Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Amazon Books
:. Amazon uk Books
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Cooking, Food & Wine
:. Littérature sentimentale
:. Society, Politics & Philosophy
:. Shoes - Boots - Bags - Handbags
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИ НАГЛАСИ И ЦЕННОСТИ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ
(съпоставка между генерации)
П
о материали от село Чийшия, Болградски район, Одеска област, Украйна)

Олга Водинчар

web

На територията на Украйна и Молдова живеят етнически българи, които съставляват най-голямата българска общност извън пределите на България. Българската диаспора в Украйна е най-многобройна. Тя е компактно заселена и е със запазено чувство за национална идентичност.

По въпроса за преселването на българите в Южна Бесарабия днес съществува не малка по обем литература. Изследват се исторически, етноложки, етнографски, икономически, социални и др. проблемни области. В тези разработки обаче липсва ясна оценка на религиозно-нравствените нагласи на тези българи. Това на свой ред прави изследователската картина за тази общност непълна. Разбира се, спецификата на този сектор се забелязва ясно от гледна точка на богословието и традициите на Църквата. Този факт привлече изследователското внимание и насочи към даденото проучване, което според автора е един съществен детайл към останалите историко-културологични проучвания, посветени на българите в Бесарабия.

В края на 2004 - началото на 2005 година се провежда анкетно проучване на тема: “Религиозно-нравствени нагласи и ценности на бесарабските българи”. Обектът на изследването са българите от село Чийшия (Городнее), Болградски район, Одеска област, Украйна.

Основните критерии, които се имат предвид при избора на интервюираните лица са следните: възраст, пол и образование. Изследваните лица предварително са разделени на четири възрастови групи. В I група влизат младежи до 18 години, II група - млади хора от 19 до 30 години, III група - лица от 31 до 50 години и IV група - възрастни хора от 51 до 70 години.

Посочените критерии “пол” и “образование” не оказват влияние на процентните измерения, тъй като всяка отделна група се формира според възрастовите показатели. Събраните данни показват, че тези показатели са най-важните. Те пряко са свързани с изясняването на религиозно-нравствените ценности и нагласи. Разбира се, едно по-обширно по мащаб изследване би могло да включи и такива показатели като професия и стаж, типове семейства, предвид смесени бракове, също така и да се разглежда общността като цяло - затворена или такава с по-мощно въздействие от страна на масмедиите и т.н.

Теоретичната рамка на даденото изследване се организира около следващата основна концепция: православното вероизповедание, като един от най-силните пазители на народностната духовност на бесарабските българи чрез богослужението, традициите и обредите на Църквата, извършва бавната работа по приобщаването на българското население в този край, далеч от България, към многовековната църковна българска култура, което, безспорно, способства за укрепването на българщината в Бесарабия, за запазването на българското самосъзнание на българските преселници.

Основната хипотеза на изследването гласи: религиозно-нравствените нагласи и ценности на бесарабските българи са базират върху учението на Православната църква и се формират, преплитайки се с остатъците от езически вярвания и обикновеното невежество.

Емпиричните данни позволяват да се направи изводът доколко, преселвайки се в Бесарабия, българите остават обособени от другото местно население и доколко те, живеейки в своя тесен кръг от религиозно-нравствени нагласи и ценности, наследени от прародителите им, успяват да ги крепят в изолация, като по-устойчиви от другите контакти и кои са техните основни фактори.

Зададените въпроси при анкетирането целят да обхванат и изяснят различните аспекти на основните религиозни нагласи и нравствените ценности. Анкетата включва двадесет въпроса, които могат да бъдат условно разделени на пет групи или съдържателни кръгове с обобщаващи теми: Бог, Иисус Христос, Православен храм, Важни етически принципи и Въпроси за смъртта и вечността.

Какви са очакванията от всяка група въпроси? Една от основните съставки на темата “Бог” съдържа девет въпроса, които могат условно да бъдат разделени на две подгрупи. Първата включва следните въпроси:

  1. Познаваш ли Бога?

  2. Как си представяш Бога?

  3. Страхуваш ли се от Бога?

  4. Колко са Божиите заповеди?

  5. Ако Бог не изпълни молитвата ти, ще се обърнеш ли към Него отново?

  6. Имаш ли понятие за Св. Троица?

С тези въпроси се цели да се определят религиозните познания на изпитваните, тяхната ориентация в основите на изповядваната от тях религия и най-вече, нивото на техните познания.

Останалите въпроси от първата група:

  1. Защо трябва да почитаме баща си и майка си според петата Божия заповед?

  2. Да упрекваме ли родителите си, когато постъпват неправилно?

  3. Какво Бог ни съобщава с осмата заповед “не кради”?

позволяват да се ориентираме доколко бесарабските българи, респ. чийшийци, са възприели християнските ценности, какво място заемат те в тяхното съзнание и особено в поведението им.

От съдържателният кръг въпроси от темата “Иисус Христос” очакваме да разберем в каква степен е присъщо за чийшийци Христовото нравствено учение, което би трябвало да формира техния религиозен мироглед и да обуславя социалното им поведение. Тук се събрани следните въпроси:

  1. За кого мислиш Иисус Христос?

  2. Ако някой ви оскърби или оклевети, как ще постъпите с него въз основа на евангелския текст “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:39, Лук. 6:29)?

  3. Би ли отстъпил хляба си на човек, който има потребност от него?

  4. Как да се отнасяме с лошите хора?

С тази група въпроси се надяваме интервюираните хора от всичките възрастови категории да бъдат насочени към размисли върху необходимостта от съответствие между християнското учение и човешките дела. За да придобият конкретен характер добрите дела на християнина и да се превърнат в основни двигатели в нашия живот, християнските ценности трябва да се схващат и познават като осъщественост.

Третото съдържателно ядро съдържа два въпроса, чрез които трябва да се изясни разбирането на хората за православния храм. От непринудените на пръв поглед въпроси “Кога посещаваш храма?” и “Какво правиш на големите християнски празници?” очакваме да проникнем в сложните отношения между вярващите хора в една затворена и вглъбена в себе си общност, като тази в Чийшия, а също така и да направим опит да осветлим поне една малка част от видимата страна на най-тайнствените взаимоотношения “човек - Бог”.

Част от научната разработка ще бъде публикувана в три части: ”Бог”, “Иисус Христос” и “Православен храм”, защото традициите и православната християнска култура на българите в Бесарабия, които обхващат следните по-важни въпроси: любовта между хората, вярата в Богочовека Иисус Христос и в Неговото учение - изворът на универсалните ценности, християнските етически норми, превърнати в начин на поведение, доброто и злото в живота, надеждата в този свят и във вечността, се отразяват много дълбоко върху техния личен, семеен и обществен живот. Всичко това намираме за важно да бъде известно на нашите съвременници българи в България, тъй като вярата на двата народа в България и в Украйна е една, но социалните и стопански условия на живота са различни, поради което характеристиките на едната етнокултурна общност, обусловени от тези фактори, не са без значение за другата.

 

I част. Темата “Бог” - като изходно начало на религиозно-нравствените ценности и нагласи

Ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме...” (Д. ап. 17:28).

Както беше подчертано по-горе, в паспортната част на даденото изследване всички съдържателни кръгове на анкетните въпроси се насочват към ключови проблеми, като техният анализ ще обхваща получените данни от четирите възрастови категории, селектирани с оглед на това, как генерациите са възприели, запазили и препредали религиозните традиции и нравствените ценности и нагласи.

Първа група (до 18 години)

Учениците от 9, 10 и 11 клас, както и студентите I курс, имат своеобразно виждане за Бога. Всички те знаят за Бога. Представят си Го по различен начин. Повечето от анкетираните (80 %) Го смятат за човек, само че по-особен от хората. Виждат Го като белобрад старец, или човек, обкръжен с ангели и безплътни същества. Други си Го представят като всичко, което съществува на земята, с един обобщаващ образ, отъждествяват Го с творението (20 %). Най-младото поколение се страхува от Бога. Причините са различни: когато върша нередности и греша (50 %), знам, че има наказание за греховете (20 %), да не пострада някой друг заради моите (15 %). Не се страхуват от Бога деца, които са израснали в атеистично настроени семейства, те не се страхуват от никой и нищо (15 %).

За Божиите заповеди, дадени в Библията, са чували всички. 30 % знаят, че техния брой е 10, останалите мислят, че заповедите са много, без край (25 %), нямат определен брой (25 %), или, че има определени от Бога закони, но не знаят колко са (20 %). Никой от анкетираните в тази група не може да изброи всичките десет заповеди. Споменават се не кради, не убивай, не лъжи, “нещо има и за родителите”.

Абсолютно всички анкетирани (100 %) от тази група смятат, че родителите трябва да се почитат, да се уважават, ценят, тъй като родителите са ни създали, грижат се за нас; ако ги уважаваме - ще живеем добре, но в същото време някои мислят, че е необходимо да уважаваме всички възрастни хора, както майката и бащата. Децата и юношите са убедени, че не трябва да упрекваме родителите си, не бива да им се сърдим и обиждаме дори когато те не са справедливи. Според тях в никакъв случай не може да се сърдим на родителите си, никога не трябва да се обиждаме особено на майката”.

По повод осмата заповед “не кради” мнението също е еднакво. Всички младежи (100 %) са убедени, че нищо никога не трябва да се краде, от никого не трябва да се краде, голям грях е, ще ти се върне с лошо. Ако откраднеш от друг - ще го обидиш, а това е много лошо.

Дори когато Бог не изпълнява молитвата на децата - те (100 %) отново ще Го търсят и ще се обръщат към Него с молитва, може би следващия път Той ще им помогне.

Светата Троица за голям брой от интервюираните е църковен празник (70 %) (в Бесарабия голямо внимание се отделя на християнския празник - Светия Дух, наречен с една дума - Троица), за други е Бог (30 %), защото така са чували. Всеки от разпитваните се опитва да даде положителен отговор.

Анализ: Въпросът: “Кой е Бог?“ винаги е бил актуален, важен и централен за всеки човек, още повече за изповядващ християнството. От получените отговори в тази анкета става ясно, че най-младото поколение се вълнува от този проблем; децата се запитват и се опитват сами да си Го представят. В същото време те имат добрата възможност да научават за Бога, Неговото битие, проявите Му в света и заложеният в Библията християнски морал от своите баби и дядовци, явяващи се завършващото звено на даденото анкетно проучване. Най-младото поколение в отличие от най-възрастното е религиозно неграмотно, но от техните размисли проличава един добър зачатък на устойчив и изпълнен с вяра християнски мироглед. То отчасти успява да компенсира липсата от знания за Бога с оскъдната информация, постъпваща от телевизията, пресата и религиозната литература. Отделен е въпросът доколко може да се доверим на средствата за масова информация. Смятаме, че получаваните знания в училището и не на последно място семейната среда влияят напълно благоприятно върху изграждането на ценностната система по отношение на родителите, ближните и останалите. Децата са предани на своите родители. От отговорите им проличава голямата любов и дълбокото уважение към тях, което е едно много добро заложено начало за тяхното личностно утвърждаване.

Втора група (от 19 до 30 години)

Участниците в интервюто от тази възрастова група са млади хора от 19 до 30 години. Те мислят, че Божието присъствие е на небето (30 %), в сърцето на човека (20 %), в душата (10 %), в човешките мисли (10 %), информацията за Него е заложена в самия човек, по-точно в неговото съзнание (10 %); навсякъде - във всяко дърво, пясък, капка вода, във всяка молекула, всеки атом, в цялото пространство, в нас самите (10 %). Съвсем малък брой участници от тази група не знаят какво да отговорят и не си задават този въпрос (10 %).

За една част от събеседниците ни Бог е близък до човека по Своето изображение (30 %), Той е всемогъща сила с човешки образ (20 %). Някои не знаят кой е Бог (20 %); за други Той е всичко и нищо, добро и зло, сила и разум, които управляват всичко и от нищо сътворяват всичко (10 %); абсолютно нищо, обяснимо като информационно поле на Вселената, в което се съдържа информация за миналите, настоящи и бъдещи процеси на всичко (10 %); идеализиран модел на доброто, което е в противовес на злото (10 %).

От Бога се страхуват защото смятат, че Той е всесилен и всичко знае (20 %), че са много грешни (20 %), че един ден ще трябва да се дава отчет за всичко (20 %). Втората половина не изпитват страх от Бога, защото: мислят, че знаят какво е Бог, а когато не знаеш, според тях, тогава се появява страхът (10 %); изобщо не се страхуват (10 %); не се страхуват, тъй като не могат да се страхуват от самите себе си (10 %). 10 % не са мислили над този въпрос.

Голям брой от анкетираните тук знаят, че Божиите заповеди са:

10 - 80 %, 12 - 10 %, не знаят - 10 %.

Трябва да почитаме родителите си, тъй като те са: най-скъпите ни хора (30 %); както ние постъпваме с тях, така ще постъпват и нашите деца с нас (20 %); така трябва да бъде (20 %); ако няма уважение към родителите - няма и към останалите (10 %); ние сме част от тях (10 %); те са миналото, ние сме настоящото, а децата са бъдещето, ако се наруши връзката, всичко губи смисъл (10 %).

А да упрекваме ли родителите, когато постъпват неправилно? На този въпрос отговорите са: в никакъв случай, това е глупаво (20 %); понякога се сърдя, но прощавам (20 %); всичко зависи от ситуацията (10 %); сърдя се, когато е много сериозно (10 %); да - 10 %; на майка ми - не мога да се сърдя, на баща ми понякога се сърдя (10 %); родителите не се избират и, съответно, те не се съдят (10 %); не трябва, не си заслужава (10 %).

Божията заповед не кради” за 30 % анкетирани от тази група означава да не се взема от никого нищо; 20 % от тях се затрудняват с отговора; 10 % я разбират като грабеж; за 10 % тя е в смисъла да не се претендира на това, що принадлежи на друг, а да се радваш на това, що е твое - 10 %. Една малка част смята, че да откраднеш е голям грях и това е отговорът - 10 %; че се пречи на другия да живее - 10 %; че това влияе на открадналия отрицателно - 10 %.

Ако Бог не изпълни молитвата, доминираща част ще Го търсят отново и отново (70 %); 10 % ще мислят защо Бог не им е помогнал и ще се опитват да се променят; 10 % не са се молили досега още никога, а 10 % повече няма да се молят за това, що не са получили.

Твърде разнообразни са понятията за Света Троица. Половината участници от групата напълно правилно разбират богословската концепция за триадологията, т.е. учението за Св. Троица. Според тях Св. Троица е: Отец, Син и Свети Дух (20 %) или по-абстрактният отговор е: това е едно цяло - Бог (10 %); съвсем точният отговор дават само 10 %, според който Отец, Син и Свети Дух са Бог, или Бог в три прояви, три в едно - 10 %. На лице са и такива отговори: “някакви три празника” или три велики събития - 10 %; ден на трима светци - 10 %; трима светци, които били близо до Бога - 10 %. 20 % въобще не знаят какво е това Св. Троица.

Анализ: При тази възрастова група наблюдаваме едни модерни и разкрепостени виждания и същевременно не достатъчно устойчиви и формирани нравствени ценности; на нея й липсва житейски опит, в повечето случаи нагласите на изследваните лица се основават на получените и натрупани училищни и университетски знания. Като цяло, мирогледът на младите хора е доста широк, но в същото време се наблюдава голям хаос в мисленето им. Получени са точни отговори на някои от въпросите, но в някои случаи тяхното съдържанието не за всички участници е известно и то поради факта, че това поколение не е могло да получава съответните знания по редица причини, една от които е, че и те успяват да “захванат” т.нар. съветски период - време, през което не се обсъждаха религиозните въпроси. За разлика от предишната I група тези анкетирани млади хора са склонни към по-задълбочени размисли. Отговорите им не са скоростни, те сякаш се страхуват да отговорят неправилно и, сякаш, се съмняват дали това, което са чули, е вярно. Те се стремят рационално да подхождат към зададената тема, избягвайки (в някои случаи) интуитивния подход. Християнската вяра при тях се намира в доста неразвит стадий. Тя съществува, но в съзнанието на младите хора нейното положение все още е неустойчиво.

Трета група (31-50 години), или т.нар. хора в зряла възраст

Третото поколение мисли, че Бог е някъде горе и Той наистина съществува (40 %). Но равностойно количество от анкетираните не вярват в Неговото съществуване, определяйки себе си като атеистично възпитани (40 %). 10 % се опитват да намерят положителен отговор и казват, че Той е в хората (10 %) и Бог е там, където говорят за Него, Неговото присъствие е вездесъщо, само че хората не могат да Го виждат (10 %).

Различна е картината за представата за Бога. Голямо количество от изпитваните си представят Бога като човек (50 %); по-малко от тях знаят (или са чули), че Бог е Дух (30 %) (какъв обаче никой не уточнява); 10 % се затрудняват да отговорят, 5 % от тях смятат, че Той е всичко, и 5 % от отговорите са безсмислени, т.е. неразумни.

Иначе от Бога се страхуват цели 70 % (тук влизат и определилите себе си за атеисти). Те се страхуват, защото Той по-силен от човека. 30 % не изпитват страх, а за 10 % Той е неизвестност, а тя плаши, т.е. също изпитват своеобразен страх.

40 % знаят, че Божиите заповеди са 10; 30 % са чували за такива, но нищо не могат да кажат по въпроса; не знаят за такива - 20 %, а 10 % смятат, че са 6.

Трябва да почитаме баща си и майка си според петата Божия заповед, защото са ни създали, възпитали - дали живот (90 %), и това се разбира от само себе си (10 %).

А на въпроса“ Може ли да си позволим да ги упрекваме дори когато не са справедливи?” 70 % са убедени, че не трябва; 20 % смятат, че трябва да им се обясни, за да разберат, и 10 % мислят, че не винаги трябва да им се прощава.

Не кради - това за 60 % е “никога от никого нищо да не се взема, по-добре да се поиска, ако човек е гладен, но да не краде; кражбата носи зло на другите хора - разсъждават другите 20 %; чуждото топло не държи - категорични са 10 % и за 10 % от групата това деяние е най-големият грях.

Ако Бог не изпълни молитвата се обръщат към Него отново всичките 100 % от тази група защото: Той е един, а хората са много и Той не може навсякъде веднага да успее, където трябва Господ помага, а където не трябва - не помага и щом човек не е получил помощ, значи не я заслужил.

35 % от анкетираните смятат, че Света Троица са “Отец, Син и Свети Дух”; точно толкова (35 %) свързват това понятие с големия празник “Троица”; 10 % си представят трима светци; други 10 % - трима братя - Петър, Павел и още един (10 %). За 10 % Св. Троица е Бог.

Анализ: Тук анкетираните отговарят кратко, с прости изрази и не се срамуват от незнанието си. На някои от въпросите са характерни отговорите “по наше време нямаше откъде да се научава за тези неща, затова нямам представа”. Немалка част от тези хора и не се стремят към запълване на празнотата, като смятат, че то вече е късно и те така са научени, как да се преустройват”? Не може да се говори, че в същото време при тях липсват нагласите към нравствените ценности. В повечето случаи техният морал е висок, което твърде близко ги доближава до християнския и в резултат на наблюдения може да се твърди, че такива хора познават християнските ценности, без да са религиозни.

Четвърта група (51-70 години)

Възрастните хора си представят, че Бог е на небето (50 %); че Той е навсякъде и всичко вижда (20 %), а за някои Той е в сърцето и душата на човека - 20 %. Има и такива хора, които смятат, че няма Бог, но техният брой не е твърде значителен (10 %).

Представят си, Бога по-живописно, като Го надаряват с човешки качества. Най-честият отговор е кратък: Бог е Човек - 60 %; или стар човек, с бяла брадичка, бастун, широки ръкави, както на иконите - 20 %. По-близки към богословското становище по въпроса са мненията на следващите 20 % от анкетираните, за които Бог е Дух. Никак не си Го представят 10 % от изпитваните.

На въпроса Страхуваш ли се от Бога?” 40 % отговарят: “Да, като всеки вярващ”. Същият брой хора не се страхуват (40 %). Много се страхуват, тъй като смятат, че това е “най-големият им страх” (20 %).

Почти всички възрастни хора (80 %) знаят, че Божиите заповеди са 10. Не знаят колко са заповедите 20 % от изпитваните.

100 % са категорични, че трябва да почитаме баща си и майка си според петата Божия заповед, защото “са ни дали живот, а това е най-главното”.

Логично свързаното с предишния въпрос запитване: Да упрекваме ли родителите си, когато постъпват неправилно?” поставя в равностойно положение отговорите, като 50 % смятат, че не трябва да ги упрекваме, а 50 % са обиждат, когато родителите са несправедливи, но важното тук е, че те им прощават.

Осмата Божия заповед не кради” за 40 % означава да не се взема нищо от никого никога. В същия смисъл е отговорът: “Да не вземаш от хората доброто” - 20 %. “Вземаш от друг човек - обиждаш го” - са убедени следващите 20 %. Отговорът на последните 20 % е с препоръчителен характер: ”Да работи човек и да не се учи да краде”.

Още един категоричен 100 % отговор получаваме на въпроса: Ако Бог не изпълни молитвата ти, ще се обърнеш ли към Него отново?” Хората винаги Го търсят, тъй като според тях трябва да се заслужи това, за което молиш Бога.

Малко неочакван отговор се получава на въпроса за Света Троица. За 60 % Тя е голям празник и за 40 % това е Отец, Син и Свети Дух. Странното тук е, че дори хора, редовни на неделните и празнични богослужения свързват Св. Троица с един от празниците. А доста често по време на проповедта свещеникът говори за Триединия Бог - Отец, Син и Свети Дух.

Анализ: Възрастните хора вярват в Бога. Те си Го представят в повечето случаи като човек или Го описват с човешки форми. Сравнително незначителен е броят на хората сред тази възрастова група, които се самоопределят като невярващи, но това се поставя под съмнение, тъй като в хода на анкетирането същите 10 % “атеисти” проявяват несъзнателно своята дълбоко скрита вяра и демонстрират добре формирани нагласи към християнските ценности. Хората се страхуват от Бога, като в повечето случаи това се представители от женския пол. Нормално е една християнка да се страхува за своите деца, да се безпокои за семейството си и близките, като свързва в повечето случаи извършените зли постъпки с Божието наказание. Всичките от изпитваните знаят за Божиите заповеди като и тяхното число 10. Отговорът “Не знам колко са заповедите” получаваме предимно от хора, които не са получили нито светско, нито религиозно образование и в същото време показват своето пълно отсъствие от църковния живот.

Правилно са разбира важното значение на Божиите заповеди. За възрастните хора изискването “Почитай баща си и майка си...” означава да се поддържат добри отношения между родителите и децата; децата да се грижат за тях и да изпълняват онова, което са им завещали. От отговорите си личи, че вярно се тълкува и заповедта “Не кради”. За чийшийци кражбата е тежък грях и осъдително деяние. Като цяло хората знаят, че Десетте Божии заповеди обхващат моралния живот на християнина, независимо от неговата възраст и полова принадлежност.

Четвъртата възрастова група хора се моли на “Господ”, като почти всички наричат Бога с едно от Неговите имена. Това име идва и трайно остава в съзнанието на хората от “руските” времена (от Господь = Господ). Дори да не изпълни молитвата на просещия, нито един не се съмнява в това, че Той е милосърден и милостив и ще чуе молитвата. Ако обобщим, може да бъде направен следният извод: не може да не се забележи настройката към добрия морал при възрастните хора, които имат добра представа за нравствените ценности, без да осъзнават това в някои случаи.

 

II част. Иисус Христос - основа на християнския морал

Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоан 14:6).

По вторичния съдържателен кръг анализът отново е извършен въз основа на възрастовите категории, тъй като чрез тях се очаква да се установи доколко различните поколения препредават познанието и отношението към Иисус Христос.

Първа група (до 18 години)

Първият въпрос от втората група въпроси засяга второто Лице на Света Троица, въплътилият се Син Божий.

С по-прости обяснения най-младите бесарабски българи се доближават до верния отговор на въпроса: “За кого мислиш Иисус Христос?”. За 30 % Той е Син Божий, Който е Негова част, живял е на земята, бил разпънат и се е възнесъл (30 %); други 30 % знаят само, че Той е Син на Бога. За същото количество (30 %) Иисус Христос е Бог (тезата на източно-православните християни: Иисус Христос е Богочовек). Някои Го смятат за Творец на земята и Създател на човеците (10 %).

На следващия въпрос “Ако някой ви оскърби или оклевети, как ще постъпите с него въз основа на евангелския текст Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:39, Лук. 6:29)?” в повечето случаи получаваме стандартния и очаквания от дадения контингент хора отговор: “Зависи кой е човекът, ако е близък и роднина - ще му простя, но не на всички” (40 %). Важното тук е допълнението “после се забравя всичко”, което може да се разбира в смисъл, че не се запомня обидата и зло не се държи. Другият отговор с не по-малък процент от групата е, че “няма да забравя и в необходимия момент, ще припомня за обидата” (40 %). В тези случаи не получаваме очакваната от християнско гледище прошка, но се надяваме намеренията да бъдат преосмисляни, тъй като отговарящите са млади хора и животът с поуките е пред тях. Този, който се чувства виновен, се смирява и казва: “Няма да съм груб и непочтен в такъв случай” (20 %). Това може да се коментира с наличие на живото присъствие у човека на една от големите християнски добродетели - смирението.

Своето последно парче хляб всички биха отстъпили на човек, който има потребност от него (80 %), още повече: те са сигурни в себе си и с увереност твърдят, че са в състояние да помагат на хората (20%).

По-голямо разнообразие на отговори се получава при въпроса: Как да се отнасяме с лошите хора?”. В едни от случаите се долавя пълно равнодушие към лошите хора, на такива не се обръща никакво внимание и в същото време към тях се проявява милосърдие: “Ако трябва, ще им помогна, тъй като те също са хора” (30 %). Другите са категорични, че трябва да се отделят лошите хора от добрите, а лошите да се “превъзпитават” (30 %). Има хора, които не обичат лошите хора (20 %) и смятат, че не трябва да се изпитва уважение към тях, за да осъзнаят, досетят и поправят (10 %). Най-краткият отговор е: “Никак да не се отнасяме към тях” (10 %), тъй като, вероятно, лошите не заслужават и да се мисли за тяхното съществуване.

Анализ: Актуалността на христологическата тема с многобройните въпроси за духовно-нравствения живот на човека е най-обсъждана в християнския свят, но в същото време за мнозина християни остава неразбираема. Християнството, проповядващо: “...обичай ближния си като себе си” (Мат. 19:19) изисква от своите последователи да виждат в своя ближен себе си и да проявяват християнска любов към всички хора. Любовта към другите: към ближния, далечния, най-далечния и непознатия се заражда в ранното детство, тя започва да се формира в отношенията между родителите и децата. Затова ние понякога се учудваме, когато най-малките сред нас проявяват повече милосърдие, милост, такт в общуването с хората и са готови да помогнат на другите в по-голяма степен от нас. Една от особеностите на християнската любов е Христовото изискване да се обичат и враговете, т.е. хората, които не ни обичат. 30 % от младите чийшийци, с присъща за тяхната възраст чистота и безкористие, сякаш долавят дълбокия смисъл на това, на пръв поглед противоречиво изискване и са готови да помогнат на всеки човек, независимо от степента на неговото нравствено падение.

Във втора група влизат анкетираните лица от 19 до 30 години

За тях Иисус Христос е: Син Божий (40 %); Господ (Бог) (20 %); Син на Мария “от Светия Дух” (20 %); проявление на Бога в човека (10 %); Съвършен човек, Който е искал да научи хората да изработват положителна тънка енергия (10 %). Диапазонът на отговорите е по-разширен и знанията се преплитат с познанията на почти всички завършили висше образование от тази група анкетирани.

На въпроса, включващ по-горе цитирания текст от Свещеното Писание, получаваме очакваните отговори: зависи кой ще е този човек и как ме обижда, така и ще постъпя (30 %); няма да забравя, но ще простя (20 %); ще забравя (10 %); няма да забравя, но няма да му мъстя, дори може да му помогна (10 %); ще се опитам да изясня причините (10 %); няма да му отвръщам (10 %); мога да си дам и другата, а може и да отвърна, ако не е справедливо (10 %).

В тясна връзка с тези мисли са и следващите отговори, получени на въпроса: “Би ли отстъпил хляба си...? По принцип повечето от интервюираните в това изследване веднага реагират с риторичен въпрос, като се опитват да затвърдят пред себе си: “на близък и роден човек ще отстъпя, а на друг - не” (40 %). Ако човек действително се нуждае, то ще му окажат помощ следващите 40 %. А последните 20 % ще отстъпят хляба си, защото смятат, че и те могат да се окажат в подобно положение.

За лошите хора трябва да се молим, разсъждават 20 % от анкетираните млади хора. Други 20 % желаят да опитат да ги променят. Трети 20 % смятат, че има Господ, Който да ги съди. Допълнението е със следващите размисли: да се продължава общуването с лошите хора с надежда за по-добро (10 %), да не се общува с такива хора, а ако може да се повлияе, то трябва да се направи (10 %), да се наказват, може и да се променят (10 %), да се съжаляват (5 %) и да се игнорират (5 %).

Анализ: Ако погледнем по-дълбоко в отговорите на тази група анкетирани участници, ще установим, че те осъзнават, че Синът Божий, Иисус Христос, истинският Бог и съвършеният Човек (събирателния образ получен от отговорите, обвързани с учението на Православната църква) е единственият верен нравствен образец и път за нравствено усъвършенстване. Младите хора осъзнават и смисъла на молитвата, този духовен акт на общуването на човека с Бога, като предлагат да се молим за спасението на ближните и да искаме прошка за чуждите грехове. В духа на евангелското златно правило на нравствеността “Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лук. 6:31) звучи мнението на 20 % от интервюираните, които ще отстъпят хляба си на нуждаещия се човек, защото самите могат да се окажат на негово място. Самият стремеж на значителен брой участници да приобщят лошите хора към обществото, като се “превъзпитат” и им се “обясни”, е едно добро човешко намерение за развиване на тази голяма християнска добродетел - любов към ближния.

Трета група (от 31 до 50 години)

Кой е Иисус Христос? Тук никой не се замисля дълго, защото всеки има отговор. Той е Господ (Бог), отговарят 60 %. Иисус Христос е Божие въплъщение на земята - смятат 10 % от анкетираните. Той е Божий посланик за 10 %, Учител на всички хора за други 10 % и Светец за останалите 10 % от тази група.

Трябва да се прости на този, който ти е ударил едната буза, мислят 30 % от участниците в трета група, но на същия въпрос 20 % дават отрицателен отговор: “Не, няма да простя на такъв човек”. По-разсъдителните хора се замислят и не решават веднага да простят, като правят компромисен отговор, който “зависел от различните ситуации” (25 %). Ще се сърдят на този, който ги е обидил, но все пак ще му простят - 25 %.

Отстъпват хляба си на нуждаещия се човек 70 %, а останалите 30 % ще го отстъпят, но не на всеки, т.е. зависи какъв човек е отсреща.

Как да се отнасяме с лошите хора? “Желателно е да не се общува с такива хора”, смятат 20 %. “Да не се уважават и признават” - е мнението също на 20 %. “Да не им се обръща внимание”, казват 20 %. Съжаляват лошите хора 20 %. 10 % смятат, че такива трябва да се наказват. Замислят се за опрощаване и приемат, че първо Господ трябва да прости на грешниците (лошите хора), след което и ние, хората, да им простим (10 %).

Анализ: Въз основа на събраните данни може да се стигне до заключение, че в отговорите на хората от третата възрастова група проличава повече безкомпромисност. Възрастните участници на интервюто не ще се “церемонят” с лошите хора, те не предлагат и начини, за да се спасят падналите хора и премахнат социалните злини в обществото за разлика от предишните две поколения. По-малко сърдечност, милосърдие, уважение, толерантност и състрадание намираме у възрастните. Те говорят за справедливост, но не я обмислят от християнска позиция и не й придават нужното значение. Ако може така да се изразим, в някои ситуации те изразяват определена сърдечна необразованост. Никак не водят към желани промени и духовно усъвършенстване само словесното определяне на чуждото поведение и постъпки, недоверието към другите и страхът от тях. От християните се изискват добри дела или поне стремеж към такива. И известни християнски моралисти изразяват мнението, че любовта към ближния според Христовата мярка е трудно постижимо състояние, за което се изисква много сериозна духовна подготовка. Но не трябва да забравяме, че към духовно усъвършенстване са се стремили и велики блудници, разбойници, гонители на християните и пр. и дори са достигали до венеца на духовното състояние - святост. Тук има и друг съществен проблем: хората от третата възраст (в повечето случаи) не знаят за това, а тук би трябвало да се намеси и Църквата, една от задачите на която е да им се разказва за това и за много други неща, а преди това да бъдат приобщени към нея. Но не бива да се обвинява и да се търси виновен, както се прави в множество случаи. Та нали човек е притежател на свободната воля, а и “времената вече са промениха”.

Четвърта група (от 51 до 70 години)

Заанкетираните хора от последната селектирана възрастова група Иисус Христос е: Господ - 60 %; Син Божий - 20 %; Човек, който е страдал, са го мъчили заради другите - 10 %; Свети Дух - 10 %.

Ако някой ти удари... Ако е близък роднина, трябва да се прощава, а на чужд - не (40 %). Нищо няма да сторят на този човек, защото “то се забравя и се прощава” - 30 %. Неутешаващо звучи следващият отговор “Мога и да му го върна” (20 %). Способни са да простят 10 %, но в случаи, ако този човек е по-възрастен, а ако е по-млад - ще му го върнат.

Би ли отстъпил хляба си... Срещаме се с познатия ни от по-горе отговор “На близък и познат - да, на чужд и непознат - не”, така размишлява доминиращата част от възрастното поколение (70 %). С кратък отговор “Да” са 20 %. А има и такива хора, които търсят изгодна лична позиция в случая, като мислят, че ако този човек им е помагал някога, то ще му отстъпят хляба си, но ако не им е бил полезен, тогава няма да му помогнат (10 %).

А с лошите хора как да постъпваме? Твърде важно е мнението на възрастното поколение по този въпрос. И сериозният отговор, предполагащ работа с лошите хора, като им се разяснява, че не са прави, докато те не разберат, получаваме от 30 %. По-нататък следват коренно противоположни становища. Едни смятат, че трябва да се наказват (25 %); други не искат да общуват с лошите хора (25 %); 10 % се страхуват от такива хора и 10 % вярват, че лошите пороци се дават от Господ и в същото време им се иска “на някой отцеубиец да отидат и му направя същото”.

Анализ: Отговорите на изследваните лица показват, че тази възрастова група е доста близка до предишната трета категория хора по отношение на размислите, нагласите и формираната ценностна система, но все пак различия има и те са сериозни. Посредством дългогодишни наблюдения смеем да твърдим, че парадоксът в религиозно-нравствения живот на обществото в Чийшия се състои в несъответствие между думи и дела на някои местни християни. Срещаме възрастни хора (това са предимно жени), които в определени житейски ситуации обичат и уважават ближния си само с празни думи и разглаголстване по въпросите, без да се изпълнявали някога думите си във формата на добри милосърдни постъпки и християнските кротост и смирение. Някои от тях отдавна са изгубили уважение от страна на съселяните си, но това не им пречи да отговарят по време на интервюто така, както би трябвало да мислят. С прикрита лицемерност получаваме и отговори, които се дават само за да бъдат харесани от анкетиращия, и с които да се демонстрира голямо човеколюбие и безкористие. Лошото в случая е, че тези примери се срещат сред възрастните хора. Смята се, че едно дете може да не знае и да нарушава несъзнателно важни етически принципи, но тук би трябвало да е по-различна картината на духовно-нравствената зрялост. Направените досега изводи позволяват да се констатира фактът, че тези религиозно-нравствени нагласи съставят сравнително неголям процент от групата и така постъпва незначителна част от интервюираното население. Като цяло възрастните хора в бесарабското село Чийшия проявяват християнска любов към ближните си и я изразяват по различни начини и с различна степен на духовна концентрация, като при някои от тях се наблюдава особено задълбочена религиозност. Човеците си помагат един на друг, винаги са готови да дойдат на помощ на страдащия роднина, близък, съсед, приятел; преценяват дали да се помогне на чужд и не достатъчно познат и дали този човек заслужава уважение. Ако някой от жителите изпадне в голяма беда цялото село събира материални средства да му помогне. Така чийшийци извършват милосърдни прояви по различни поводи: за спешни медицински операции, за строителство на нов дом, ако някое семейство е преживяло пожар или друго природно бедствие, за финансова подкрепа на бедни и сираци. Към милосърдието тук може да се прибави и търпеливото отношение на възрастните чийшийци към тези, които съгрешават, както и намерението им да съдействат на лошите хора да се вразумят и да изпълнят нравственото си предназначение.

 

III част. Православният храм

Храмът е дом на Бога и духовен център на християните.

Размислите във връзка със значението на православния храм в практическия църковен живот, както и споделените усещания за въздействието му върху обогатяването на историческата памет и духовните традиции, ще изпълнят цялостната картина на този съдържателен кръг от въпроси, след като ще се анализират изказванията от представителите на всичките възрастови групи, което ще спомогне за проследяване на общите и различни допирни точки между генерациите.

Първа група (до 18 годишна възраст)

Кога посещаваш църква? На този въпрос най-малките представители отговарят: на Великден - 35 %; когато се причестявам - 30 %; на големи празници - 10 %; на сватба и погребение - 10 %; никога - 10 %; по време на екскурзия - 5 %.

Какво правиш на големите християнски празници? - Почивам си и нищо не работя - 80 %; ходя на гости - 15 %; понякога ходя на гробището - 5 %.

Анализ: Местният Петропавловски събор, или както чийшийци го наричат черкувата “Св. равноап. Петър и Павел”, намиращ се в самия център на селото отдалеч привлича със своята красота и величие. До него се разполагат местните културно-просветни средища: библиотеката, домът на културата, няколкото дискотеки и други увеселителни заведения. Младежите до 18-годишна възраст са сред най-честите посетили на изброените културни центрове. Същите тези младежи посещават и храма. Макар и нередовно, но те се запътват към това духовно за тях училище. Мнозина от тях (в това проучване се оказаха 30 %) редовно постят, изповядват се и се причестяват по време на Великия пост, като смятат, че чрез тези тайнства придобиват повече духовни сили за по-висок нравствен живот. Някои от тях биват съпътствани към храма от своите родители и близки, а някои отиват сами, тъй като в техните семейства те са единствените, които желаят да отидат в дома на Бога. 30 % от първата категория изследвани лица не е голям брой, но трябва да се отбележи, че неговият темп е доста бърз и напредващ, предвид религиозната ситуация в цяла Бесарабия. В Чийшия досега все още няма регистрирани случаи на попаднали в сектантски мрежи деца и младежи, за разлика от околните български и гагаузки села. Много от местните младежи с голямо удоволствие посещават храма по време на най-красивото православно богослужение на големия християнски празник Възкресение Христово. Момичетата и момчетата бързат да се присъединят към общите молитви на цялата енорийска общност и никак не се притесняват, нито се срамуват от своите съученици и приятели и не изпитват неприятни чувства и усещания, които са преживявали техните родители преди две-три десетилетия.

Втора група (от 19 до 30 години)

Младите хора от втората възрастова група в селото Чийшия посещават храма в различни случаи: по време на празнично богослужение (20 %), на погребение (20 %), на причастие (10 %), когато имат потребност в това (10 %) и, когато ги заведе съпругата им (5 %). Рядко ходят в църква 20 % от интервюираните, много рядко ходят 10 % от анкетираните и съвсем не ходят 5 %.

На големите християнски празници голям брой от интервюираните празнуват като нищо не работят, т.е. отделят времето си на почитания ден (60 %); опитват се да се придържат към религиозните традиции (20 %); отбелязват като празници само Великден, Софинден, Коледа, Нова година (Василевден) по стар стил (10 %); предпочитат в тези дни да отидат на гости при родителите си или да се срещнат с приятели (10 %).

Анализ: Християните трябва да отделят от своето ежедневие един ден от седмицата - неделята, като го посвещават само на Бога. През този ден вярващите би трябвало да посещават храма, да присъстват на богослужението, да чуят неделната проповед на свещеника и най-вече, да се почувстват като едно цяло с църковната общност. В същия този неделен ден, както и в другите християнски празници вярващите християни би трябвало, освен да участват в църковното богослужение, да извършват и други милосърдни и полезни дела, като посещават болни и страдащи, общуват с по-възрастни и по-мъдри, разговарят с приятелите си и четат нравоучителни четива. В общи форми така би трябвало да се прави. Тази възрастова група, както и всички останали групи са на мнение, че цялото село постъпва по следния начин: на големите християнски празници се почива. Като под почивка се има предвид временно отлагане на каквато и да било физическа заетост. По принцип хората си почиват, като чакат в дома си гости или като самите те отиват на гости при свои роднини и близки. Може би по този начин християнската любов към ближните и изразените чувства към тях се преплитат с любовта към Бога, смятана за най-висша нравствена ценност, защото свързва вярващия човек с неговия Създател и Първообраз. Във всеки случай бесарабските българи от село Чийшия в този смисъл разбират библейското изискване на четвъртата Божия заповед: “Помни съботния ден, за да го светиш; шест деня работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест деня създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20: 8-11). С оглед рамките на изследването тук няма да бъде развит въпросът “Защо в Стария Завет се говори за съботата, а ние, християните, според Новия Завет почитаме неделята - денят на нашия Господ Иисус Христос?”

Трета група (от 31 до 50 години)

Средното поколение посещава църквата в повечето случаи, когато бива занесен техен близък човек за последен път в храма, с една дума, на погребение (40 %), в празнични дни (30 %), при възможност (10 %), рядко - 10 %, стараят се по-често да ходят 5 % и въобще не ходят 5 %.

Почти еднообразно се честват големите християнски празници. В тези дни хората празнуват, като си почиват от ежедневната работа (60 %), спират работата си 25 %, ходят на гости и, съответно, чакат гости 10 %. Съвсем малко хора посещават храма в празничните дни и съвсем неочаквано идва отговорът: “Сутринта ходя на литургия в църква, за да ми се появи добро настроение” - 5 %.

Анализ: Човек се ражда, живее, умира. В религиозния култ на чийшийци се отделя особено внимание към починалите хора. Според православната традиция и според заветите на прадядовците бесарабските българи занасят своите починали близки за последен път в храма. Дори по време на социалистическия режим в селото продължават да се извършват църковните ритуали. Единици са партийните лидери, които проявяват слабодушие, отстъпват от неписания канон и не посмяват да допуснат извършване на опело над близките си в църквата. За техните “подвизи” се знае и те не получават добра оценка и одобрение от страна на местните жители и до днес. Тогава, през съветския период, и сега, през времето, позволяващо свобода на вероизповеданието, хората придружават покойника от дома му, като минават през центъра на селото, спират до църквата, внасят ковчега в нея и всички присъстващи влизат в храма. Влизали са тогава, влизат и сега. Дори не се замислят, смятат го за задължително и твърде важно. Хора, които не посещават изобщо храма, влизат в него само тогава, когато придружават близък покойник. Оттук е и 40 % посещение на енорийския храм от тази категория хора в такива случаи. Към нея се отнасят хора, които нито като деца, нито като младежи са ходили в църква. Тях са ги кръщавали и миропомазвали техните родители - по несменяемата традиция на българите, в повечето случаи баби, когато са били навършвали едва 40 дни след раждането. След което времената са ги откъсвали от църковното присъствие с единственото изключение - да влизат в храма, когато присъстват на погребение. И има сред тях хора (както мъже, така и жени), които и до днес ходят в храма единствено тогава, когато погребват близък човек. Понякога те биват осъждани от свои познати за това, че не ходят в църква и характеризирани като невярващи хора. В разговорите с тях те самите се самоопределят като невярващи, щом като не посещават храма. Но не можем да ги отнесем към невярващите, а по-скоро към вярващите хора. Щом човек, изпращайки свой близък починал, не се замисля да отиде или да не отиде с него и да застане пред Бога именно в този момент, в който се разделя с него завинаги, със сигурност вярва, че тези, които остават, и тези, които отминават, имат единствената връзка - Бога.

Четвърта група (от 51 до 70 години)

Посредством постоянните и непрекъснати наблюдения на отговорите на въпроса: “Кога посещаваш църква?” от последната възрастова група се очаква по-голям процент на посещаемост за разлика от предишните три групи. Възрастните хора посещават храма в повечето случаи, за да се причестят (35 %). Ходят в църква и тогава, както те смятат, че “трябва” и изброяват погребалната, венчалната и кръщелната церемонии (30 %). Най-възрастните хора редовно ходят на богослужение в неделните дни и на големите християнски празници (25 %). Част от хората, предимно на петдесетгодишна възраст, въобще не посещават храма (10 %).

Всички хора от четвъртата възрастова група се отнасят с уважение към големите християнски празници. Част от тях “не работи” - 30 %; други си “почиват” - 30 %; трети ходят на богослужение - 30 % и четвърти използват свободното си от работа време за да се видят с родители и приятели - 10 %.

Анализ: Интересното е, че най-възрастните, както и най-младите (I и IV възрастови групи) най-често посещават храма, за да се причестят. В последно време отношението на местните жители към църковното тайнство - евхаристия и предшестващото го покаяние или изповед - е твърде забележително явление. Особено през периода на Великия пост по време на всичките неделни и празнични богослужения в селския храм присъства огромно количество хора. Той е препълнен и дълго трябва да се чака ред да се стигне до чашата със светото причастие - постоянния извор на духовния живот. Възрастните хора разбират необходимостта от причастие, неговата спасителна духовна сила и го смятат за свое много важно християнско задължение. Те знаят за условията за причастяване: поста, помирението и прошката с ближните, както и искрената изповед. Възрастните поучават своите внуци и млади хора, които не напълно разбират необходимостта от тези тайнства, но желаят да променят живота си, да се обновят и да възстановят връзката с Бога. По-младите отделят място на тези важни събития предимно през Великденския пост, докато възрастните хора смятат за задължително причастяването през останалите периоди, определени от Православната църква за пост: Коледния, Петровия и Богородичния (за тези постни периоди всичките възрастни хора знаят). Обаче, в същото време, по време на интервюирането се оказа, че хората не знаят, че по време на тайнството евхаристия те приемат тялото на Иисус Христос във вид на хляб и вино и, че то е установено от Самия Иисус Христос на Тайната вечеря, Който “...взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26: 26-28). Тук ще направим опит да обясним ситуацията от гледна точка на християнската етика, тъй като се сблъскваме с един от примерите, в който християнският морал е неразделно свързан с религията. Човек преживява Божието присъствие в себе си, чувства вътрешния си нравствен закон и постъпва по невидим път според Божия промисъл, направляващ към благи цели, подпомагащ доброто и ограничаващ злото. Като следствие на това взаимодействие човек остава верен на Божия образ у себе си и изпълнява временното и вечното си назначение.

Обобщение

Представеното анкетно проучване отразява религиозните и нравствени нагласи на бесарабските българи, проучени според класическия религиозно-социологически метод. В началото на анкетата е разположен Бог като върховна ценност, която християните познават и като нравствен Законодател, с чиито изисквания се съобразяват. Бог заема много важно място в съзнанието на вярващия човек и определя в голяма степен поведението му. Чрез тази първа основна тема е заложена важната предпоставка за обективно проучване на религиозно-нравствените нагласи на българите.

Но тази основа не е достатъчна. Нейното утвърждаване се постига чрез живота и учението на Иисус Христос, което се възприема непосредствено от вярващите, тъй като всички възприемат Христос като реален човек, с Когото са обвързани и по човешки. Всъщност вярата в Бога и Христовото нравствено учение формират изцяло религиозния светоглед на вярващия и обуславят неговото социално поведение. Дотук се намираме все още в теоретическата сфера на душевността на човека, респективно, на бесарабския българин. Приемането на доктрината на християнството в живота е свързано непосредствено с присъствието на човека в Църквата, като Неин член. Практическият християнски живот е нещо сложно, дълбоко лично и трудно за изследване. Той има няколко аспекта и различни форми на проява. Все пак, той се свързва главно с православния храм, който се смята за втори дом на християните и място, където религиозно-нравствените нагласи се проявяват в конкретни дела. За влиянието на православния храм в живота на бесарабските българи може да се говори много, но тук се спираме само на неговото значение като място, средище за духовна просвета, за общуване между християните и главно - за непосредствена среща с Бога по време на богослужението. Разбира се, в храма се извършват всички църковни тайнства, които определят главните насоки на живота на християните - кръщение, брак, изповед, евхаристия и други.

Тези три основни насоки - Бог, Иисус Христос и храм, мотивират поведението на християнина и ясно изграждат неговата религиозно-нравствена нагласа. Животът на бесарабския българин от село Чийшия се изгражда в зависимост от тези 3 основни фактора, които в същото време са и негови критерии и негови оценители.

Религиозно-нравствените нагласи на бесарабските българи могат да бъдат схванати в по-голяма пълнота, когато се изследва освен религиозния им живот и гражданското им поведение. Като граждани на страната те се съобразяват със законите и разпоредбите, зачитат традициите, солидаризират се с добрите почини на сънародниците си, но всичко това извършват от гледна точка и на своята християнска вяра. Поради това те са добри християни и добри граждани, когато успяват да създадат хармония между гражданското си поведение и християнските си духовни нагласи. Всяка една от групите е наблюдавана и изследвана в зависимост от специфичните й характеристики (възраст, пол, обществено състояние, интереси), но всички заедно разкриват традиционните характеристики на бесарабските българи по основния проблем на личния и обществения живот, на сегашното и бъдещето на народа, както и във връзка с глобализиращите се световни тенденции.

Това проучване е скромен опит за проникване в сложната душевност на бесарабските българи, които се съзнават като българи, но живеят извън границите на България, заобиколени от различни хора, макар много често те да се оказват техни приятели. В този смисъл тази анкета е малко по-сложна отколкото ако тя беше извършена тук, в България. Въпреки това, се надявам да са отразени най-съществените белези на религиозно-нравствените нагласи на бесарабските българи, тъй като самият автор принадлежи към изследваното етнокултурно общество и познава отлично както бита, религията и морала на бесарабските българи, така и на българите, които живеят в България. В анкетата не са посочват специфичните религиозно-нравствени разлики между едните и другите българи, защото те се отнасят до периферни неща, които не намират място в едно такова проучване. Тя е оптимистична, тъй като в сегашното състояние на бесарабските българи и в ценностите, които изграждат живота им, се съдържат възможности за развитие и напредък, които очакват българите от България и извън България.

Заключение

Условно разделените възрастови групи, живеещи заедно в една твърде обособена общност, сравнително затворена от въздействията на масмедиите, дълбоките трансформации в обществения живот и другите съвременни влияния ясно посочват вътрешното си взаимодействие и генерационото си наслагване. Кръгът на анкетните въпроси се оказа особено важен за получаването на представа за религиозно-нравствените ценности у изследваното бесарабско население. Той съдържа теми, които засягат вярващи и невярващи хора, които се стремят да намерят вярното разрешение на въпросите от личния си живот. На края може да се отговори на въпроса: дали за българите от с. Чийший общоприетите човешки ценности се препокриват или различават с тези на християнството. Имаме налице добрия морал на невярващи хора и не съвсем пълна християнска култура на анкетирани хора, самоопределящи се като вярващи. Оказва се, че човекът може да познава ценностите, но да не е религиозен и обратното: може да е религиозен, но да не знае защо трябва да обича ближните си и враговете си, да обича всички хора без значение на техния произход и расова принадлежност. Не всички чийшийци, изповядващи християнската религия знаят, че любовта е върховна ценност и че тя се проявява в три основни посоки: любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си. Не всички знаят и за това, че християните трябва да проявяват безкрайно милосърдие към всички хора по света. Не всичките знаят и за други християнски основополагащи ценности. Не всички участници в даденото изследване са религиозно грамотни, а се срещат и такива, които са религиозно напълно непросветени. На някои от тях светогледът е преизпълнен със заложените от прапрадедите им остатъци от езически вярвания и суеверия. В същото време реалният факт, че мнозина от младежите желаят да придобиват по-задълбочени религиозни знания и да обогатяват културата си с ново съдържание на общественото си поведение е твърде важен за цялата общност. Като цяло християнската култура на българите от село Чийшия може да бъде определена като добра. А, в крайна сметка, консервативността и приемствеността на религиозните познания между генерациите в дадената общност водят до съхраняването на нейната идентичност.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Аскони, 1995.

  2. Бижков, Г. Приложение на теория на информацията при анализ на данни от социометрични изследвания. // Психология, 1982, кн. 3.

  3. Българското училище “Васил Левски” - гр. Кишинев. // Юбилеен сборник. Съставители Васил Стоянов, Нико Стоянов. Шумен, 2002.

  4. Водинчар, О. Православните българи в Бесарабия (организиране, развитие и съвременно състояние на църковния живот). Дипломна работа. Велико Търново, 1999.

  5. Державин, И. С. Болгарские колонии в России. София, 1914.

  6. Дыханов, В. Я. Обряд жертвоприношения в традиционной духовной культуре болгар и гагаузов Украины. Етнiчнi процеси серед болгарськоi дiаспори Украiни. // Украiна и Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби (матерiли мiжнародноi конференцii, присвяченоi 120-рiччю визволення Болгарii вiд османського iга). Одеса, 1999, 280-286.

  7. Дякович, В. Българите в Бесарабия. София, 1903.

  8. Зографский, С. Некоторые нерелигиозные светочные обряды и поверья болгарского народа. // Кишиневские епархиальнъе ведомости. Кишинев, 1869, № 3-4.

  9. Грек, И. Из архива на доц. Иван Иванович Мещерюк. // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том IV. Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, 1995, 433-446.

  10. Грек, И., Червенков, Н. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: Христо Ботев, 1993.

  11. Интегрирано образование на деца с увреждания. Център за независим живот. София, 2004.

  12. Киранов, Ст. Борьба приходского свещеника с предрассудками и суевериями прихожан-болгар. // КЕВ. Кишинев, 1875, № 21.

  13. Киранов, Ст. Страдание под турецким игом православных болгар, бежавших из Турции в Россию в 1830 г. и поселившихся в Бесарабии. // КЕВ. Кишинев, 1875, № 20.

  14. Киров, Д. Богословие на обществения живот. Очерци по християнска социология. София, 2002.

  15. Киров, Д. Християнството е вяра. В преддверието на християнската нравственост. София, 2004.

  16. Клаус, А. Наши колонии. Опыт и материалы по истории и статистика иностранной колонизации в России. Вып. I. Спб., 1869.

  17. Коев, Т. Д. Киров. Кратка богословска енциклопедия. София, 1993.

  18. Левицкий, А. К. Нравы и обычаи болгар, живущих в Бесарабских колониях. // Записки Одеского общества истории и древности. Т. IV. Одесса, 1860.

  19. Наулко, В. И. Етнiчнi процеси серед болгарськоi дiаспори Украiни. // Украiна и Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одеса, 1999, 145-148.

  20. Панчовски, Ив., Киров Д. Християнска етика. Том I. Философия на морала (част I). София, 1996.

  21. Пушков, И. М. Национальное образование болгар Бесарабии (1917-1920 г.г.). // Украiна и Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одеса, 1999, 83-88.

  22. Пушков, I. М., Стоянов, С. В. Актуальнi проблеми державного регулювання етносоцiального розвитку регiону (На прикладi Болградського району Одескоi областi). Болград, 2002.

  23. Платон, архим. Православно нравствено богословие. Сборник лекции. София: Омофор, 2001.

  24. Родолюбец. Алманах. Издава културно-просветно дружество “Родолюбец”, брой VI, София, 2004.

  25. Сборник по богословие. Тематични разработки за кандидат-студенти. София: ИК “Нов човек”, 2000.

  26. Скальковский, А. А. Болгарские колонии в Бесарабии и Новоросийском крае. Одесса, 1848.

  27. Споделеното минало обучение за бъдещето. Промени и приемственост във всекидневния живот в Албания, България и Македония. 1945-2000. Евроклио.

  28. Стойков, Н. Религиозно-нравственное состояние болгарских колоний в Бесарабии со времени их основания до настоящего времени. КЕВ. Кишинев, 1911, № 4.

  29. Титоров, И. Българите в Бесарабия. София, 1903.

  30. Философская энциклопедия. Т. I-V. Москва: Государственное научное издательство “Советская энциклопедия”, 1962-1970.

  31. Христианство. Энциклопедический словарь. В 3 томах. Редакционная коллегия: С. С. Аверинцев (главный редактор), А. Н. Мишков, Ю. Н. Попов (зам.-редактор). Москва: Научное издательство “Большая Российская энциклопедия”, т. I: 1993, т. II: 1995, т. III: 1995.

  32. Червенков, Н. Създаването на черквите в българските колонии в Бесарабия през първата половина на XIX в. // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. IV. Велико Търново, 1995, 169-179.

  33. Чийшийски историко-краеведчески музей. Книга Исповедальной росписи за 1820 г.

  34. Чийшийски историко-краеведчески музей. Заселение края. Чийшия, 1996.

  35. Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии. Материалы и исследования по этнографии Балканских этнических общностей Украины. Одесса: Астропринт, 2003.

  36. Шабашов, А. В. Бессарабские болгары: перспективы этнокультурного развития. // Украiна и Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одеса, 1999, 230-237.

  37. Шиваров, Н., Киров, Д. Беседи по религия. София: Университетско издание “Св. Климент Охридски”, 1992.

 

 

© Олга Водинчар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2006, № 9 (82)
















Партньори