СЮЖЕТ ЗА КРАТЪК ФЕЙЛЕТОН

Петър Краевски

web

Дядо Филимон и баба Драгуца дремеха пред телевизора в очакване на поредния турски сериал. Вървяха новините на турски. Говореха нещо за министъра на културата Вежди Рашидов, който бил на посещение в Истанбул.

- Каква стана тя, Драгуцооо? - въздъхна дядо Филимон. - Новини на турски, турски сериали, културен министър - турчин... Покултурчиха ни, ей!

- Суз бе, Филимоне! - сръга го баба Драгуца. - Аман от твоя национализъм! Чунким турците не са хора.

- Ба! Петстотин години не можаха да ни потурчат, ама сега направо ни покултурчиха! - като на себе си промълви дядо Филимон и захапа омачкана папироса. - Къде е чакмака?

Баба Драгуца му подаде влажен кибрит със снимка на възрожденски къщи. И двамата знаеха, че няма да запали, но ритуалът се повтаряше неизменно. Филимон издраска три клечки, пусна цветиста ругатня и върна папиросата зад ухото си. Така отказваше цигарите - по няколко пъти на ден. И винаги успешно, поради склерозата.

- Филимоне, почва, почва! - оживи се баба Драгуца. - Дано в тая серия младите да се вземат!

- Ба, ша са вземат. Нали момчето излезе евнух...

- Не евнух, а хомейсаксуалист.

- Що рече?

- Бе, женкар-путьо излезе. Инак оня гювендия беше от друг сериал.

- Не мога да ги знам всичките.

- Кешки да беше запомнил най-главните, бре - Инджи и Мехмед! Па лани снахата не кръсти ли внуците на тях?

Нещо бодна дядо Филимон под лъжичката. Старецът стана. В краката му скочи черна котка и започна да се умилква, но той я срита под масата.

- Не закачай Ферхонде! - развика се баба Драгуца. - Какво ти е направило бедното животно?

- Поне да ловеше мишки, ами то - по цял ден мърсува с котарака на комшията!

- Такава си е Ферхонде - ухили се баба Драгуца, като се че си спомни нещо от младите години. - А ти стига си тепал насам-натам, пречиш ми да гледам сериала!

- Покултурчиха ни, ей! - прошепна на себе си дядо Филимон. - Къде ми цигарата?

- Зад ухото ти, къде! Върви да пушиш по вънка!

Дядо Филимон излезе на двора. В кибрита беше останала само една клечка. Той погали влажната й главица и я мушна на сухо във вътрешния джоб на сетрето. Поомачка папиросата и я върна зад ухото си.

Над възрожденската къщица изгряваше тънък лунен сърп.

* * *

Финал на редактора:

- Ефектен финал, да. Твърде ефектен - каза редакторът на културната рубрика във вестник „Шев и кройка”. - Само че текстът ви е демоде. Битова сценка някаква. Още повече с тези герои - Филимон и Драгуца. Що за имена? Да не говорим, че спрягате културния министър в неудобен контекст.

Авторът смутено чупеше пръсти.

- Вижте какво... - продължи редакторът. - Нашият вестник излиза благодарение на субсидията от Министерството на културата. Не че ви вменявам как да пишете, но редно е сам да си направите изводите. Ето в този брой например представяме народни носии от Анадола. Пускаме и статия за особеностите на ръкоделието в регионите със смесено население, както и специално изследване за ритуалите при къносване на булка. Имаме и специално интервю със звездите на турския сериал „Перла” - Сюнгюл Йоден и Къванч Чатлату. Чудесна находка! Евала на репортерката... А вие какво? Предлагате текст за Дядо Филимон и баба Драгуца... Вехто. Нонсенс. Оф топик. Как да ви го кажа по-учтиво... Тъпо е. Пък и онази фраза „покултурчиха ни” си е направо етническа бомба със закъснител. Не. Материалът ви не е за нас. Най-добре си го пуснете в интернет и си го четете, докато ви хакнат сайта. Благодаря ви, че ни посетихте, изходът е в края на коридора.

* * *

Финал на юзерите в литературен сайт:

- Kafa! - написа в чат форума юзерът Karakondjul. - Koj gi puska tea prustutii tuka?!

- Shto be, ti kuv final iskash? - засече го юзерът Kahraman77.

- Ne me kefi tva s redaktora. Tapnja.

- Onova za lunata da ne beshe po-gotino? Nekav surp izgrjava ebasi.

- Tova e luna be, kopele. Shto da ne izgrjava? Ela izgreeeeeej...

- Are begaj be, pedal!

* * *

Финал на втория план:

Агент Karakondjul беше доволен. Водещият офицер Kahraman77 бе дал висока оценка на неговата работата. Можеше да продължи дейността си под прикритие. Направи си кафе каймаклия и огледа програмната схема. Да, праймтаймът можеше да поеме още една турска сапунка. Отпи дълга глътка и се усмихна. Зъбите му блеснаха като небет шекер на кристали. Очертаваше се повишение.

* * *

Финал на автора:

Това е истинският финал на този материал. Уточнявам в прав текст - не съм против турските сериали. Мисля, че са направени професионално. Представят Турция като чудесна туристическа дестинация. Сценарият е добре балансиран за жанра си. Актьорите не са с театрална закваска, а играят естествено и вълнуват обикновените зрители. Ще призная, че дори съм благодарен на нашите телевизии. Благодаря им, че все още излъчват турските сериали с превод на български.

* * *

Финал на майор Иванов:

Майор Иванов разпечата текста „Сюжет за кратък фейлетон”. Заведе нова папка с наименование „Разработка „Филимон и Драгуца”. Пъхна разпечатката вътре и спря компютъра. Минаваше 19:47.

- Ало, Петров, докарай ми колата, бързам! - обади се Иванов по вътрешната линия.

Майор Иванов наистина бързаше. В 20:00 започваше любимия му турски сериал. А с автора на горното антрефиле щеше да се разправя по-късно. Дискретно. Без много шум. Финалът на сюжета беше в началото си.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2010, № 2 (123)