Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕДЕНИЯТ ЧОВЕК И ХОРАТА ОТ СУМРАКА

Даниела Горчева

web

Веселин Бранев. Следеният човек. Спомени, предизвикани от документиТомове са изписани за разумния човек (Homo sapiens), работещия човек (Homo faber), играещия човек (Homo ludens)... На тайните служби в тоталитарните държави дължим още една разновидност - тази на следениячовек. Не съм сигурна как точно би звучало на латински.

Книгата на Веселин Бранев"Следеният човек" е определена от автора си като "спомени, предизвикани от документи". Документите са от неговото лично досие, до което той получава достъп през 1998. То е трупано папка по папка в мрачните учреждения на българската Държавна сигурност от 1958 година, когато Бранев бяга в Западен Берлин, а малко по-късно е отвлечен и върнат обратно в килиите на затвора в София. Всъщност документите са трупани от по-рано - от 1948, когато 16-годишният ученик е принуден да сътрудничи на ДС, вербувала за мръсните си цели дори непълнолетни.

"...Като ученик в гимназията в 1949 г. Веселин Бранев е бил вербуван за сътрудник на ДС и е бил ползван по линията на учащата се младеж... В активни разработки не е участвал и реализация няма".

Спомените на автора ни връщат към тази вербовка, когато 16-годишното момче се е чувствало като "ритано от ботуш плюшено зайче" и когато, по-скоро инстинктивно, е разбрало, че се прави опит да бъде въвлечено в едно престъпление.

"Това е мигът, който ме беляза за цял живот: изведнъж разбрах как човешкото лекомислие - в случая моето - може пагубно да се намеси в съдбата на другия.

Тримата ме гледаха напрегнато.

Мигновено си дадох сметка, че моят утвърдителен отговор щеше да се превърне в труднопоносимо чувство за вина. И че крехкият човек вътре в мен желае да остане в собствените си очи неопозорен."

От тази мъчителна и унизителна ситуация младият Веселин Бранев е успял да се измъкне, но мнозина не са имали този късмет. Една от най-големите перверзии на комунистическия режим е, че си позволява да посяга и на крехката душевност на непълнолетни младежи, още деца, че цинизмът на кадесарите стига дотам да се опитват да вербуват дори репресираните от режима и техните близки, че не се свенят да превръщат и роднините на жертвите си в свои доносници.

"Никога не съм подозирал..." - споделя авторът по отношение на роднината доносник и със сигурност много от следените човеци могат да кажат същото.

"Подозрителността ми си имаше граници и сега ще доставя една малка радост на все още живите фактори на бившата политическа полиция - не само "Чавдаров", а всички, действащи срещу мен агенти, са били напъхани отсам тази граница, в зоната, която съм считал за охраняема от близкото приятелство, роднинската солидарност или идентичност на възгледите."

Създаването на безвредния човек

Години наред ченгетата на ДС, тези легендарни герои, слуги на Кремъл и на "Единствената партия", упорито следят всичко и всеки, надничат през ключалки, ровят и обискират къщите и душите на хората, играят си на стражари и апаши. Но тяхната игра не е безобидна - съсипала е стотици хиляди човешки съдби, отровила е отношенията между хората, променила е манталитета на цели поколения.

"По времето на тоталитарния режим - пише в книгата си Веселин Бранев, - особено в първите глави на неговата половинвековна биография, много от домовете на безпартийните бяха станали обиталища на предпазливостта, на шепненето, на ежедневната осторожност... Получаваше се особено сътрудничество - бащите и майките, водени от разбираемо безпокойство, всъщност влагаха усилия за съграждането на субект, от който имаше нужда политическата власт - безвредния човек."

Страхът от тайните (всъщност доста явни поради своята наглост) служби в комунистическите страни, не е страхът на престъпника от умния, прозорливия полицейски агент. Това е страхът на невинния човек от развилнялото се узаконено беззаконие на тоталитарната власт, страхът от примитивизма, глупостта и жестокостта на нейните слепи изпълнители. В България този страх е култивиран дълго и упорито и води до създаването на една жалка разновидност на Homo sapiens - безвредния човек, както сполучливо я определя в книгата си Веселин Бранев.

Разбира се, безвредниятза тоталитарната власт човек е особено вреден и за себе си, и за обществото. Последствията на това духовно осакатяване обаче няма да изчезнат веднага, когато поколенията, живели по времето на насилствено наложената комунистическа власт в България, завършат земния си път. Със сигурност израсналите със страх по време на режима хора, свалили от себе си непоносимия товар на нравствеността в едно безнравствено време, на свой ред волно или неволно ще облъчат децата си със собствения си конформизъм. Затова още дълго ще се лутаме безнадеждни и унили в сумрака на посттоталитаризма, лишени от съвест и нравственост, т.е. от най-верния компас, който сочи разликата между добро и зло.

Флотация по социалистически

След като насилието и произволът над отделния човек са "узаконени", а търсенето на справедливост и отстояването на човешкото достойнство е риск, който може да завърши фатално, изковаването на "социалистическия човек" върви с бързи темпове. В първите двайсетина години - с терор и с култивиране на страх, в последните - терорът вече дори не е нужен, страхът и отказът от свобода вече са свършили своето. Масата вече е изчистена от "златните примеси" като в гениалното стихотворение на Константин Павлов "Флотация":

Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше
и болеше.
Но сега сме чисти -
цинкови!
оловни!
няма разни златни примеси у нас.

В мемоарите си обаче, Веселин Бранев разказва не само за чугунените глави и за смазаните от тях човешки същества, но и за проблясващите разни златни примеси, за достойното поведение на тези, които са оформени не според еталона "социалистически човек". Великолепен урок по човешко достойнство са разказите на писателя за адвоката Харалампи Орошаков и за генерала пред гишето на някаква военна служба. Авторът описва и срещата си с проф. Венелин Ганев, организирал някога, през 1947 година подписка в защита на Никола Петков и платил за това с арест, разпити и въдворяване в лагера "Белене". Забележителна е мотивацията на Венелин Ганев за този "безразсъден" акт, но нека оставим удоволствието от тези страници на читателя, който тепърва ще разлисти книгата.

Митът за професионализма на ДС

В книгата текат два разказа - финият, рефлексивен разказ на автора и грубоватият, бюрократичен разказ на документите на тайните служби. Документите са фиксирали отдавна забравени писма, разговори и срещи. Но сега те се пресичат със спомените, като осветляват по нов начин събитията, разкривайки намесата на Държавна сигурност в тях.

"Следеният човек" разбива на пух и прах упорито поддържаната легенда за професионализма на офицерите от ДС. Разтваряйки досието си, Бранев открива, че е бил обект на следене и разработване в продължение на дълги години, че дори дневникът му е бил четен от дебелашките обитатели на мрачните коридори на ДС. Държавна сигурност е имала почасова информация за живота му - от микрофоните в стаята, от тайните обиски и от донесенията на най-близките му хора и приятели. Но неговият живот е оставал непроницаем за тях.

"В 7,25 часа обекта излезе облечен официално, носейки чанта... В 8,05 обекта излезе заедно с един младеж на около 30 години, нисък ръст, слаб, продълговато лице. На Шишман и Гурко се разделиха. Обекта продължи по Шишман и в 8,35 влезе в БАН. В 8,50 излезе от БАН, носейки много книги."

Тази педантична, детайлна информация е разкривала много малко за непреставащите опити на Следения човек да запази нещо от свободата си. Тя говори единствено за жалките провинциални български джеймсбондовци, блеснали не с умения и аналитичен ум, а с правописни грешки и стряскащо скудоумие.

Доказателство за това е, че Следеният човек (в когото не е умрял напълно Играещият човек), успява да изиграе великите емилбоевци.

"В една действителност, която е съградена, за да произвежда само човешко покорство, аз реших да вироглавствам..." - споделя авторът.

Веселин Бранев успява да организира бягството на семейството си на Запад и когато, след известен престой, той и съпругата му все пак решават да се завърнат, вездесъщата Държавна сигурност така и не узнава подробностите за това бягство. Прецизно разработените действия на тази авантюра, както я нарича авторът, са елементи на рискована, но много интересна и много важна за него игра с Държавна сигурност. Години по-късно Бранев открива в досието си, че е надиграл ченгетата, оказали се в случая бюрократично бавни, неинформирани, подозиращи, но не и знаещи.

Какъв гигантски труд, колко пропилени техни съществувания, за да пропиляват моето...

"Следеният човек" не е политическа, а екзистенциална равносметка, книга за драматичната борба на човека, поставен в "обезкуражаващите условия на тоталитарната власт" да запази своето късче свобода и да съхрани себеуважението си. Трудна, мъчителна борба.

Много важни въпроси са поставени в "Следеният човек" - и за ролята на човешкото лекомислие, неосведоменост и вяра в "идеали", които могат да добият зловещи измерения, и за механизмите, с които една насилническа власт е успявала да култивира страх и така да промени манталитета на цели поколения, и за трагичния отказ на по-голямата част от българските интелектуалци от свобода и достойнство, за съучастничеството им в срамните дела на "Единствената партия". Битката за запазване на достойнството очевидно далеч не е била по силите на мнозина, а закърнялото чувство за почтеност и желанието за облаги са довършвали останалото.

*

Със сигурност офицерите, следили и разработвали Бранев, вече са прочели книгата и тя е била не по-малко изненадваща за тях, отколкото техните документи за него. Дали са могли да направят същия извод като Следения човек:

"Какъв гигантски труд, колко пропилени техни съществувания, за да пропиляват моето..."

 


Следеният човек. Спомени, предизвикани от документи. София: Фама, 2007.

 

 

© Даниела Горчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)

Други публикации:
Диалог (Холандия), октомври 2008, бр. 47.