коментирам самото ценно издание, две допълнително включени летописни бележки - вероятно оставени между 1830-1832 г. - изясняват пътя му и духовника, който го предоставя на библиотеката в Преображенския манастир. Първата:

Да са знай как донесох оз Елисей йеромонах сию книгу, нарицаемуя Добротолюбия от Йерусалима града и я оставих в монастир Святое Преображение и съм зел от монастиря един кожух за 50 гроша, сиреч зех 50 гроша.

Със същия почерк следва уточнението:

Тази книга Добротолюбие три са. Первата част разделена на три парчета, втората на две парчета, третата част не е разделена. Книги са шест сичките парчета.

Позволих си отклонението с този случай, за да се схване, че изповядваното от игумена Отец Зотик - наричан тогава от населението в Търновския край "свети Зосима" - неоисихастко верую в богослужението е възприето от цялото братство. Тази атмосфера предполага документирания широк интерес сред членовете му към книжовното наследство, което въплъщава "паисианството". Тя дава отговор и на въпроса защо при наличието в манастирската библиотека на печатните издания, свързвани със св. Дмитрий Ростовски и преп. Паисий Величковски, техните поучения ги срещаме застъпени и в ръкописните "монашески сборници".

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов 1963-1964: Ангелов, Боню Ст. Съвременници на Паисий. Т. 1-2. София, 1963-1964.

Богданович 1978: Богданович, Дмитрие. Каталог кирилских рукописах манастира Хиландара. Београд, 1978.

Енциклопедия 1988: Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция. София, 1988.

Каранешев 1928: Каранешев, Н. История на общежителния монастир "Св. Преображение Господне". София, 1928.

Кодов, Райков, Кожухаров 1985: Кодов, Христо, Райков, Божидар, Кожухаров, Стефан. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир. Т. 1. София, 1985.

Погорелов 1923: Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни български книги (1802-1877). София, 1923.

Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 1994: Райков, Божидар, Кожухаров, Стефан, Миклас, Хайнц, Кодов, Христо. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, 1994.

Стоянов, Кодов 1964: Стоянов, Маньо, Кодов, Христо. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. София, 1964.

Цонев 1910-1923: Цонев, Беню. Опис на ръкописните и старопечатните книги в Народната библиотека в София. Т. 1-2, 1910-1923.

*

ОДА - В. Търново, ф. 165, оп. 2, а.е. 8.

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2018, № 8 (225)