Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЛЕЖКИ ВУРХУ РАЗВИТИЕТО НА ПЕСНИТЕ ЗА НОВАКА У БЪЛГАРИТЕ И СЪРБИТЕ*

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

Колкото повече се проучва южнославянският епос, толкова повече се вижда, че в песните за Марка и за другите сръбски и български юнаци от ХІV в. има слаби следи от реалистично възпроизвеждане на исторически събития, а преобладава епическа обработка на широко разпространени международни мотиви. Явно става още, че въпросните песни са се явили най-напред в Македония и в съседните ней области, а после са се разпространили по-нататък. Но как е станало това - не е още ясно. Според Халански, в основата на сегашните юнашки песни за Марка Кралевича лежат стари исторически песни и предания за Вукашинова син, "които са били съставени най-напред от певци на краля и на останалите господари в Охрид, Прилеп и други културни и политически центрове на западна България или Македония през XIV-XV в."1 Това мнение може да се счита вече за твърде приемливо. Не е съвсем невероятно и мнението на същия учен, че създаването на въпросните песни в Македония и Тракия се длъжи на западноевропейско рицарско влияние след основаването на латинската империя; ала за неговото приемане не стига да се изтъкне сходството между отделни мотиви, например на тия за Момчила с мотивите за Бова Ханстонски, а трябва да се посочи още еднаквост в духа и в подробностите, защото мотивите може да бъдат пренесени и от изток, а рицарски чърти в българските юнашки песни, поне в сегашния им вид, не се явяват. Дори за доказване на мисълта, че юнашките песни за Марка и неговите сподвижници са се явили най-напред в Македония, са потребни по-подробни изучвания. Целта на такива изучвания вече трябва да бъде не да се изтъква международният характер на мотивите, а да се търсят ония особености на юнаците и на случките из живота им, които са станали причина да се свържат с техните имена едни или други мотиви, както и да се намерят пътищата, през които са минали отделните групи песни. В случая трябва да се използуват най-вече географическите и историческите имена и тъй наречените културни знакове, т.е. споменуваните в песните оръжия, облекла, покъщнина и пр. Изучвания от този род ще посочат, между друго, и епохите, които най-много са повлияли за разпространяване и изменяване на по-старите юнашки песни, както и това - доколко са повлияли върху песните за старите юнаци техни по-сетнешни едноимци, когато е имало такива.

За българския юнашки епос, свързан с имената и подвизите на юнаци от XIV в., особно значение изглежда да са имали две епохи - първата половина на XV в. и краят на XVІ в. Първата е важна, защото в нея са се оформили напълно песните за казаните стари юнаци; а втората - защото в нея са живели едноимци на двама от тия юнаци, именно българинът Баба Новак и далматинецът Дели Марко, чиито дела са доста добре известни от историческите паметници, та може да се разбере, в какво се е проявило влиянието им върху по-старите песни. Освен това, и в двете епохи са станали събития, които са вълнували християните на полуострова и са дали тласък на песенното творчество.

От юнашките песни, които са претърпели влиянието на казаните епохи, ние ще разгледаме тука само ония за Новака, чието проучване ще улесни донегде и издирването на песните за Крали Марка.

Въпреки някои по-нови наслоения в песните за Новака, последният се явява в тях главно с черти на средновековен юнак, който е съвременник на Марка, па дори и на по-старото поколение юнаци от XIV в., именно на Момчила, Реля и някои други. Подобно на последните, той е представен владетел, дори крал на западно-македонските земи:

- Айде, рече, Айдут Дебел Новак,
арам да йe кралство, що кралюваш,
как' мен' Арапин ак' не отепаш!

(Миладиновци, № 143 [Прилеп; =БНТ 1, с. 184; =БНПП 1, с. 107])

Заедно с други крале, Новак седи на трапеза в Качанишката клисура и събира дервентлък, т.е. берия за преминуване през клисурата:

Тройца, тройца Кралеве
седнали на Качански дервен.
Единий - от Крале Марко,
Крале Марко от Прилепа града,
я другый - от, крал Енкула...
Пият, едат, хаин чинат
и дервенлък ми собират.

(Шапкарев, отд. ІІІ, № 33 [№ 33 - печатна грешка от № 339, Кукуш; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 12])

Една песен (размер 4+4) го представя като брат на Марка (Шапкарев, отд. ІІІ, № 339, [Кукуш]), друга го изкарва тъст на Момчила (Шапкарев, отд. ІІІ, № 448 [Ярлово, Самоковско], размер 4+6), трета - тъст на Марка (СбНУ, кн. ХХХІ, с. 173), а четвърта го възпява като другар на Рила Шестокрила, т. е. на кесаря Хрел (СбНУ, кн. ХVІ-ХVІІ, с. 174 [№ 2, Татар-Пазарджик], размер 4+6), макар, под влияние на по-новите песни, да го представя въоръжен с пушка. Новак живеел по времето, когато турците дошли за пръв път. Тогава той седял на трапеза, а гълъби му известили, че син му ще загине от турци наедно с първа люба Ангелина, и това наистина се случило (Веркович, № 192 [Просеник, Демирхисарско - Серско; лазарска], размер 4+4). Като тъст на Момчила, той е по-стар от него, и зет му го нарича "Стари Новачина":

Да идеме у шуря на госкье
и у деда, стара Новачина.

(Шапкарев, отд. ІІІ, № 448 [Ярлово, Самоковско])

Според една сръбска песен Марко получил крилатия си кон от стария Новак (Халанский, Южнославянские сказания, с. 76). Изобщо, в сръбските песни, отчасти под влиянието на Баба Новака (баба = стар) от XVI в., нашият юнак редовно се явява с епитета "старина". Като стар, Новак постоянно действува наедно с юнаците Груица и Дели Татомирче, които песните повече представят за негови синове:

Лели дочу Новаково дете,
Новаково Груица войвода...
Лели дочу помалото дете,
помалото Айдут Новаково,
помалото дели Татомирче...

(Миладиновци, № 143 [Прилеп; =БНТ 1, с. 184; =БНПП 1, с. 107])

В сръбските песни Груйо обикновено се нарича Новакович:

Вино пије Старина Новаче
и са шњиме дели Радивоје,
међу њима дели Татомирче,
служи вино Новаковић Грујо.

(Караџић, ІІІ, № 6)2

В качеството си на по-стар юнак от полуфеодалната епоха, Новак обещава земи на по-младите юнаци, ако те извършат посочен от него подвиг. Така, той обещава Румелия и Влахия на оногова, който успее да грабне бяла Магда в "долна земя Арбанашка":

Се собрале, се набрале
сви кральови и банови,
да ми яде, да ми пие,
мушашефере да ми праве.
Му говори стари Новак:
- Ай кральови и банови!

(...)

Кой йе силен, кой йе вреден,
да м' донеси бела Магда,
кье м' аризам Румелия,
Румелия и Влахия!

(СбНУ, кн. І, с. 64-65 [Дъмбени, Костурско; зап. К. Шапкарев]; същата и в: Шапкарев, III, № 462)

На Янкула, който се наема да стори това, Новак дава съвет да не взима своя кон, който е "аджамиіа", а да вземе негова, защото бил "унерлиіа" (можел да прави чудесии) (СбНУ, кн. І, с. 64 [Дъмбени, Костурско]). Явно е, че Янкул и конят му принадлежат на по-ново време, а Новак - на по-старо.

Като средновековен юнак, Новак се представя въоръжен с боздуган, сабя и копие. При двубой или състезание той си служи главно с тежкия боздуган:

Как йе фърли коджа Новак,
Коджа Новак тешка буздогана,
как йе удри гола дервишина,
три-девет съжни йе закопа.

(Шапкарев, III, № 485 [Бобища, Костурско])

"Ка' го виде дебел Новак,
търгна сабя и бойно копе..."

(Шапкарев, ІІІ, № 339 [Кукуш])

Ако, въз основа на гореказаните черти, потърсим, кое историческо лице се крие под епическия образ на "Дебел Новак", "Стари Новак" или "Коджá Новак", - с най-голяма вероятност можем да приемем, че под него се крие по-младият съвременник на кесаря Хреля (+1343) и севастократора Момчила (+1345), сподвижникът на краля Влъкашина (+1371), кесар Новак. Неговото име се споменува в един надпис (на гръцки) в църквата "Св. Богородица" на острова Мали град в Преспанското езеро. В този надпис се казва, че храмът бил съграден и изписан от "господаря, всеблагочестивейшия кесар Новак (πανευτυχεστατu κεσαρος Νουακu), при владичеството на превисокия крал Влъкашин."3 От надписите (пак на гръцки), начертани около образите на Новака и на неговите домашни в същата църква, се вижда, че семейството му се е състояло от него, жена му всеблагороднейша кесарица госпожа Каля (πανευγενεστάτη κεσαρισα κυρ(ια) Καλή), дъщеря му - всеблагороднейша госпожа Мария (πανευγενεστάτη κυρ(ια) Μαρία) и син му - всеблагороднейшия Амирал (ό πανευγενέστάτος Αμηράλης)4. Образът на Новака в църквата "Св. Богородица" ни дава възможност да приемем, че епитетът "стари" (по турски "коджа"), "старина" първоначално не се е длъжел на Баба Новака, сподвижник на Михаила Витязула от края на XVI в., а наопаки - епитетът "бабá" в името на последния ("бабá" значи също стар) ще да е бил даден не само заради възрастта му, а още - за да се изтъкне приликата му с епическия Новак. И наистина, според както го представя фреската, кесар Новак в 1369, когато се зографисвала църквата, бил вече стар, с дълга бяла коса и с широка брада, облечен в царска златоткана дреха, украсена с бисери5.

Като владетелна особа, Новак лесно е можел да бъде поставен от песните в реда на кралете, наедно с Влъкашина и Марка, също ктитори на църкви, добре познати на певците в средна и западна Македония; а като владетел на земи в последната, той, естествено, е имал работа и с "долна земя Арбанашка." - Дали Новак е бил дебел, както го представят песните, ("Мене викат Айдут Дебел Новак." - Миладиновци № 143 [Прилеп; =БНТ 1, с. 184; =БНПП 1, с. 107]), - това не се вижда от описанието на фреската, която дава проф. Милюков. Много е вероятно, че в по-млада възраст той ще да е произвеждал впечатление и с телосложението си. Основания за това ни дава обстоятелството, че епическият Новак се е наричал "дебелак" вече в първата половина на XVI в., т.е. още преди да почне да действува Баба Новак. И наистина, Вранчич, който е пътувал за Цариград в 1553 г., казва, че по онова време Траяновата порта се приписвала от българското население на Новака Дебеляка (Novak Debegliac) или на Марка Кралевича (Marci Kraglevith), които уж били гръцки князе6. И Герлах (1578 г.) свидетелствува, че в негово време развалините на старото градище при Ветрен се отдавали на Новака Дебели, който бил имал там своето седалище (ПСп, VII, с. 112-113). Но за разпространението на въпросния епитет ще да са влияли и разказите за Баба Новака, понеже последният също е бил дебел. Раич казва7, че той "не токмо тако наименован, но и в самом деле дебел беше". Съществува предположение, изказано от сръбския историк архим. Ил. Руварац, че под "Дебел Новак" се крие друго лице, което е действувало в началото на XV в.; но това предположение, както ще се каже по-долу, не почива на достатъчно основание. - Колкото за епитета "хайдут", той ще да е по-сетнешен и, вероятно, ще да се е явил с оглед към Баба Новака, сподвижника на Михаила Витязула от края на XVI в. Както ще се каже по-нататък, сръбските песни представят Старина Новак главно като хайдутин; но в българската песен, в която се обработва мотивът за градеж на манастир без султаново позволение (Миладиновци, № 143 [Прилеп; =БНТ 1, с. 184; =БНПП 1, с. 107], Качановский, № 164 [Суходол, Софийско] и др.), Хайдут Дебел Новак е представен с черти на средновековен юнак: той кралува и се бие с боздуган. Тази песен явно е претърпяла по-сетнешни промени, и самата тя не е по-раншна от първата половина на XVI в., защото в нея Босна е представена като "кървава" ("ке му дадам 'сета Босна кървава, саде Марка жива да донесе"), и главна роля играе Секула детенце. Босна е станала театър на кървави борби, особено откак по договора между турците и унгарския крал Матей Корвин от 1465 г., северната й част минала към Маджарско.

Ктиторският надпис в църквата "Св. Богородица" в Мали град доказва, между друго, и това, че Груица и Дели Татомирче, които песните, особено сръбските, представят за синове на Новака, в същност не са били такива, а са свързани с него по свойствени на епоса похвати. Както ще се каже по-долу, Груица се възпява в българските песни и като възрастен юнак; само Татомирче всякога се явява момче, което в българските песни пази Демир капия8, а в сръбските действува като хайдутин наедно с Новака, с чича си Радивоя и с брата си Груица. Името Амирал се среща и в старобългарски паметници, например в житието на Григория Синаитски се споменува монах Амирал9; а името Татомир, както има добрината да ни съобщи г. проф. С. Младенов, сега се е запазило във Видинско. Може да се допусне, че някои певци са поставили Татомирче за син на Новака поради сходството между неговото име и това на Амирче, за да угодят на стария кесар; но кой юнак се крие под името Татомир, не може да се каже. Предположението на Рувараца10, че под него име се крие Срацимир Видински, не почива на никакво основание.

Мотивите, които българските песни свързват с името на Новака, не са твърде разнообразни. Най-често той участвува в сватби като кум ("нунко") или сват, та спасява невестата от опасност11. В по-старите песни той се представя, че седи на трапеза наедно с други крале (Шапкарев, III, № 462 [Костурско], разм. 4+4; СбНУ, кн. І, с. 64-66 [Дъмбени, Костурско], разм. 4+4) или събира наедно с тях дервентлък в Качанишката клисура (Шапкарев, ІІІ, № 330, [№ 330 - печатна грешка от № 339, Кукуш], разм. 4+4). Изобщо, като стар юнак, Новак вече стои някак в сянка и дава само поръки или се явява да действува, когато види, че по-младите юнаци не са в състояние да свършат работа. На последните той е готов да отстъпи коня си, като по-"унерлия".

Без връзка с историческия Новак изглежда да стои представянето на Новака като ковач. Такъв се явява той главно в сръбски песни. Така, в една къса песен се казва: "Отићи ћу код Новака ковача, саковаћу девет ока секиру" (Ястребов [1 изд., 1886], с. 186)12. Но и тази странна роля, в която попада Новак като майстор на секири, може да се обясни пак от представата за него като за юнак от по-старо поколение. И наистина, както се спомена по-горе, в една сръбска песен се разказва, че Марко бил получил коня си от Старина Новака, когото той победил (Халанский, Южнославянские сказания, с. 76). Други песни пък изкарват, че и сабята на Вукашина, която Марко отнел от заграбилия я коварен убиец на неговия баща, когато последният бил изваден из Марица, носела имената на Вукашина и на ковача Новак:

Като вижда Марко тази сабя,
и на нея имена християнски -
първо име Новака ковача,
второ име Вукашина краля,
трето име Кралевича Марка..."
Ял' на сабљи три слова ришћанска:
jедно слово Новака ковача,
друго слово Вукашина краља,
тpeћe слово Краљевића Марка13.

(Караџић, II14, № 56 [печатна грешка - № 57]).

Доста е да предположим, че в по-стари, сега изгубени, песни се е разказвало за минуване на Новаковата сабя у Влъкашина или у Марка, за да си обясним, как е било възможно Новак да се яви в по-нови песни и като ковач. Името на първия притежател на сабята - Новак - е почнало да се схваща по-сетне като име на нейния майстор. Българската песен, в която се говори за ковач Новак, както показва приведеният по-горе откъслек, изглежда да е заета от сръбски, защото в нея редовно се среща родителен падеж - Новака ковача, Вукашина краля, Кралевича Марка. Посочените две песни - сръбска и българска - още пазят старите имена; но в една сръбска песен те вече се губят, и, вместо името на Новака, се явява това на св. Димитра.

В сръбските песни Новак се явява с двояки черти - ту играе ролята на старовремски юнак, ту действува като хайдутин от ново време. В една от по-старите песни, известни под името "бугарщици" (разм. 7+8)15, Новак се представя, че е женен за вила, която му родила Груица и едно момиче, но в ден на голяма негова веселба избягала. В друга песен (Халанский, РФВ, т. 31, с. 222) с името на същия юнак е свързан мотивът за мома-войник, именно разказва се, че Новаковата дъщеря Яна (а по друга песен, Ружица, Ib. 223) отишла войник, за да отмени брата си. - Един от обичните мотиви за Новака в сръбските песни, подобно на българските, е каненето му за сват наедно с други юнаци, за да помага за пазене сватбата от злосторници ("Женитба од Јанука бана"16). Но чертите на хайдутин в сръбските песни вече преобладават дотолкова, че качеството му на старовремски юнак се проявява само в това, гдето има боздуган и копие, които, впрочем, заменява понякога със сабята на Груица, защото само с нея можел да убие черен арапин:

Не биjе га копљем убојитим,
нит' га бије топузином тешком;
но повади сабљу Грујичину,
њом удари троглав Арапина.

В повечето песни Новаковите сподвижници вече се явяват с огнестрелно оръжие, с което те действуват обикновено из засада:

Доке паде у бусију тврду,
ал' подвикну Старина Новаче
а на своя два нејака сина,
па опали лака џевардана,
те погоди Мехмед Арапина.

(Караџић, III, № 3).

Новаковият син Груица, след като се освободил от доброволното робство, в което бил се продал, за да достави пари на баща си и чича си, -

Узе пушку у десницу руку,
па отиде у гору зелену.

(Караџић, III, № 2).

Когато пък бил повикан от дъщерята на граховския княз Милутин да я освободи от насилството на Загорски паша, Груица, след като убил пашата в кулата на Милутина, дал знак на своите другари с пищовен гърмеж:

Па истрча кули не пенџере,
те опали двије Даницкиње17
хабер даде у своју дружину.

(Караџић, ІІІ, № 5).

Мястото, гдето действува Новак, според сръбските песни, не е Македония, а - главно планината Романия при Сараево. Обикновеното му занятие е да обира търговците и да пресреща сватби. Това той вършил цели 40 години:

Ево има четриест години,
Романију гору обикнуо,
болье, брате, него моје дворе,
jep ja чувам друма кроз планину,
дочекујем Сарајлије младе,
те отимам и сребро и злато,
и лијепу чоху и кадифу.
одијевам и себе и друштво...

(Караџић, III, № 1).

Качеството на владетел у Новака е съвсем забравено от сръбските песни, макар в една от тях събраните от него сватове да са наречени господиновци:

Што би сада, брате, учинили,
Да господа свате сакупимо...?

(Караџић, III, № 4).

Той се изкарва от прост род; по-рано бил сиромах работник, но не можал да изтрае тежките данъци, които налагала деспотица Ирина, когато градила Смедерево, та се заловил за хайдутство в планина Романия (Караџић, ІІІ, № 1). Местното население, по думите на Вука Караджича, дори посочвало мястото при една стена ("Новакова стена"), гдето Новак и другарите му постилали на пътя кабаница, за да хвърлят търговците, що минават през планината, пари, един вид право за преминаване - "дервентлък"18. Когато стигнал в дълбока старост, Новак отишъл наедно със сина си Груица и с брата си Радивоя в Адриатическото крайморие (Караџић, III, с. 4-5).

Но дали наистина Новак е живял в планината Романия, а ако не е - как е станало, името му да се свърже с тази планина? - Най-просто е, разбира се, да се предположи, че сръбските песни, като поставят Новака в тази планина, имат предвид някой нов горски войвода, който е хайдутувал в нея наедно със своя дружина. Но на такова предположение се противи обстоятелството, че те го възпяват всякога наедно с Груица и Дели Татомирче, които се представят за негови синове, както и с Дели Радивоя, който се явява негов брат; а първите двама се възпяват в българските песни като старовремски юнаци. В последните песни Груица играе важна роля и се явява не само млад юнак, син ту на Новака (Миладиновци, № 122 [Прилеп]; Миладиновци, № 143 [Прилеп; =БНТ 1, с. 184; =БНПП 1, с. 107]), ту на Марка (Качановский, № 137 [Върба, дн. кв. на Радомир]; Качановский, № 191 [Клисура, Берковско]; СбНУ, кн. ХХV, с. 34, № 43 [Ребърково, Врачанско], и др.), но и възрастен, със синове (СбНУ, кн. ХХХІІ, с. 529 [№ 21, Метохия, Кюстендилско]); жена му понякога изневерява, та става нужда да го спасява момчето му (Шапкарев, III, № 395 [Ярлово, Самоковско]). Любопитно е, че в една сръбска песен, която предава последния мотив, Груйо се намира "у планини више Дренопоља", и турците го отвеждат в Дренополе (Караџић, III, № 7); а това сочи Тракия. Същият мотив, в който играят роля пак турци дренополци, срещаме в една песен от Самоковско (Шапкарев, III, № 395 [Ярлово, Самоковско]). Изобщо, в българския епос Груйо се възпява много повече, отколкото полузабравения Новак, докато в сръбските той всякога се явява син на последния. - Сръбските песни за Новака са твърде еднообразни и захващат шаблонно с думите: "Вино пију Новак и Радивој" или "Вино пије Старина Новаче"; в тях Груица играе роля на виночерпец: "Служи њима дијете Груица". Такива шаблонни песни не възпроизвеждат действителни случки, а са преработка на стари песни. Ако допуснем, че Новак, Радивой, Груица и Дели Татомирче са били истински хайдути от времето, когато Босна е станала пашалък, не можем обясни защо в същите сръбски песни те се явяват и с оръжие на стари юнаци - боздуган и копие, а особено - защо същите се възпяват и в българските песни, па и в румънските19 и защо наедно с тях се възпява и Марко Кралевич20, при което действието се пренася и в Едрене (Халанский, с. 583). - Хайдути в планината Романия несъмнено е имало, между тях е можело да има някой и с име Новак; но този Новак не е бил баща на Груица и Дели Татомирче, защото последните са старовремски юнаци.

От хайдутите, които ще да са станали причина певците да представят, че Старина Новак и синовете му употребяват пушки и пищови, може да става дума само за Баба Новака, който е предвождал един полк свободни хайдути и е бил на служба у влашкия воевода Михаил Витязул. Дружината му бивала от 1500 до 6000 души, а обикновено 4000, но можела да се увеличи и до 8 хил., понеже името му лесно привличало решителни хора21. Новак участвувал в боевете в Трансилвания (1599) и Молдова (1600 г.); но в 1601 г., като бил пратен в трансилванския лагер с някаква поръка, вероломно бил хванат от маджарите, вързан о две побити копия и изгорен наедно със своя свещеник (Ib., с. 1153). По-рано му било предлагано от трансилванския воевода и от немския генерал (Баста) да напусне Михаила Витязула срещу добър откуп, но той останал верен на последния до самата си мъченическа смърт. Миличевич (Кнежевина Србија, 785) твърди, че Новак бил от днешна източна Сърбия; а Раич разказва, че Баба Новак "родомъ показовашес­ отъ древнихъ Болгарскихъ Кралей, ближайше же отъ Стратимира и Шишмана князей Болгарскихъ"22, и твърде е вероятно, че тъкмо той се е гласял за управник на България, която се мислело да се освободи чрез вътрешно въстание и външна помощ. Понеже се е показвал за потомък на Срацимира, трябва наистина да е бил от старата Видинска област, която е обнемала и Тимошко. Такъв юнак е можел да обърне вниманието на съвременните нему певци, ако не да създадат нови песни за него, то поне да видоизменят малко старите песни за средневековния Новак. Главно чрез неговото влияние върху съвременниците му можем обясни пренасянето на песните за Новака у румъните, редом с песните за Марко Витязул, върху когото са минали и чърти от сподвижника на Баба Новака - Дели Марко. А че Баба Новак ще да е повлиял върху сръбските певци да модернизират малко старите песни за Новака, като вмъкнат в тях и скорострелно оръжие, може да се види не само от обстоятелството, гдето те редовно почват да употребяват епитета, "старина", който отговаря на "Баба" (макар да е вероятно, че последният се е явил от първия, а не обратно), но и от това, че Новак понякога се показва като предводител на хиляди хайдути. Така, той поканил 6 хиляди хайдути като сватове (песента "Женидба од Jанука бана"). Но, понеже и в българските, и в сръбските песни не се говори нищо за воюването на Новака в Седмиградско и в Молдова и дори не се споменува за мъченишката му смърт, - явно е, че Баба Новак е повлиял върху певците само в това, гдето им е дал повод да разпространяват старите песни за Дебел Новак. Певците, вместо да разказват съвременни случки, предпочитали са да повтарят и видоизменят стари епически мотиви.

Но отде тогава песните за Новака са били пренесени към Западна Сърбия и Босна и как е станало, средновековният юнак да попадне в ролята на горски хайдутин в планината Романия? Насока за решение на този въпрос ни дават донякъде самите сръбски песни. Така, в песента "Маргита дјевојка и Рајко војвода" (Караџић, III, № 10), като се посочва, че, преди да нападнат турците Срем, имало бележити юнаци, от които Момчил се подвизавал в Пиритор, Радул бег и брат му Мирко - в Букурещ, княз Лазар - в Крушевац, Кралевич Марко - в Прилеп и пр., - Старина Новак, брат му Дели Радивой и синовете му Татомир и Груица се поставят в Стара планина:

А на оној на планини Староj,
онђе бјеше Старина Новаче,
а са братом дели Радивојем
с Татомиром и с Груицом младим.

(Караџић, ІІІ, № 10)

Редом със Стара планина, в друга една песен ("Женидба Груице Новаковића" - Караџић, ІІІ, № 6) се посочва и Млав планина, която се намира в днешна североизточна Сърбия, на изток от Морава; но същата песен ни дава възможност да разберем, че още по-рано за арена на Новаковата дейност се е взимала друга планина, именно западна Средна гора, между София и Татар Пазарджик. В тази песен се разказва, че Новак бил харесал за сина си Груица девойка от Пладин град, дъщеря на пладинския крал. Както е известно, Пладин, или Плодин, Пловдин е постара форма за името на гр. Пловдив, която се е предпочитала през XV-XVII в.23 Така, в "Летописьць господь срьбскыихь" е казано: 24 Според това не може да има съмнение, че тука става дума за южнобългарския град Пловдив. - Понеже девойката била сватосана за Грчич Маноила, който живеел "у Софију равну", - трябвало Груица да я грабне. Но Грчич Маноило бил юнак, та Груица трябвало да действува с хитрост, като се преоблече в "бугарске хаљине" и да тури мотика на рамо, за да го не позанят, и така да проследи дали Маноило ще кани за сватове войнствени мартолоси25 с мечове на пояс и "струке на рамену", или ще събере мирни занаятчии - шивачи, облечени в свила и кадифе. Груица се решил да причака съперника си, защото видял, че сватовете му не били въоръжени:

Већ он бере Грке и Бугаре
и терзије своје руветлије,
који носе свилу и кадиву,
и джепове с обадвије стране.

Новак повикал за сватове все хайдути и причакал сватбата в една клисура. Грчич Маноило, който вървял пред сватовете си и хвърлял боздугана си до облаците, пеел песен, в която се обръща към съседните планини и ги пита дали не ще станат негов гроб:

Млав планино, и планино Стара!
Млав планино, крвава крајино!
Чудно ли си у крв огрезнула!
Млоге ли си мајке ојадила!
Млоге сестре у црно завила,
довице у род оправила!
Дал'щеш данас мој' ојадит мајку?

(Караџић, ІІІ, № 6)

Явно е, следователно, че в по-старата песен действието е ставало около Стара планина или в самата нея; но сетнешният сръбски певец, който не е знаел местата, ги е объркал: макар да представя, че сватбата отива от Пловдив за София, той нарича клисурата, където става пресрещането й, Качанишка: "Па отиде у клисуру тврду, / у клисуру тврда Качаника". Още по-неуместно е примесването на Млав планина, което се длъжи на други песни. Според песента, Маноило излязъл по-юнак и надвил и Груя, и Дели Татомирче, и Радивоя, па и самия Новак. Наистина, последният пресякъл щита му наедно с дясната ръка; но сабята му се счупила на 3, а Маноило взел своята в лява ръка и подгонил противника си. Новак бягал цели 2 часа и бил спасен от посестримата си вила, която с измама ослепила Маноила и с това дала възможност на съперника му да го убие.

И така, според гореизложената песен, Новак се е подвизавал в планината между Тракия и София и имал за другари същите лица, които други песни турят за негови сподвижници в планина Романия. А тъкмо в планината между Тракия и София, според пътешествениците от първата половина на XVI в. (Вранчич и Дерншвам), Дебел Новак бил възпяван редом с Марка Кралевича, и местното население разказвало, че там именно двамата били се противили дълго време на турците: den Türckhen lange Zeit grosse Widerstandt gethan haben26. Пътешественикът Зен нарича Траяновата порта, която, според Герлаха, се приписвала на Новака и Марка, Porta di Romania27; а и самата Тракия, както и изобщо Византийската империя, са се наричали в средните векове Романия28. Поради това можем да допуснем, че в по-старите песни за Новака е ставало дума за планина Романия, като се е разбирала западна Средна гора, смесвана със Стара планина, и че по тази именно причина сръбските певци от Босна са свързали дейността на Новака и на неговите сподвижници Груица, Татомирче и Радивой с босненската планина Романия. Да се мисли, че певците са свързали дейността на Новака с последната планина под влияние на песни, в които е ставало дума за днешна Румъния, не може, понеже старите румънски воеводства никога не се наричат в песните "Романия", а всякога Влашко и Богданско (Молдова).

Но с приемането, че епическата дейност на Новака се е свръзвала по-рано с клисурата при Траяновата врата, а после е била пренесена в Босна, въпросът за пътя, по който са вървели песните за този юнак, още не се решава. Все пак остава да се търси защо тази дейност е била пренесена тъкмо тука и защо от владетелна особа песните са създали хайдутин в лицето на Новака, а не на другиго, например на Хреля или на Момчила, който наистина е бил воевода на хайдути. Разбира се, че при решаването на този въпрос ние стоим на почва на предположенията, каквато е изобщо почвата за издирвания в областта на легендата. Но има податки, които могат да ни насочат донякъде. Така, заслужава да се посочи, че за дейност на Новака и Крали Марка в клисурата при Траянова врата свидетелствуват не само преданията, записани от Вранчича, Дерншвама и Герлаха в XVI в.29, а още и ония, които са намерили място в сръбския Троношки летопис - "Родословïе сербское" - обнародван в "Гласник" кн. V. Наистина, този летопис е бил преписан в 1791 г.; но понеже събитията в него са докарани до мохачката битка (1526 г.), не може да има съмнение, че оригиналът, от който е преписан, е бил от началото на XVI в. Разказът относно поражението на Влъкашина при Марица е изложен легендарно: за противник на последния и на братята му е представен самия Мурад, който по онова време всъщност не е бил в Тракия, а за убиец на бягащия крал е посочен слугата му Арсой, който бил съгледал да виси на гърдите му царския знак - златен орел - на убития уж от него Урош. Но в летописа има и някои подробности, които не изглежда да са заети от народните легенди за поражението, па се не намират и в Печкия летопис. Така, след като разказва за самото поражение, летописът споменува за голям мор, какъвто наистина е имало няколко години по рано (в 1363 г.)30 па може да е имало и тогава. Важното за нас в случая е това, че летописецът говори за устроено от Марка пазене на клисура близо до Пазарджик, макар самият град тогава още да не е съществувал. Като споменува, че, след поражението на Влъкашина, турците се страхували от второ сръбско нападение, затова изпогорили селата дори до Пазарджик и избили мъжкото население, - той продължава: "Марко бо синъ Вукашиновъ, запер теснïа пути близъ сущихъ Пазарџика, стрежаше; же турци что на нихъ нитко неприходит, ."31 За Новака в този разказ не става дума, защото летописецът, който прокарва мисъл, че поражението при Марица е Божие наказание заради греховете на Влъкашина и братята му, изтъква само техния род; но народното предание, записано от пътешествениците в XVI в., намесва в защитата на клисурата при Траянова врата и него (Новака). Намесването на Марко и Новака в преданието за боеве в прохода при Траянова врата може да се дължи и на това, че Влъкашиновата войска на отиване за към Одрин ще да е минала през този проход. Наистина, за боя при Чирмен не са останали никакви съвременни паметници; но, понеже през юний 1371 г. Влъкашин и Марко са били на лагер при Скодра срещу Никола Алтомановича32, и понеже, според патр. Паисия тяхната войска е била събрана отделно от тая на Углеша в Серско, - най-вероятно ни се вижда мнението на Новаковича, че Влъкашин и Марко ще да са минали през Кюстендил, Дупница и Самоков за Тракия33. Във всеки случай, около Траянова врата и сега се говори за "Маркова капия".

Новак и Марко можели да бъдат свързани от преданието с планините при Романия и по друга причина, за която ни подсеща епическият образ на Грчич Маноила в гореприведената песен. В тоя образ сръбският историк Иларион Руварац виждаше византийския император Мануил Комнин (1143-1180); но основания за такова отъждествяване няма, па и песните не помнят толкова далечно време. По-новите издирвания на събитията, настанали след поражението при Марица, ни дават възможности да се досетим, че под образа на Грчич Маноило се крие съвременникът на това поражение, истински съперник на сръбските династии в Македония по онова време, Мануил Палеолог, по-малкият син на императора Йоан Палеолог. По време на чирменското поражение, Мануил, със сан деспот, е бил наместник на баща си в Солун. През ноември 1371 г. около 1½ - 2 месеца след битката, когато българи и сърби в източна Македония били слисани, а турците още не били настъпили, Мануил заел и Сер. Един хрисовул на баща му посочва, че той бил освободил от сръбско иго много градове. Турците са влезли в Сер едва след падането на София, именно на 19 септември 1383 г.34 Дали песните за Грчич Маноило по-рано не са имали предвид друг Мануил, не се знае. От средата на XIV в. са известни двама души с това име, за които би могло да се предполага, че са привлекли вниманието на певците - единият е Мануил Кантакузин, вторият син на Йоана Кантакузина, най-напред претендент за престола, а сетне император. Този Мануил завладял в 1345 г. града Бер (Кара-Ферия)35. Другият е севаст Маноило, който се споменува през първата половина на XIV в. като свидетел в един документ за земите на църквата "Св. Богородица" в Тетовско. С документа се доказва, че планината Плеш принадлежи на църквата, защото това се установило от свидетели: "А се томоу кои с прилоучише на : Калиникъ Модриче, и севаст Маноило, и зеть моу севасть Роу(н)зер, и севасть Севладь, моу, и Андроникь, Брат, и ини прочи."36 Понеже в документа епитетът "" се туря само пред някои имена, и то пред гръцки (епископ Калиник, севаст Маноил, Андроник), а пред имената на севаст Роу(н)зер, севаст Севлад, Калоян, Пардо и др. не се среща, - можем да приемем, че "севасть кvрь Маноило" е грък. Поради родството на последния с севаста Роу(н)зера (вероятно Рожер), който изглежда да е погърчен норманец от южна Италия, може да се допусне, че той ще да е бил възпяван от западни певци, каквито ще да е имало около Роу(н)зера. Това би ни открило един крайчец от завесата, която скрива от нас връзките между южнославянските и западните певци - връзки, за които ние само се досещаме въз основа на сходството в епическите мотиви. Но, и така да е, пак трябва да приемем, че под Грчич Маноило на сегашните сръбски песни се крие повече деспот Мануил Палеолог, солунския наместник, защото отношенията, в които песните го поставят към Новака и неговите сподвижници, повече отговарят на последния. И наистина, той се явява по-силен от Новака и от неговите синове и може да води със себе си богати граждани, облечени с свила и кадифе. Съвсем вероятно е, че деспот Мануил, като се е възползувал от поражението на сръбско-българската войска при Марица, ще да се е опитал да заеме, покрай Сер, и други македонски градове, поради което крал Марко и кесар Новак е трябвало да пазят клисурите около Демир капия и други места. Отпосле песните са направили двояко смесване: от една страна, са пренесли борбата срещу Мануила в Стара планина и, поради това, за жилище на втория са възприели София, вместо Солун, а от друга - пренесли са върху него някои черти от майстор Мануила, чието име е свързано с мотива за вграждане невеста в основите на голям градеж. Макар една песен да поставя майстор Мано в Солун, може би под влияние на по-стари песни за Маноил гърка, няма никакво основание да допущаме, че този легендарен майстор има нещо общо с деспота Мануила. Както показаха А. П. Стоилов37 и проф. М. Арнаудов38, мотивът за вграждане невестата на главния майстор е разпространен у всички балкански народи, но, по всяка вероятност, е бил обработен най-напред в гръцките песни. При все това, името Маноил, Манол, което се употребява повече у гърците, почти не се явява в техните песни за вграждане на невеста, а се среща най-вече в българските и влашките песни. Това навежда на мисъл, че при свързването на мотива за вградена невеста с името на майстор Маноила, певците ще да са имали предвид някой майстор, който е градил наедно с привилегирована рая майстори - крепости и мостове за турската войска. Една сръбска песен (Караџић, III, № 45) го представя, че живял в Будим, но се принудил да се залови за хайдутство, защото нямало кой да поръчителствува за него пред пашата. Поради смесването на Грчич Маноила и майстор Манола, разгледаната по-горе сръбска песен "Женидба Груице Новаковића" представя, че той може да води с себе си и мартолоси, с които Груица и Новак мъчно можели да се разправят:

Ако л'бере љуте мартолозе,
који носе струке на рамену,
о појасу маче оковане,
ту ћe бити мука за хајдуке.

(Караџић, III, № 6)

Тъкмо споменаването на мартолоси като възможни другари на Грчич Маноила подсеща, че последният ще да е смесен с майстор Манола и че в лицето на последния се крие някой еснаф-башия на зидари, принадлежащи към привилегированата рая, може би, от Родопите.

Това, гдето сегашните сръбски песни за Новака намесват Грчич Маноила и го представят за негов противник, показва, че по-раншните ще да са разправяли как Новак и неговите сподвижници са пазили клисури срещу турци ("черен арапин") и гърци (Грчич Маноило). По-после, обаче, вместо воюване, което се е забравило, се е изтъкнал любимия на хайдушките песни мотив за пресрещане на сватби. Самото причакване на Маноила първоначално ще да се е туряло в Демир капия, гдето песните и сега отнасят Дели Татомирче; отпосле и то, както и пресрещането на турци, се е пренесло в планината между Пазарджик и Ихтиман, не точно означавана като Стара планина, гдето прохода при Траянови врата се е наричал и "врата на Романия", а най-после сръбските песни в Босна са го локализували в планината Романия при Сараево.

И така, по нашето мнение, както сръбските песни в Босна и западна Сърбия, които свързват епическата дейност на Старина Новак с планината Романия, така и ония, които я поставят в Стара планина - по-право Западна Средна гора, гдето е имало и предания за Новака и Крали Марка, записани от Вранчича, Дерншвама и др. - водят началото си все от македонските и се отнасят към кесаря Новак, съвременник и сподвижник на краля Влъкашина и на сина му Марко, само че по-сетне, в края на XVI и началото на XVII в., в някои песни са били внесени нови черти под влияние на разказите за Баба Новака, воевода на Михаила Витязула. Основа за прехвърляне на Новаковата епическа дейност от Западна Македония в Западна Средна гора е дало пазенето на прохода през тази планина от Новака, Марка и техните войници, било когато Влъкашиновата войска е отивала към Чирмен да се срещне с турците, било след нещастната за нея битка, както разказва Троношкия летопис.

Но има мнение, че Дебел Новак на българските и по-рядко на сръбските песни (в сборника на Караджича епитета "дебел" е употребен само два пъти) е живял през първата половина на XV в. Това мнение е изказал сръбският историк Ил. Руварац39, който пръв обърна внимание на разликата между Баба Новака и по-старинния Дебел Новак на нашите песни и на преданията около Траяновата врата.

Повод за въпросното мнение е дала една бележка, която се намира в един от преписите на съчиненото от Константина Костенечки "Житие на деспота Стефана Лазаревича". След като разказва за въстанието на българите в Тимошко (около 1408 г.) под предводителството на синовете на последните български царе и за междуособната война на Стефана Лазаревича и брата му Влка, Константин съобщава, че Баязитовът син султан Сюлейман, който потушил въстанието, поискал от Стефана да мине през неговата земя, за да отиде към Овче поле. В това време един горски воевода сполучил да грабне някои султански вещи и да ги предаде на деспота, но последният ги върнал на султана. В издадения от Ячича препис на житието, смелият горски хайдутин е наречен Каралюк: "40. В издадения от А. Попова списък41 името Каралюк стои на бялото поле; а в изданието на Ячича пак на бялото поле, срещу разказа за ограбването на султанските вещи, стои "Новак". По тази причина, Руварац, който не е знаел за кесаря Новак и за надписите в църквата "Св. Богородица" в Мали град (в Преспанското езеро), е допуснал предположително, че епическият Дебел Новак може да е същият юнак, който е наречен и Каралюк: "Како се управ тај муж, од кога су крајишници Турци стрепили, звао, и зашто је у рукопису, којим се Јачић служио, на страни преписано "Новак", дочим се он у тексту Караљук назива, питања су, на која ја тачног отговора не могу дати. Да није преписвач мислио управо на Новака Дебелића? Домишлану том нису противне околности ни времена у којем је, нити места и покрајине, где је живио и пребивао Новак Дебелић". (Гласник, кн. 49 [1881], с. 44). Предвид на споменатите вече надписи в църквата на Мали град, ще трябва да отхвърлим предположението на Рувараца, че Каралюк е идентичен със средновековния епичен юнак, и да приемем или че преписвача произволно е внесъл на бялото поле името "Новак", или че е имало още един Новак в началото на XV век. Че загадъчният Каралюк няма нищо общо с кесаря Новак, в това не може да има никакво съмнение. Както се каза по-горе, от ктиторската фреска на Новака в църквата "Св. Богородица" се вижда, че в 1369 г. последният е бил вече беловлас старец; а нападенията на Каралюка върху турците са ставали около 1408 г.42 Дори да допуснем, че старият Новак е можал да живее още 39 г., пак е явно, че той не би могъл да скита по планините като горски хайдутин и да напада стана на самия султан. По време на тия нападения Каралюк бил в пълната си сила, и Константин Костенечки го нарича лъвообразен: " Остава да се види, дали не трябва да допуснем съществуването на друг Новак в началото на XV в., който да се е подвизавал в днешна Източна Сърбия и Западна България. Допущането на такъв лесно би обяснило свързването на Новака със Стара планина и Млав планина, както и възпяването му като хайдутин. Но за подобно допущане няма достатъчно основание, защото името "Новак" не се среща в текста на житието на Стефана Лазаревича, па и на бялото поле го има, както казахме, само в един ръкопис. Понеже житието е писано в 1431-1432 г.43, името "Новак" би могло да се внесе в него най-рано в половината на XV в., а навярно е от по-сетнешно време, защо и преписът е по-сетнешен. Неговото внасяне в ръкописа лесно може да се обясни: преписвачът, който не бил чувал нищо за Каралюка, а е знаел от преданията и песните за Дебел Новак, като е прочел думите на Константина " , - помислил е, че тия думи се отнасят към Новака, и затова е писал отстрани неговото име. - Колкото за юнака Каралюк, той си остава загадъчен. Името му изглежда да е видоизменение на думата "карлюг", "кърлюг", която означава ястреб и се употребява в Западна България и в Средна гора, а може би и по други места на България. Така разбирано, това име се явява сходно, по значение, с имената Сокол и Крагуй, от които първото е общоизвестно, а второто се среща в един надпис ("... ") върху сребърна и позлатена обковка на пергаментно евангелие в Кремиковския манастир "Св. Георги"44, както и в надпис на каменен светилник, част от който се пази сега в Църковния музей в София ("... "). Не е известно само дали загадъчният юнак наистина се е казвал Каралюг, или населението го е наричало така по други причини, например поради смелостта му или поради близостта на името или прозвището му с думата "карлюг". Самите думи на Константина Костенечки, че той бил "оть древліе подь рокою тьзоименитаго прежде сихь" едва ли значат, че той е бил от подвижниците на деспота Стефана Лазаревича, както мислят Руварац (Ib. 43-44) и Новакович45. Ако те да визираха деспота Стефана, нямаше защо да се употреби думата "тьзоименитаго". По-вероятно ни се вижда, че в случая се има предвид Стефан Душан и че Константин е искал да изкара рода на Каралюка знатен още по времето на този цар.

Че песните за Новака са се явили най-напред в Македония и оттам са минали в сръбските краища, показва ни не само съдържанието, а и размерът им. Тия от тях, които пазят най-стари черти и са записани в Южна Македония (най-много от Шапкарева), повечето имат 8-сложен размер (4+4 или 5+3); а той е най-употребителният в българските песни, не само юнашки, а и коледарски, тъжачки, любовни и др. Както показа г. Н. Начев [Н. А. Начов] в студията си върху стихосложението на нашите народни песни46, от 3400 прегледани от него песни 2016 имат 8-сложен размер, и то 1055 с цезура след петия слог (5+З) и 956 - с такава след 4-ия (4+4). У нас се появи мнение, че в юнашките песни 8-сложният размер е заменил 15- и 16-сложния, запазен в старите далматински юнашки песни ("бугарщице"), и че тази замяна се дължала на новото настроение, което обладало българите след епохата на заробването - епоха на велики промени и сътресения47. Това мнение не може да бъде възприето, понеже, както се каза, тъкмо първият слой песни за един от най-старите ни юнаци, какъвто е Новак, има размер 4+4. Освен това, същият размер се среща не само в неюнашки български песни, а и в разновидни песни на другите славянски народи - великоруси, украинци, поляци и чехо-моравци, па се среща и в средновековни латински стихотворения48, както и в гръцки. В последните той е разпространен дотолкова, че Волнер дори изказа мнение, какво българите са го заели от гърците, и от своя страна, са го предали на сърбите, докато хърватите и словенците били го заели от немците. Предвид на толкова широката разпространеност на разглеждания размер у всички славянски народи, и това мнение не може да бъде прието. Едно, обаче, е очевидно - то е, че юнашките песни за Новака с 8-сложен размер в Южна Македония не могат да се считат по никой начин за съставени под сръбско влияние, защото сегашните сръбски юнашки песни имат все 10-сложен размер (4+6), който съществува и в българските, редом с 8-сложния. Сходствата пък между 16-сложния размер на далматинските бугарщици и 8-сложния на южномакедонските песни за Новака, независимо от въпроса дали последният се е явил от първия, или обратно, ни посочва преки връзки между македонския епос и далматинския - връзки, засвидетелствувани от самото название "бугарщице". Пресиленото мнение за произхода на това название, което срещаме, между други, у Халански - че, уж, "бугарщице" и "бугаркине" значело carmina vulgaria, подобно на руското "подлыя песни", не почива на никакво основание49. Преките връзки между Македония и Далмация са несъмнени; а след казаното дотука, вярваме, да е установено, че между българо-македонския епос и сръбския е имало и косвени връзки - през Западна България.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Докладвано в Историко-филологическия клон на 19.ІV.1923 г. [обратно]

1. Халанский, Г. Южнославянские сказания о Кралевиче Марке в связи с произведениями русского былевого эпоса. [Ч. ІІІ.] Варшава, 1895, с. 739. [обратно]

2. [Караџић, ІІІ - Караџић, В. Ст. Српске народне пјесме. III. Београд, 1894.]. [обратно]

3. Милюков, П. Н. Христианские древности западной Македонии. - Известия Русского Археологического института в Константинополя, Т. ІV [1899], с. 69; Иванов, Й. Български старини из Македония. [(1 изд.). София, 1908], с. 222 [Вж. и: Иванов, Й. Български старини из Македония. (2 изд.). София, 1931; =Фототипно изд. София: Наука и изкуство, 1970, с. 59]. [обратно]

4. Милюков, Ib. 68. [обратно]

5. Милюков, Ib. 68. [обратно]

6. Rad Jugosl. Акад. LXXI, 35; Шишманов, в СбНУ, кн. ІV, c. 441. [Шишманов, Ив. Д. Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград. - СбНУ, кн. ІV, 1891.]. [обратно]

7. Исторiа, част IV, кн. ХІ, § 13. [Не е известно кое издание е ползвал Ю. Трифонов - срвн.: Раич, Йоанн, архим. История разных Словенских народов, най-паче же Болгар, Хорватов и Сербов, из тмы забвения изятая и во свет историческiи произведенная. (4 т.). Във Виена, 1794-95; 2 изд. - Раич, И. История разных славенских народов наипаче болгар, хорватов и сербов. /Из тьмы забвения изъятая и во свет исторический произведенная Иоанном Раичем, архимандритом во Свято-Архангельском монастыре Ковиле. (4 т.). - Будин (Пеща): Тип. Унгарского Кралевского университета, 1823; СПб, 1795 (само 1 т.). На български език са издадени откъси, касаещи историята ни до втората половина на ХІV в. - Раич, Й. История на всички славянски народи и най-паче на болгари, хорвати и серби. Откъси. /Предгов. и ред. проф. д-р Н. Драгова. София, 1993.]. [обратно]

8. Миладиновци, № 143 [Прилеп]; СбНУ, кн. ІХ, с. 84-85 [№ 2, Житуша, Радомирско]. [обратно]

9. Радченко. Религиозное и литер. движение, с. 58 [Радченко, К. Ф. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. Киев, 1898]. [обратно]

10. Гласник, кн. 49 [1881], с. 45. [обратно]

11. Шапкарев, отд. III, № 485 [Бобища, Костурско], размер 4+4; СбНУ, кн. ХVІ, с. 87-90 [СбНУ, кн. ХVІ - печатна грешка от СбНУ, кн. ХІV, с. 87-90, № 16, Копривщица, Пирдопско], разм. 4+6; СбНУ, кн. ХІІІ, с. 104-107 [№ 12, Пещени, Мориовско], разм. 4+6. [обратно]

12. В сборника на Ястребова "Обычаи и песни турецких сербов" има и много български песни, които си личат по езика, па бидоха посочени и от Дринова в студията му "Несколько слов об языке, нар. песнях и обычаях дебрских славян" в "Съчинения", т. ІІІ, 366-424; но тази песен не е от тях. [Ю. Трифонов е ползвал първото издание на сборника - Ястребов, И. С. Обычаи и песни турецких сербов (в Призрен, Ипек, Морава и Дебръ). Из путевых записок. СПб., 1886. Във второто издание на този сборник (Обычаи и песни турецких сербов. Второе издание, дополненное их прозою. СПб., 1889) тя е на с. 195 сред песни, "которыя слышны по селам Моравы". Що се отнася до забележката на Ю. Трифонов за Дринов, то тя явно визира статията: Дринов, М. Несколько слов об языке, народных песнях и обычаях Дебрских славян. (По поводу сборника г. Ястребова и вызванных им статей в последных трех выпусках "Известий СПб. слав. благотвор. об-ва", 1886, № 9, 10, 11). - Известия СПб. слав. благотвор. об-ва, 1887, № 1, 8-18; № 4, 143-205; № 7-8, 343-352; =Съчинения на М. С. Дринова. Том III. София, 1915.]. [обратно]

13. Бълг. книжици, год. ІІІ, 1860, брой 12, с. 96-97. [За същата песен вж. и:] Стоилов А. П., Показалец, 1, № 410 [Стоилов А. П., Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. І. 1815 - 1860. София, 1916; в бележка към № 410 Стоилов посочва, че песента в Бълг. книж. е взета от статията на Ю. И. Венелин "За народни-те песни у Южни-те славене".]. [обратно]

14. [Караџић, II - Караџић, В. Ст. Српске народне пjесме. /Скупио их и на свиjет издао ... Књига друга, у коjоj су пjесме jуначке наjстариjе у Бечу, у штампариjи jерменскога манастира 1845; =Караџић, В. Ст. Српске народне пjесме II. (Сабрана дела, књ. 5). /Приред. Р. Пешић. Београд, 1988.]. [обратно]

15. Богишић, В. Народне пjесме. Гласник, друго одељение, кн. Х, № 39. [Богишић, В. Народне пjесме из старих наjвише приморских записа. Београд, 1878 (Гласник Српског ученог друштва, друго одељение, кн. Х)]. [обратно]

16. Старина Новак у народн. песмама, изд. брат. Поповића, у Новоме Саду, 1883, № 6. [обратно]

17. Един вид пищови. [обратно]

18. [Караџић, В. Ст. Српска историја нашега времена. У Бечу, у штампарији Јерменског манастира, 1860, с. 53 (3. Ајдуци)]. [обратно]

19. Яцимирский, А. Неизвестние песни о Марке Кралевиче. - Изв.ОРЯС, год. ІХ, 1904, кн. IV, с. 203-229. [обратно]

20. Например у Милутивовича, Пıван. № 78, у Халанский, Южнославянские сказания, с. 532, 533. [обратно]

21. Hurmuzaki. Documente privitóre la Istoria Românilor, vol. XII, p. 788 и 843. [Hurmuzaki, Eudoxiu. Documente privitóre la Istoria Românilor. Vol. XII. (1594-1602). Acte relative la războaiele şi cuceririle lui Mihai Viteazul /Colecţia Hurmuzaki - Adunate i publicate de N. Iorga. Bucuresci, 1903.]. [обратно]

22. Исторiа, кн. ХІ, глава ІV, § 14 [Раич Й., История на всички славянски народи и най-паче на болгари, хорвати и серби /Предгов. и ред. проф. д-р Н. Драгова. София, 1993.]. [обратно]

23. Дринов, "Наука", г. II, кн. 4. [Дринов, М. С. По въпроса за названието на Пловдив. - Наука (Пловдив), г. II, 1882-1883, кн. 4, с. 355-358; Същото и в: Дринов, М. Избрани съчинения. Т. 2. София, 1971, с. 359-361.]; Иречек, К. Пътувания по България. [Пловдив, 1899], с. 133-134 [По-ново издание: Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974, с. 191-193.]; също бележките на Иречека и Колужняцки в Archiv fur slav. Philologie, XVI, кн. 3-4, с. 594-600. [обратно]

24. Споменик Српске Краль. Ак. ІІІ, 132, 155. [обратно]

25. [Въоръжени християни, първоначално части от османската армия или нейни съюзници, по-късно действат самостоятелно като разбойници и размирници.]. [обратно]

26. Руварац, Ил. "Прилошци" в "Гласник", кн. 49, с. 42. [обратно]

27. Starine, X, 211-212; СбНУ, кн. ІV, 441 [Шишманов, Ив. Д. Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград. - СбНУ, кн. ІV, 1891.]. [обратно]

28. Вж. Сырку, Очерки..., с. LXXXIV [Сырку, П. А. Очерки из истории литературных сочинений болгар и сербов в ХІV-ХVІІ веках. СПб., 1901.]; също - нашата статия: "Велика Търновия, Велика Сардакия и Велика Европия", в Известия на истор. друж. в София, кн. V, с. 109-110. [обратно]

29. [Преданията за Новак (а по-късно и Марко /Кралевич/) като бранители на Ихтиманските Троянови врата, както и мненията, че самата Стара планина се е наричала "Новак балкан" вж. у: Чужди пътеписи за Балканите. 3. Немски и австрийски пътеписи за Балканите. ХV-ХVI век. София, 1979, с. 188 (А. Вранчич); с. 241, 441-442 (Х. Дерншвам); с. 425-426 (В. Щайнах); Маджарски пътеписи за Балканите (ХVІ – ХІХ в.). София, 1976, с. 29 (Тамаш Боршош, 1613 г.), с. 31 (Ференц Шебеши, 1652 г.), с. 41 (Янош Комароми, 1697 г.). Вж. и: Хинкова, Х. Пътеписни извори от ХV и ХVI в. за бита и културата на българския народ. - СбНУ 55, с. 176 (Катарин Зен, 1550 г.), с. 183 (Антон Вранчич, 1553 и 1567 г.), с. 191-192 (Ханс Дерншвам, 1553 г.), с. 215 (Марко Антонио Пигафета, 1567 г.), с. 230 (Стефан Герлах, 1578 г.), с. 245 (Мелхиор Безолт, 1584 г.), с. 247 (Вацлав Вратислав, 1591 г.)]. [обратно]

30. Иречек, К. Историја Срба, 1, с. 404. [Jireček, K. Geschichte der Serben: Erster Band (Bis 1371.) /Constantin Josef Jireček. Gotha: Fridrich Andreas Perthes, 1911; Ю. Трифонов ползва сръбското издание, редактирано и разширено (до 1537 г.) по бележките на автора - Јиречек, К. Историја Срба. Књ. 1. /Прев. Јован Радоњић. Београд, 1922; По-нови издания (Јиречек-Радоњић): Београд, 1952; Београд 1978; Београд, 1984; Београд, 2006.]. [обратно]

31. Гласник, V, с. 77. [обратно]

32. Иречек, Ib., с. 418. [обратно]

33. Новаковић, Ib., с. 175. [обратно]

34. Иречек, Ib., с. 419-420. [обратно]

35. Иречек, Ib., с. 368. [обратно]

36. Споменик Српске Крал. Акад. ІІІ, 38. [обратно]

37. ПСп, кн. 63 (1902), св. 3-4, с. 179-213 [Стоилов, А. П. Зазиждане живи човеци в основите на нови градежи. - ПСп, кн. 63 (1902), св. 3-4]. [обратно]

38. СбНУ, кн. ХХХІV, с. 387-484. [Арнаудов М., Вградена невеста. - СбНУ, кн. ХХХІV; Същото и в: Арнаудов М., Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. София, 1972, с. 219-460.]. [обратно]

39. Гласник, кн. 49 [1881], с. 41. [обратно]

40. Гласник, кн. 42, с. 292. [Jагић В., Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића деспота српског. - Гласник Српског ученог друштва. Књ. 42, 1876; Вж. и: Куев К., Г. Петков, Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. София, 1986]. [обратно]

41. Изборник, с. 120. [Попов А. Н. Изборник славянских и русских сочинений и статей, внесенных в хронографы русской редакции. М., 1869.]. [обратно]

42. Новаковић. Срби и турци XIV и XV века, с. 328 [Новаковић, Стојан. Срби и Турци XIV и XV века: Историjске студиjе о првим борбами с наjездом турске пре и после боjа на Косову, Чупићева задужбина, Београд 1893. По-нови издания: Београд, 1960; Београд, 1998.]. [обратно]

43. Вж. бележките на Ягича в "Гласник", кн. 42, с. 225 и 228. [обратно]

44. СбНУ, кн. ХV, с. 307. [Шандаров, И. Няколко бележки за Кремиковския манастир при София. - СбНУ, кн. ХV, 1898]. [обратно]

45. Срби и турци XIV и XV в., 324 [Новаковић, Стојан. Срби и Турци XIV и XV века: Историjске студиjе о првим борбами с наjездом турске пре и после боjа на Косову, Чупићева задужбина, Београд 1893. По-нови издания: Београд, 1960; Београд: Пашић, 1998.]. [обратно]

46. ПСп., кн. LІІ-LІІІ, с. 520-521. [Начов, Н. Студия върху стихосложението на нашите народни песни. - ПСп., кн. LІІ-LІІІ, 1896; Начо Атанасов Начов (среща се и като Начев), род. на 16 август 1853 г. в Стара Загора; филолог с интереси в областта на старобългарската литература, историята на езика и фолклора; публикува редица студии и статии в "Книжици за прочит" (Солун), ПСп., СбНУ; умира на 15 март 1916 г.]. [обратно]

47. Вж. увода към [Йорданов, Велико.] "Крали Марко в българската народна епика" в Сборника на Бълг. книж. дружество в София, кн. 1 [1901], с. XIV. [обратно]

48. Богишић, предговорът към сборника от бугарщици, с. 107-115; Халанский, Южнославянские сказания..., с. 764-769. [обратно]

49. За неговата безосновност у нас писаха Шишманов (СбНУ, кн. І, с. 37-41 [Шишманов, Ив. Д. Значението и задачите на нашата етнография. - СбНУ, кн. І, 1889; [по-ново издание: Шишманов, Ив. Избрани съчинения. Т. 2. /Ред. Г. Димов. София, 1966]), Вел. Йорданов ("Крали Марко в бълг. нар. епика", с. XІІІ-XIV) [Йорданов, Велико. - Крали Марко в българската народна епика (Сборник на Бълг. кн. дружество. София, I, 1901)] и др. [обратно]

 

 

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2006
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите. // Списание на БАН, кн. 29, Клон Историко-филологичен и философско-обществен, 16, София, 1923, с. 103-128.

 

 

 

 
















Партньори