СМУЩЕНИЕ

web | Вечер. Броеница

1.
Беше ярък и душен покоя,
а очите му - две светлини.
И аз потреперах: тоя
ще успее да ме преклони.
Той към мен се наведе полека...
От лицето ми слезе кръвта.
Като камък надгробен нека
да полегне над мен любовта.

2.
Проклет и прекрасен си ти,
но имаш ли обич в душата!
Отучи ме как се лети,
а бях от детинство крилата.
Предметите губят бои,
разливат се в мътна мъглица
и само лалето стои,
лалето на твойта петлица.

3.
Задължен от добрата учтивост,
приближи ме с усмивка позната,
полуласкаво, полулениво
след това ми целуна ръката
и тогава иконно-строги
заблестяха очите ти сини...
Цели десет години тревоги
и безсънства десет години
вложих в тихото мое слово,
ала ти го прие безучастно.
Ти си тръгна и стана отново
на душата ми пусто и ясно.

1913

© Ана Ахматова
© Иван Николов, превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Съст. Зорница Йорданова. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Ана Ахматова. Избрана лирика. София: Народна култура, 1974.