ЕДИНОСЪЩНОСТ

Морето слива толкова внушения,
защото е втечнена еднозначност -
дори без прилагателно "прозрачно"
морето вижда всички измерения.

При него слогът тръгва от мълчание -
изтръгнатата дълбина въздиша -
наклон, отблясък, нещо се изписва,
след пяната отекват очертания...
Във пяната заключен въздух страда.
И тъкмо той е образният смисъл
на интервала, който се разплисква,
сподирен от сетивната отрада.

Морето е втечнената ми същност
и говорът, със който съм изречен -
по-точно - фразата, че съм обречен
да мисля за света единосъщно...