Живот на нашия блажен учител Константин Философ, първия наставник на славянския народ

[Божиите избраници]. - Милостивият и щедър бог, който очаква да се покаят хората, "за да се спасят всички и да дойдат до познанието на истината" - бог не иска грешникът да умре, а да се покае и да живее, макар и да се грижи най-вече за зло! - не изоставя човешкия род от слабост да отпадне, да се поддаде на дяволската съблазън и да погине, а през всичките години и времена както преди, така и досега не престава да ни върши много благодеяния: най-на-пред чрез патриарсите и отците, след тях чрез пророците, а след тях чрез апостолите и мъчениците и чрез праведните мъже и учители, избирайки ги от този много бурен живот. А господ познава онези, които са негови. Той казва: "Моите овце слушат моя глас и аз ги познавам и по име ги повиквам; и те идат след мене и аз им давам вечен живот."

Това направи и в рода ни, като ни въздигна този учител, който просвети нашия народ, който, помрачил ума си от слабост, а най-вече поради дяволска измама, не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди.

Макар и накратко разказано, неговото житие явява какъв беше той. Слушайки за него, който иска, нека му подражава, като възприеме бодростта, а отхвърли леността според апостолските думи: "Подражавайте на мене, както аз на Христа."

[Детство]. В град Солун живееше някой благороден и богат човек по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалника^. Той беше правоверен и изпълняваше точно всички божии заповеди, както някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малко беше седмото, философът Константин, нашият наставник и учител (род. в 826 или 827 г.).

Когато майка му го роди, дадоха го на дойка, за да го кърми. Обаче докато се кърмеше, детето не искаше да поеме чужда гръд освен майчината си. Това стана по божи промисъл, за да бъде охранена с чисто мляко добрата младочка от добрия корен.

След това тези добри родители се обрекоха да не се събират. И така като брат и сестра преживяха в господа 14 години. И те не нарушиха този обет, докато ги раздели смъртта.

Когато (бащата) щеше да тръгне за (божия) съд, майката оплакваше това дете, говорейки: "За нищо не се грижа освен за този единствен младенец как ще бъде отгледан!" А той й каза: "Вярвай ми, жено, надея се на бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който се грижи и за всички християни."

Това се и сбъдна.

[Пророчески сън]. Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на баща си и майка си:

- Като събра всичките девици от нашия град, военачалникът ми рече: На твоя възраст която щеш си избери за другарка и помощница ! - Като огледах и разгледах всички, видях една от всички най-красива ; лицето й светеше и беше накичена с мъниста от злато и бисер и с всяка украса; нейното име беше София, сиреч премъдрост. Нея избрах."

Като чуха тези думи, неговите родители му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй съветите на майка си, защото заповедта е светило, а съветите - светлина! Речи на премъдростта:

"Ти си моя сестра", а мъдростта направи твоя сродница ! Премъдростта грее по-силно от слънцето. И ако си вземеш нея за съпруга, тя ще те избави от много злини."

[Стремеж към наука]. Когато го дадоха на учение, от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, та всички му се чудеха.

Според обичая децата на богатите да играят на лов един ден излезе на полето с тях, като взе своя сокол. Щом го пусна, по божи промисъл излезе вятър, грабна го и го отнесе. Поради това детето изпадна в униние и печал, та два дни не яде. Поради човеколюбието на милостивият бог, като не му позволяваше да привикне на земни наслади, навреме го улови: както в старо време при лов улови Плаида с елен, така и него - със сокол.

В себе си, като се поразмисли върху суетата на този живот, (Константин) го окая, като каза: "Такъв ли е този живот? Вместо радост не скръб ! От днес ще хвана друг път, който е по-добър от досегашния, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот !"

Поучен от това, той си стоеше у дома, като изучаваше наизуст книгите на св. Григория Богослов (330 - 390 г.)^. На стената нарисува кръст н такава похвала написа за Григория : "О, Григорий, човече по тмо и ангеле по душа Макар тялом да си човек, ти се яви като ангел, защото устата ти прославят бога, както един от серафимите, и просвещават вселената чрез тълкуването на правата вяра. Затова прие и мене, който коленича пред тебе с любов и вяра, и ми бъди учител и просветител!"

Така се молеше (Константин).

Изучавайки много от беседите (на Григория) и техния дълбок смисъл, той изпадаше в скръб, когато не можеше да ги разбере основно.

Имаше (в Солун) един чужденец, които разбираше граматика. (Константин) отиде при него. Като падна пред нозете му и му се до-той го помоли : "Добри учителю - рече, - научи ме на граматично изкуство!" А той понеже беше погребал таланта си, му отговори "Момко, не си хаби труда, защото отдавна съм се зарекъл, съм жив, да не уча никого на него!' Като му се поклони детето му каза със сълзи на очи : .Вземи целия ми дял, що се пада от бащиния ми дом, ала ме научи !" И понеже чужденецът не иска да го послуша, (Константин) си у дома и се отдаде на молитва, за да постигне желанието на то си. И скоро бог изпълни волята на тогова, който се боеше.

[На учение в Цариград]. Царският настойник, който се наричаше (Теоктист), като чу за неговата красота и мъдрост и за проявеното от него прилежание в учението, прати за него, та да се учи (?). Като чу това, детето с радост се упъти. Като коленичи по пътя, то се помоли, говорейки : "Боже на нашите отци и господи на та, който всичко си сътворил със своята дума и с премъдрост да наредил човекът да владее над сътворените от тебе твари, подари ми премъдростта, що е край твоя престол, за да разбера, що е угодно на тебе, та да се спася! Аз съм твой раб и син на твоя робиня."

При това, като изказа и Соломоновата молитва и стана, той рече: "Амин!"

Когато пристигна в Цариград предадоха го на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и Фотия - диалектиката и всички философски науки; освен тях още реторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства^. И то тъй ги изучи всички, както (друг) би изучил само един от тези (предмети); защото надпреварвайки се взаимно, бързината се сдружи с прилежанието, с което се постига краят на науките и изкуствата.

Отличавайки се със своята скромност в учението, той беседваше повече с онези, с които беше полезно (да се разговаря). Странеше от люде, които клонят към буйност, и се стремеше само към едно единствено нещо: след като бе заменил земното с небесното, да излезе из това тяло и да заживее с бога.

Като видя обаче какъв човек е той, логотетът му позволи да се разпорежда в дома му и свободно да влиза в царевия дворец. Еднъж той го запита: "Философе, желал бих да узная що е философията." А (Константин) веднага му отговори с бързия си ум: "Да се познаят божиите и човешките неща; да се приближи човек до бога доколкото е възможно и да се приучи чрез добродетел да стане като онзи, който го е създал по свой образ и подобие." И оттогава той още повече го обикна и постоянно го разпитваше за всичко, ако и да беше толкова велик и почтен мъж. А (Константин) му излагаше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко думи.

[Библиотекар и учител по философия]. Живеейки в чистота, колкото повече угаждаше богу, толкова по-любим ставаше на всички. А логотетът, които му отдаваше всякаква достойна почит, му предлагаше много злато, обаче той не приемаше.

А веднъж му рече: "Отколе твоята хубост и мъдрост ме заставят извънредно много да те обичам. Имам кръщелница, която аз извадих из купела: красива, богата и от добър и знатен род. Ако искаш, да ти я дам за съпруга. Сега ще получиш от царя голяма чест и княжеска титла, а очаквай и нещо повече! Наскоро и военачалник ще станеш!".

А Философът му отвърна: "Наистина дарът е голям за онези, които го желаят. Обаче за мене няма нищо по-хубаво от учението, чрез което, след като си обогатя ума, ще потърся прадядовската си чест и богатство."

Като чу неговия отговор, логотетът отиде при царица (Теодора) и й каза: "Този млад философ не обича този живот, но да не го изпуснем за обществена работа. Като го подстрижем за духовник, да му дадем служба; нека бъде библиотекар при патриарха в "Св. София" Дано така поне да го задържим!"

Така и направиха с него.

След като прекара много малко време с тях (Константин), като отиде на Босфора, тайно се скри в един манастир. Дириха го шест месеца и едва го намериха. Понеже не можеха да му наложат тази служба, помолиха го да заеме учителска катедра и да учи туземците, чужденците по философия, обслужван и подпомаган с всичко. И той се съгласи на това.

[Прение с патриарх Йоан VII, 834-843 г.]. Патриарх Анис (Йоан) пък бе повдигнал ерес, говорейки да не се почитат светите икони. Но след като се събра събор, изобличиха го, че не проповядва истината, и го прогониха от престола. А той казваше: "Силом ме изгониха, но не ме обориха, защото никой не може да противостои на думите ми!"

След като се посъветва с патрициите, царят изпрати при него Философа, като каза така (на патриарха): "Ако можеш да обориш този юноша, пак ще заемеш престола си."

Като видя, че Философът тялом е толкова млад, ала без да знае, че той има ум на старец, както и онези, които бяха изпратени с него, Анис им каза: "Нито за подножието ми вие не сте достойни! Как ще се препирам аз с вас?" А Философът му отвърна: "Не се придържай о людския навик (да се съди за ума на човека по възрастта му), но погледни към божиите заповеди: защото, както ти си създаден от бога от пръст и от душа, така и ние всички. Затова и ти, човече, който гледаш към земята, не се надигай!" Но Анис пак възрази: "Не е прилично да търсим цветя наесен, нито старец да пращаме на борба, както някого си юноша Нестор^." А Философът му отвърна: "Самичък се обвиняваш. Кажи: в коя възраст душата е по-силна от тялото?" "В старост" - отвърна Анис. Философът тогава запита: "Та на каква борба те караме, на телесна или на духовна?" А той отговори: "На духовна." Философът пък каза: "Та сега ти ще си по-силен ! Но не ни разправяй такива приказки, защото нито без време дирим цветя, нито тебе караме на работа "

.............................................................

[Сарацински пратеници в Цариград]. След това пък агаряните, наричани сарацини , подигнаха хула срещу божествеността на св. Троица, говорейки; "Че как вие, християните, които вярвате в единаго бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух ? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!"

Тогава Философът беше на 24 години.

Царят събра съвет и като го повика, рече му: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на св. Троица, иди и им се противопостави! Тогава бог, който е създател на всички неща и който се слави в троицата - отец и син, и св. дух, - нека те надари с благодат и словесна сила и нека те представи като друг, нов Давид пред Голиата, когото победи с три камъка, и нека те възвърне при нас, като (те) удостои с царството небесно!"

Като го изслуша, Философът отговори: "С радост ще отида за християнската вяра. За мене има ли нещо по-славно на този свят от това - да живея и да умра за св. Троица!"

Придадоха му (в помощ) секретаря Георги и ги изпратиха.

.............................................................

[Самотник в Цариград]. Не след много време, като се отказа от всичкия този живот, (Константин) се уедини в безмълвие на едно място, само в себе си унесен. За утрешния ден той не оставяше нищо, а всичко раздаваше на сиромасите: тази грижа той предоставяше на бога, който за всички се грижи всеки ден.

Еднъж, в един празник, когато прислужникът му се окайваше: "На такъв светъл празник ние нямаме нищо" (за ядене) - той му рече: "Онзи, който някога е нахранил израилтяните в пустинята, той и нам ще даде храна тук. Очаквайки божията помощ, иди, та повикай поне петима сиромаси!" Когато дойде време за обед, един човек тутакси донесе бреме всякакви ядива и десет златици. За всичко това (Константин) благодари на бога.

[При Методия на малоазийската планина Олимп]. Като отиде на Олимп при брата си Методия, той заживя и започна непрестанно да се моли богу, беседвайки само с книгите.

[Хазарски пратеници в Цариград]. От хазарите пристигнаха при царя пратеници, говорейки:

"Отначало ние знаем единаго бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, ала като пазим и други наши срамотии обичаи. Обаче евреите ни подучват да възприемем тяхната вяра и служба, а сарацините ни теглят към своята вяра, като ни обещават мир и много дарове, казвайки: "(От верите) на всичките народи нашата вяра е най-добра." Поради това, тачейки старата дружба и обич, изпращаме пратеници при вас, понеже сте голям народ, владеете царство от бога. И като искаме вашия съвет, молим от вас учен мъж, та и ние да възприемем нашата вяра, ако обори евреите и сарацините."

Тогава царят, като подири Философа и го намери, обясни му молбата на хазарите, говорейки: "Философе, иди при тези люде и им обясни (въпроса) за св. Троица с нейна помощ, защото никой друг не може да извърши това достойно!". "Ако заповядаш, господарю - отвърна Философът, - на такава работа с радост ще отида пеш и бос и без всичко, що господ не е позволявал на учениците си да носят." А царят му отвърна: "Добре ми забелязваш, но ако беше пожелал доброволно да извършиш това дело. Ала като имаш пред вид честта и властта на царя, иди славно с царска помощ!"

[В Херсон, 859-861 г.]. И той веднага се упъти. И когато дойде в Херсон , тук изучи еврейския език и книжнина, като преведе осемте части на граматиката, и поради това обогати своя разум.

Тук живееше някой самарянин и когато идваше, той се препираше с него. Той донесе самарянски книги и му ги показа. Като ги измоли от него, Философът се затвори в жилището си и се предаде на молитва. След като прие от бога просветление, започна да чете книгите безпогрешно. А когато видя (това), самарянинът възкликна със силен глас: "Наистина, които вярват в Христа, скоро приемат св. дух и благодатта (му)!" И неговият син веднага се покръсти, а след него - и той самият.

Тук (Философът) намери Евангелие и Псалтир, написани с роски (или рушки, руски) букви, и човек, говорещ на този език. И като побеседва с него и усвои силата на речта, с оглед към своя говор отдели гласните и съгласните букви. А след като се помоли богу, бързо започна да чете и да разказва. И мнозина му се чудеха, славейки бога.

[Св. Климентовите мощи]. А като чу, че св. Климент още лежи в морето, след като се помоли, (Философът) каза: "Вярвам в бога и се надея на св. Климента, че аз ще го намеря " Ще Го извадя из морето." Като убеди архиепископа (Георги) и се качи на кораб заедно с целия клир и с благоговейните граждани, той замина за мястото. Когато морето утихна добре и те пристигнаха, започнаха да копаят, пеейки. Тутакси се понесе обилно благоухание като из много кадилници. А след това се явиха светите мощи. Като ги взеха, всичките граждани ги внесоха в града (Херсон) с голяма чест и слава, както пише в неговото "Обретение".

А когато хазарският воевода излезе с войска, отвред настъпи срещу християнския град (Херсон) и го обкръжи. Но щом узна, Философът, без да се мае, отиде при него. Като се разговаря с него и му привежда поучителни слова, той го укроти. И след като обеща да се покръсти, (воеводата) си отиде, без да извърши никаква пакост на гражданите.

А Философът се завърна обратно.

Ала когато си правеше молитвата през първия час, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Той нито се уплаши, ннто прекъсна молитвата си, а само възгласяваше: "Кирие, елейсон! (Господи, помилуй), защото бе свършил вече службата. Като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се кланят. И след като изслушаха поучителните слова из устата му, те го пуснаха с цялата (му) дружина.

.............................................................

[От Крим в Цариград, 861 г.]. Философът отиде в Цариград. След като се яви пред царя, той, отседнал в църквата на светите апостоли, заживя безмълвно, молейки се БОГУ.

[Соломоновата чаша]^. В "Св. София" имаше чаша със скъп камък, Соломоново изделие. Върху нея с еврейски и самарянски букви бяха написани стихове, що никой не можеше нито да прочете, нито да разясни. Като взе чашата, философът ги прочете и разясни. Първият стих беше тъй: Чашо моя, чашо моя, предсказвай, докато звездата (изгрее)! За питие бъди на господа първенец, който бди нощя! - След него вторият: От друго дърво направена за вкусване господне; с радост пий и се опий, и извикай: алилуя ( - хвалете бога)! - След него третият : Ето княза и целият събор ще види неговата слава и цар Давид сред него. - А след него написано числото: 909.

Като пресметна по-точно, Философът намери, че от дванадесетата година от Соломоновото царуване до рождението на Христа (има) 909 години. А това е пророчество за Христа.

[Моравски пратеници в Цариград и славянската азбука, 862-863 г.]. Когато Философът се радваше в бога, пак пристигна нова вести (му се откри) работа не по-малка от първата. Подучен от бога, Ростислав, моравският княз , се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати (пратеници) до цар Михаила, говорейки: "За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител: защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон."

Като свика съвет, царят повика Константина-философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: "Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там; освен тебе друг никой не може да свърши тази работа." А Философът отговори: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език."

Царят му каза: "Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия ?" А Философът забеляза: "Че върху вода кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик ?" А царят му отговори заедно с вуйка си Варда : "Ако ти поискаш това, може да ти го даде бог, който го дава на всички, които просят без съмнение, и отваря на онези, които хлопат."

Като си отиде, по предишния (си) обичай Философът се предаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси (?) състави буквите и започна да пише евангелската беседа: "В началото бе словото и словото бе у бога, и бог бе словото" и т.н.

[Цар Михаиловото писмо до Ростислава]. Царят се зарадва и със съветниците си прослави бога. И изпрати Философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо:

- Бог, който заповядва всекиму "да дойде до познание на"истината" и да се домогне до по-голяма степен (на съвършенство), като видя твоята вяра и подвиг и сега, в наши години, като яви букви за вашия език, направи (такова нещо), каквото по-рано не е било освен в най-старо време, та и вие не да се причислите към великите народи, които славят бога_на свои език. И изпратихме ти тогова, комуто бог яви буките, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добър н по-почтен дори от всякакво злато и сребро и от скъпоценен камък, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвърдиш бързо работата и от все сърце да подириш бога! Ала и общото спасение не пренебрегвай, но подтикни всички да не се ленят, а да поемат истинския път, та и ти, с подвига си, след като си ги научил да познават бога, да получиш заради него наградата си в този и бъдещия живот за всички онези души, които ще повярват в нашия бог Христос: отсега и докрай да оставиш на идещите поколения своя помен подобно на великия цар Константин!

[Кирил и Методий в Моравия, 863-867 г.]. Когато пристигна (във Велеград), в Моравия , Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време, като преведе целия църковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И според предсказанието на пророка ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен. На това бог се зарадва, а дяволът се посрами.

.............................................................

[В Панония при Коцела, 867 г.]. Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученици да се учат на тях. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.

Понеже проповядваше евангелското учение даром, той не взе нито от Ростислава, нито от Коцела ни злато, ни сребро, ни друго нещо, ала от двамата измоли само 900 пленници и ги освободи.

[Във Венеция: прение с триезичниците]. Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг:инито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй п слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

Ако ли не искате да разберете от тия (примери), поне от Писанието познайте бога. Давид се провиква: "Пейте господу, цяла земьо, пейте господу песен нова!" И пак: "Възкликнете господу, цяла земьо, пейте и радвайте се, и възпейте!" А другаде: "Цялата земя да ти се поклони и да те възпее, и да възпее твоето име, вишни!" И пак: "Хвалете бога, всички народи, похвалете го всички люде и всяко дихание да хвали господа!" В евангелието пък се казва: "Колкото от тях го приеха, даде им да бъдат божи чеда." И пак в същото: "Не се моля само за тях, но и за онези, които ще повярват в мене чрез тяхното слово, та да бъдат всички едно, както ти, отче, си в мене и аз в тебе." И според Матея (бог) рече: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на отца и сина, и св. дух и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал! И ето аз съм с вас през всичките дни до свършена на света, амин. И според Марка (бог) рече: "Идете по всичкия свят и проповядвайте евангелието на всяка твар; който повярва и се покръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Онези, които повярват, ще бъдат последвани от тези знамения: с моето име ще изпъждат бесовете и нови езици ще говорят." И към вас, законоучителите, казва: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат." И пак: "Горко вам, законници, защото взехте ключа на познанието! Сами не влязохте и попречихте на тези, които искаха да влязат." А към коринтяните Павел рече: "Искам вие всички да говорите езици, а още повече - да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от тогози, който говори езици, освен ако не тълкува, за да приеме и църквата поука. И сега, братя, ако дойда при вас и заговоря (на непознати) езици, какво ще ви ползувам, ако ви не говоря с откровение или с познание, или с пророчество, или с поучение ? И бездушните, които издават глас, свирката или гуслата, ако по свирнята не се различават, как ще се познае кога се свири със свирка и кога се свири с гусла ? Защото, ако тръбата издава неопределен глас, кой ще се приготви за бой ? Така и вие, ако с езика си не изговаряте разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите ? Защото на вятър ще говорите. Също толкоз вида думи съществуват по света, но ни една от тях не е без значение: ако не позная значението на думите, ще бъда чужденец за този, който ми говори; и този, който говори, за мене-чужденец. Така и вие, понеже сте равнители на духовните (дарби), старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата. Затова, който говори с език непознат), нека се моли (за дарба) да тълкува. Защото, ако се моля на език (непознат), духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. И тъй, какво ? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Ако благословиш с дух онзи, който изхожда от простолюдието, как ще рече след твоята молба "амин", щом не разбира, що говориш ? Защото ти благодариш добре, но другият (който е неразумен) не се поучава. Благодаря на моя бог, задето от всички ви повече езици говоря; но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да поуча и други, нежели десетки хиляди думи с език (непознат). Братя, не бивайте деца по ум, но по злоба! По ум бъдете съвършени! В закона е писано: На чужди езици и с чужди уста ще говоря на този род, но и така ще ме послушат казва господ. Затова езиците са белег не за тези, които вярват, но за тези, които не вярват, а пророчеството не е за тези, които не вярват, а за тези, които вярват. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките заговорят на (непознати) езици, и влязат някои простаци или невярващи, не ще ли рекат, че сте полудели ? Ако ли всички пророчествуват и влезе някой простак или невярващ, той от всички се изобличава и от всички се осъжда и тайните на сърцето му стават явни; и той, като падне на лицето си, ще се поклони богу и ще изповядва, че наистина бог е между нас. И тъй, братя, какво да се прави? Когато се събирате, всеки от вас има: кой - псалом, кой -поучение, кой - език, кой - тълкование. Всичко да става за поука. Ако ли някои говорят на език (непознат), (да говорят) по двама или най-много по трима, и то наред, а един да тълкува. Ако ли няма тълковник, да мълчат в църква, а да говорят на себе си и богу. Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат. Но ако някому, който сели, дойде откровение, първият да млъкне. Така един след други всички можете да пророчествувате, та всички да се поучават и утешават. И пророчески духове се покоряват на пророци: защото бог не е бог на безредие, а на мир, както е по всичките църкви между светците. Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е повелено да говорят, но да се покоряват, както и законът казва; ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома, защото е срамотно за жена да говори в църква. Словото божие от вас ли излезе ? Или е достигнало само до вас ? Ако ли някой мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са заповеди господни. А ако някой не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, имайте ревност към пророчествуване и не забравяйте да се говорят езици. Всичко да бъде с приличие и ред." И другаде говори: "И всеки език да изповядва, че Исус Христос е господ за слава на бога отца, амин."

С тези думи и с още много други думи (Философът) ги посрами, остави ги и си замина.

[Тържествен прием в Рим]. Като узна за Философа, римският папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самият папа Адриан с всички граждани, носейки свещи, излезе да го посрещне, понеже носеше и мощите на св. Климента, мъченик и папа римски. И тутакси бог извърши преславни чудеса тук: излекува разслабен човек и много други се излекуваха от различни недъзи; така също и пленниците, които се обърнаха към Христа и св. Климента, се избавиха от онези, които ги бяха пленили.Като прие славянските книги, папата ги освети (?) и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски (?) език служба в църквата на светия ап. Петър. А на другия ден служиха в църквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в църквата на св. Андрея, а оттам - в църквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски (?), а наутре пък отслужиха служба над неговия свет гроб, имайки на помощ епископ Арсения (Ортски), който беше един от седмината епископи, и библиотекаря Анастасий.А Философът с учениците си не спираше да въздава богу достойна хвала за това.А римляните постоянно прииждаха при него и го разпитваха за всичко и два, и три пъти получаваха разяснение от него.Някой си евреин пък, който също така идваше, се препираше с него и веднъж му каза: «Според изчислението на годините още не е дошъл Христос, за когото говорят пророците, че щял да се роди от девица. Като пресметна годините от Адама по родове, Философът подробно му доказа, че е дошъл (Христос), и изчисли колко години има оттогава досега. И след като го поучи, отпусна го.

[Смърт и погребение на Кирила в Рим, 869 г.]. Много трудове сполетяха Философа, та заболя. И когато понасяше болестта много дни, еднъж, след като видя божие явление, той почна да пее така: "Духът ми се възвиси и сърцето ми се възрадва за тези, които ми казаха: да влезем в господния дом."

И като се облече в честни дрехи, така прекара целия ден, радвайки се и говорейки:

"Отсега аз вече не съм служител нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на бога вседържителя: не бях, бидох и съм во веки амин."

На утрешния ден се облече в светия монашески образ и като прибави към светлината, нарече си име Кирил. И в този образ прекара 50 дни.А когато наближи часът да приеме покой и да се представи във вечните жилища, като повдигна ръце към бога, помоли се със сълзи, говорейки така: "Господи, боже мой, който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили; който си разперил небето и основал земята и всичко, що съществува, си привел от небитие в битие; който винаги слушаш онези, които изпълняват волята ти и се боят от тебе и спазват заповедите ти, чуй моята молитва и запази вярното си стадо, при което беше оставил на служба мене, неспособния и недостоен твой раб! Избави го от безбожната и поганска злоба на тези, които те хулят! Погуби триезичната ерес и направи много да порасне църквата ти! Обедини всички в единодушие и създай изредни люде; които да мислят еднакво за твоята истинска вяра и право изповедание, н вдъхни в сърцата им словото на осиновението си! Ако си приел нас, недостойните, да проповядваме евангелието на твоя Христос, които залягаме в добри дела и които вършим угодното на тебе, твой дар е. Които ни беше предал, като твои предавам на тебе: вкарай ги в ред с крепката си десница и ги покрий с покрова на крилете си, та всички да хвалят и славят името ти, отца, сина и св. дух, амин!"

Целуна всички със света целувка и рече:

- Благословен (да бъде) бог, който не ни даде за лов на зъбите на нашите невидими врази, а съкруши тяхната мрежа и ни избави от гибел!

И така почина в господа, бидейки на 42 години, в 14-и ден от месец февруари, втори индикт, а от сътворението на този свят в 6377 г. (869).

И папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, които бяха се стекли със свещи, да пеят над него и да го изпратят, както биха направили със самия папа. Това и сториха.

Но брат му Методий запита папата, като каза:

- Майка (ни) ни е заклела: който от нас умре по-рано, (другият) да го пренесе в своя братски манастир и там да го погребе...

И папата заповяда да го поставят в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го държа седем дни, готвейки (го) за път.

Обаче римските епископи казаха на папата: "Понеже бог е довел тук тогова, който е ходил по много земи, и тук е приел душата му, нему като на почтен мъж се пада да бъде погребан тук." А папата отвърна: "Заради неговата светост и любов, нарушавайки римския обичай, ще го погреба в моя гроб в църквата на светия апостол Петър." А Методий му рече: "Понеже мене не послушахте и не ми го дадохте, ако обичате, нека почива в църквата на св. Климента, с когото е и дошъл тук!".

И папата заповяда така да се направи. И когато изново се събраха и щяха да го проводят тържествено с целия народ, епископите казаха: "Отворете ковчега да видим да не би да е взето нещо от него!" И макар че много се мъчиха, по божие повеление не можаха да разковат ковчега. И така с ковчега го положиха в гроба, в дясната страна на олтара в църквата на св. Климента, където започнаха да стават много чудеса.

Като видяха тия (чудеса), римляните още по-хубаво се привързаха към светинята му и почитта (му). И като нарисуваха иконата му (?) над неговия гроб, започнаха да палят над него денем и нощем, хвалейки бога, който прославя така, които него славят, защото нему {се пада) слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

© В. Сл. Киселков, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2002, № 4 (29)

Други публикации:
Христоматия по старобългарска литература. Съст. П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова. IV изд. София, 1978.