Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДАСКАЛИЦАТА

Чудомир

web

Тя не е на секретар-бирника балдъза му, дето ти бях изкореспондирал по-рано. Онази се ожени за инспектора и той си я настани в града на служба, да му е наблизо. И другата, дето получава белите писма и дава бакшиш по едно левче на дяда Лулча разсилния, не е. Тази е нова, от друга околия е и се казва Пенка. Свършило момичето преди три години, ама си било плетачка в града, защото няма място по селата и голям наплив има от даскалска ентилигенция и защото си няма ни вуйчо владика, нито да спусне някому нещо в джеба. Кога дойде в село, главата й беше къдрава като на поповото куче, ама мина се не мина месец-два, и козината щръкна, защото й се свършила хандулацията, кай секретар-бирникът.

- А бе кога я назначихме есенес, бая ми фащаше око, пък сега се развали, отслабна момичето и на света Постница замяза - дума председателят на училищното. - Водата ли не й ярадисва в село, или климатът й не понесе?

- Каква ти вода и каква ти клима, бе кмете, - обажда се дядо Лулчо, - парици си няма момичето! От три месеца плата не е взело и хляб и орехи яде само! И ти да ядеш само костеливи орехи, такъв ще станеш. Кирията си не е платило момичето и дърва си няма, а дрехите му тънки, тънки като паяжина. Оня ден, когато идва околийският и артиса от прасенцето, па й занесох в един вестник малко и като й го подадох от вратата, и заглозга кокала сиромашинката.

Гледаш я уж, че се смее, ама не му е до смях на момичето, ами зъбите му май длъжки, та затова се показват все! Какъв ти смях! Хич човек, дето не може един лев да ти развали, дето е речено, до смях ли му е!

На Вълча Карамилчов на сватбата оная неделя рекло и то да иде, хоро да погледа и да се порадва, че като затънало до бабини Гинини в калта, дърпало се горкото, напъвало се и не може да излезе. Не стига това, ами отгоре й се спуснало Гининото куче, ще я изяде!

Уплашила се завалията, измъкнала се из клисавицата и бяга, бяга, ама по чорапи. Обувките й там останали. Бяга и плаче, а момчетията там гледат и се смеят. И не само се смеят, ами викат "ооуу"! Като на вълк викат поразниците проклети!

- Изкаля ли се, даскаличке, питам я аз, а тя:

- Мъничко, кай, дядо Лулчо, малко се поизцапах, ами иди, моля ти се, та ми извади обувките, че останаха там! - И бърше очи.

Отидох аз, скарах се на хлапетиите, занесох й обувките и й думам:

- Такъв е светът, къзъм! Такава ни е залюляла нас! Сиромах ли си, думам й, и в калта ще затънеш, и кучетата ще те лаят и отгоре на туй пък хората ще ти се смеят и ще ти викат "ооуу"!... Толкоз!

 

 

© Чудомир
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2000, № 1 (2)

Други публикации:
Чудомир. Съчинения в три тома. Т. I. София: БП, 1971.
















Партньори