ИЛМУНД И МАГНУС
(Подражание на Старата Еда)

web

Илмунд рече:
Много мъдрост
в мене има,
зная зли и благи
без измама вести.
Гарваните, дето грачат,
глумят се със Сигурд,
също си ги спомням -
имат славно име.

Магнус рече:
Чувам нещо чудно -
черният измамник
знаел зли и благи
без измама вести.
Щом е тъй, ще кажеш,
щедро ще ме учиш
как така за кратко
все пролива кърви
оня скитник сив -
своите погубва
подлият предател.

Илмунд рече:
Лудият ломоти
глупости лукаво:
гордост е да грабне
валкюрия волна
воина загиващ.
Залата е златна,
дето дом намират
драгите на Один.

Магнус рече:
Хубавичко в Хел
храбрите пристигат.
Лъже лицемерно
лудият магьосник.
Май че му го няма
някак си окото -
още недовижда
и комай накуцва.

Илмунд рече:
Хубавичко в Хел
хлевоуст ще слезеш.
Один си отбира,
знай, отлични хора.
Тези като тебе
с тънички гласчета
вечно пък се вайкат,
гинат в гадна гнилоч.

Магнус рече:
Сярна смрад усещам,
куцият когато
със око оцъклен
почне да подбира
храбрите си хора.
Винаги вдовици
после плачат горко.

Илмунд рече:
Один не обиждай,
гаврата със Гримнир
скъпо ще ти струва.

Магнус рече:
Стар и сляп е вече,
слаб е той пред мене,
едноок измамник.
Временна, властта му
вече се приключи.
Один е отхвърлен
от народ небесен.
Името му инак
зная аз, злокобно:
хич недей да хвалиш
този дявол долен,
драконово семе,
сянката на драуг,
хаугбуи хилав.

© Манол Глишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2015, № 1 (182)

Други публикации:
Манол Глишев. Машина от думи. Пловдив: Жанет-45, 2014.