Деница Дилова-Маркова

web

Поетите злодеи са споменавани още във "Всеобща история на безчестието" на Борхес, където се говори за монети, върху които са открити гравирани персийски двустишия. Общото между поетите злодеи е, че те пишат поезията си върху всичко друго, освен на хартия, така както гласи член първи от Световното споразумение на поетите.

В началото на XX век в центъра на стара София са открити няколко капака на улични отходни канали, изографисани със стихове. Една зимна вечер, година преди края на Втората световна война, за малко поетът злодей да бъде заловен от конната полиция, но успял да се измъкне с един уличен капак под мишница. Вероятно е бил доста силен, за да избяга с тежестта. А и доста смел, защото на сутринта дупката на уличния канал покривал капак, съдържащ четиристишие. Самите стихове били изрязани в стоманения капак перфектно, отдалеч си личало, че поетът има и друга професия, т.е. работи под прикритие.

Едва в началото на XXI век е заловен за пръв път поет злодей, за жалост той се самоубива още преди да му бъде прочетена мярката за неотклонение. Става дума за д-р Владимир Рупкин, очен лекар, изписал стихове с лазер върху ретината на своя пациентка, която вероятно не му е била безразлична. Тя отказва да се яви, за да свидетелства, поради възпаление на очите, но твърдят, че когато научила, че Рупкин е прерязал сънната си артерия в килията, под превръзките на очите й потекли реки.

© Деница Дилова-Маркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2010, № 9 (130)

Текстът е отличен с Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010).