 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИНЗУХАР
Петя Караколева
В храсталака - шум и глъч, вдига Врабчо олелия:
- Падна някакъв си лъч! Звяр ужасен! Да се скрием!
- Олеле, каква беда, в храсталака ще нахълтам! Взех за слънчова брада дряна, цъфнал в злато жълто! - охкаше лъчът след Врабчо, ох, че глъч и олелия...
Пролетта го взе в ръка, поразгледа го, помисли, после бодна го в пръстта - всичко сее пролетта.
- Виж ти, вече не е звяр! - Врабчо радостно чирика. - Просто слънчев минзухар в храсталака е поникнал.
© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)