Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЕОРИЯ НА ОСТАРЯВАНЕТО

Гергана Атанасова

web

Тя живее на последния етаж. Малка безгръбначна кооперация, с обтегнати по челото й въжета за пране. Тук-таме играят деца и опровергават архитектурата й, прескачайки парапетите и крещейки в енигматично глухите коридори. Това с опровергаването, засега само им се струва...

Тя познава почти всички. Мъжът с брада и петнясана риза от първия етаж - нанесе се тук през осемдесета и оттогава все едни и същи петна в живота му.

Жената с русия кок от партера - как пък не й свършиха книгите! - все нещо има да дочита и все не успява да му сложи точка на онзи мухльо.

Познава и младежите от апартаментчето с парижкия прозорец. Отвътре винаги се чува музика, а това момиче все плаче и плаче... Иска й се да попита, но входната им врата е повече от заключена - стои винаги широко отворена, като втрещена в тъмния коридор, покрит с плакати и случайни стъпки на хора.

На четвъртия етаж почти не спира. Там живее жената на хлебаря. Всъщност хлебарят почина още преди двайсет години. За това време тя беше жена на поне още десетина мъже, ама има етикети, които си остават за цял живот - по-устойчиви се оказват и от срамната болест, която й лепна студентчето от консерваторията.

Откакто се помни е все портиер. Всеки ден едно и също - от партера до последния етаж - слизането и изкачването, отминаващия интерес към клюката, бодежа в хълбока, изкачването на вертикалата с няколко изпъшквания дневно, мисълта за времето, което си разкопчава колана и тайно опъва етажите вечер, за да се нароят после онези натруфени кооперации към главната улица... Качва ли се или слиза в живота?! Какво значение има, когато си вече на последния етаж...

 

 

© Гергана Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2006, № 8 (81)

За този текст авторката става носител на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet и Erunsmagazine (2006).