СОЛ

Не знаех още нищо за солта,
когато боговете ме надушиха,
че с лой приспивам ловните им кучета
и по звездите мога да чета.

Така на своя кораб мен един
качиха те, но не за да кръстосваме
в морето сладководните им острови,
а под око звездите да държим.

Бе този труд убийствен и за тях
и денем те насън пияни викаха,
докато в трюма учех аз езика им
и от солта му сива ослепях.

Тогава ме изнесоха на гръб,
на мачтата елхова ме пободоха
и с леден глас поискаха по взводове
звездите да строя и преброя.

Бях слушал вече този тънък вой
и може сляп да бях, но не и толкова,
че да не видя дебнещите полкове
на плъховете в обедния зной...

Добре че стигна приливът дотук,
че този път заля и двете палуби,
защото те и кораба подпалиха,
преди да излетят към някой друг.

А мене ме прибрали сутринта
монаси, слезли в селото за сирене.
Сега паса кози по манастирите
и сури от Корана им чета.

Или из по-богатите села
зареждам с буци прясна сол дворовете
и вече ме познават и воловете.
Но ходя само с черни очила.

1999