СЪНЯТ 3А ОПИТА

web

Аз живея в сянката на друг
реализъм - спомен и забрава.
Помня вас и първия ви звук.
Помня туй, което не остава.

То ме води някъде насам,
а ме връща в непознати бездни.
Чувството е само чувство. Знам,
че светът без мене ще изчезне.

Той е друг, когато съм отвъд.
Може би дори ме притежава.
Но в безвремието няма път
към духа на нашата представа.

Там напускам себе си, не се
казвам Веселин. Аз нямам име.
Магнетизмът ще ме отнесе
в състояния непостижими.

Виждам атомите им - следи
от движението на съдбата.
Виждам тялото си, сякаш бди
и се изразходва без остатък.

Произвеждам се отвъд смъртта
и спасението ще витае
като сянката на съвестта
в опита ми да се припозная.

А сънят за Опита е блед,
сякаш тайнството в една измама.
Аз живея векове напред,
но съм тук, а там ме няма, няма.

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2011, № 9 (142)