ВОЙНАТА НА ТРИТЕ КОЗЛЕТА

Куклена пиеса

Петя Караколева

web

Действащи лица:

Бяло козле
Черно козле
Шарено козле
Папагалко
Бизона
Дъжда
Слънчо

Никой не знае какво точно има в една гора, но тази е пълна с птича песен, цветя и дървета, чиито корони са направени като истински корони от зелени листа, защото те са зелените царе на гората.

Има и три козлета, които играят на "Прескочи козле" и пеят:

Зайо-Байо скок-подскок
паднал в един трап дълбок...
Зайо-Байо скок-подскок
паднал в един трап дълбок...

Шареното козле: Братлета-козлета, защо пеем заешки песни, като сме козлета?

Бялото козле: За заблуда на врага. Ако наблизо мине някой, който обича да закусва с козлета, ще си каже: "Това не са козлета, а зайци, щом пеят заешки песни", и ще си отиде.

Папагалко (Зад паравана, повтаря като папагал.): ...ще си отиде... Ох, ох...

Шареното козле: Ами ако е някой, който обича да закусва със зайци?

Бялото козле: Тогава ще дойде, ще види, че сме козлета и пак ще си отиде.

Шареното козле: Хи-хи! Колко умно!

Папагалко (Зад паравана.): ...колко умно... Ох, ох...

Черното козле: Точно наопаки - глупаво е, защото ще мине някой, който обича да закусва и с козлета, и със зайци!

Бялото козле: Их че си черноглед! Все мислиш най-лошото!

Черното козле: Вероятно, защото козината ми е черна, затова ме спохождат черни мисли...

Папагалко (Зад паравана.): ...черни мисли... Ох, ох...

Бялото козле (Занича из храстите и цветята.): Абе кой охка тук непрекъснато?

Шареното козле: Аз мисля, че е ехото, защото повтаря...

Черното козле: Подозирам, че не е ехото, а самият Ох-Ох. Онзи невидим Ох-Ох, дето удари ли се човек, влиза в него и го кара да охка...

Едно дърво се завърта. От другата му страна е закачен кафез, в който е Папагалко.

Папагалко: Не съм нито ехото, нито Ох-Ох, а Папагалко.

Шареното козле: Тогава защо повтаряш и охкаш?

Папагалко: Повтарям, защото съм папагал, а охкам, защото влязох да разгледам този кафез, а вратичката, не щеш ли - щрак! - затвори се, и сега се мъча да се измъкна, но не мога... Помогнете ми, моля...

Бялото козле: Знам ги аз тия като теб! По филмите съм ги виждал! Сами се навират където не им е мястото, а после - помогнете!

Отваря кафеза и Папагалко излиза.

Черното козле: Подозирам, че сега ще се случи нещо ужасно!

Папагалко: Никога няма да забравя добрината ви! Да знаете, че отсега нататък ще ви бъда приятел за цял живот!

Черното козле: Ето, казах ли ви!

Шареното козле: Защо? Толкова ли е ужасно да ни бъде приятел за цял живот?

Бялото козле: Толкова! Знам ги аз тия приятели! По филмите съм ги виждал! Цял живот се навират по кафези, капани и разни ями, а ние, нали сме им приятели, цял живот трябва да ги вадим оттам!

Шареното козле: Хм, не е приятно...

Бялото козле: Това нищо не е! Приятелите са голяма напаст! Ту им е студено и искат да ги топля, ту са гладни и искат да ми ядат кифлата с мармалад...

Папагалко: Аз предпочитам с маково семе...

Бялото козле: Чувате ли? Преди две минути се обяви за мой приятел и вече предпочитания има! Аз лично предпочитам кифла с мармалад. Шипков. И значи цял живот ще ми ядеш кифлата, ще се мажеш с мармалада и ще квичиш: какъв приятел съм, ох-ох...

Папагалко: Ох-ох, та нима една кифла с мармалад е по-важна от приятеля?

Никой не го слуша, думите му потъват във виковете на козлетата.

Шареното козле: Ужас! Цял живот квичат и се мажат с моя мармалад, само защото са ми приятели! Не! Не си давам кифлата и не ми трябват приятели!

Черното козле: И на мен!

Бялото козле: На мен - още по-малко!

Папагалко (Надвиква ги.): Ама чакайте, ама слушайте, не сте прави! Кифлата с мармалад какво е - за стотинки можеш да я купиш, а приятелят не се купува с пари! Истинският приятел е... (Пее.):

ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛЯ

Зимна хала ли зашета,
студ земята ли скове,
кой козлета - три братлета,
топлина ще ви даде?

Приятелят! Приятелят!

На фона на този куплет се разиграва следното: дърветата се навеждат зад паравана и се изправят, забрадени с бели, снежни забрадки; люлеят се под напора на зимната виелица. Козлетата зъзнат. Когато Папагалко извиква "Приятелят! Приятелят!", дотичват три катерички и увиват вратлетата им с пухкавите си опашки като с топли шалове.

Щом в зелените полета
пролет викне с птичи глас,
кой, козлета - три братлета,
китка ще сбере за вас?

Приятелят! Приятелят!

Виелицата е отминала. Дърветата се навеждат и сега по зелените им корони като скъпоценни камъни блестят бели и розови цветове. Цветята на поляната се събират в три букета - по един за всяко козле.

В летен зной кипи морето,
в жар и сянката гори,
кой, козлета - три братлета,
глътка ще ви подари?

Приятелят! Приятелят!

Сцената е оранжева, Козлетата преплитат крака от изнемога.

Долита едно облаче с форма на буренце и с надпис "Вода за приятели".

То се свива като мех на акордеон, когато козлетата захапват канелката, и ги пои с вода.

Есен из гората крета
и мъглата сипе мрак,
кой, козлета - три братлета,
път ще ви покаже пак?

Приятелят! Приятелят!

Пред декора пада сивият тюл на мъглата и сцената потъмнява.

Козлетата се лутат в мрака. Долитат три светулки с електрически фенерчета и им показват пътя.

Бялото козле: Дрън-дрън, ярина!

Думите му развалят приказно-поетичното настроение, създадено от песента на Папагалко. Декорът е като в началото.

Шареното козле: Каква ярина? Той яре ли е? Нали каза, че е папагал?

Бялото козле: Искам да кажа, че говори глупости! Нали съм виждал по филмите! Всички се бият в гърдите и викат: вземи ме за приятел, звезди ще ти сваля от небето - и Голямата мечка, и Малката мечка, и...

Шареното козле (Крещи.): Стига-а-а!... Дайте ми аспирин, че ме заболя главата от неговите Големи, Малки и Средни мечки!

Бялото козле (Не му обръща внимание.): Да, обещават ти звезди, а после... после ти изяждат кифлата с мармалад! Обявявам война на всички, които ми се пишат приятели! (Към Папагалко.) Да! Ти не знаеш какво е кифлата, слушай!

Трите козлета пеят:

ПЕСЕН ЗА КИФЛАТА С МАРМАЛАД

Най-важното на този свят
е кифлата със мармалад!
Когато пълен е тумбака,
е все едно какво ни чака!

Ме-е-е...

Ах, кифлата със мармалад
ще ни спаси от всеки глад,
че казват, туй го всеки знае,
"Козле на гладно не играе!"

Ме-е-е...

Затуй не даваме троха
от нашта кифла, ама ха!
Най-важното е да сме сити
и да сме весели в игрите!

Ме-е-е...

Черното козле: Подозирам, че за една кифла ще обявим не една, ами сто войни!

Шареното козле: Правилно! Само че... как се обявява война?

Бялото козле: За другите не знам, ама по филмите съм виждал, че индианците го правят много просто: изравят томахавката на войната - и готово!

Папагалко: Ох-ох, който е изровил томахавката на войната, добро не е видял. Скоро козина ще хвърчи - бяла, черна, шарена...

Черното козле (Тръгва заплашително към него): Подозирам, че ако не се махнеш, още по-скоро ще хвърчи перушина. Папагалска!

Козлетата погват Папагалко, който лети насам-натам, декорът се променя. Зад кулите се чуват само виковете на козлетата:

"Дръж го там!", "Ето го там!", но Папагалко е успял да избяга и сега кацва на нещо извито и жълто. Може би е кацнал на сърпа на Луната? Не. "Луната" го вдига нагоре и до нея се появява още една, а после и Бизона. Двете луни са рогата му. Бизона гледа как Папагалко, кацнал вече на един клон над главата му, диша тежко и уморено, целият се издува над главата му и свива като ковашки мех.

Бизона: Папагалко, това ти ли си, или е ковашки мех?

Папагалко: Аз съм.

Бизона: Тогава защо се издуваш и свиваш като ковашки мех?

Папагалко: Дишам тежко... Война, Бизонко, война!

Бизона: Какво каза?

Папагалко: Казах, че трите козлета обявиха война.

Бизона: На кого?

Папагалко: На мен, на теб, на дърветата, на небето - на целия свят. Бързо казвай какво да правим!

Бизона (В скороговорка.): Бързо казвам: не знам какво да правим. Абсолютно не съм подготвен за война. Аз съм миролюбиво тревопасно животно и...

Папагалко: Всички сме миролюбиви тревопасни животни, но щом е война, трябва да направим нещо. Дай предложение.

Бизона: Предлагам... предлагам да се скрием на някое много скришно място и да изчакаме да свърши войната.

Папагалко: Чудесно предложение! Да вървим да се крием!

Двамата тръгват, декорът се върти.

Бизона: Стоп!

Двамата замръзват на място.

Бизона: Накъде вървим?

Папагалко: Към най-скришното място.

Бизона: Къде е то?

Папагалко: Знам ли?

Бизона: И аз не знам. А кое е то?

Папагалко: Знам ли?

Бизона: И аз не знам. Тогава?

Папагалко: Тогава не можем да се скрием в най-скришното място, защото нито знаем кое е, нито знаем къде е. Ох, какви сме глупави. Иде ми да потъна в земята от срам!

Бизона: Сетих се! Сетих се! Като каза "да потъна в земята", веднага се сетих, че най-скришното място е мишата дупка!

Папагалко: Точно така! Ще се заврем в миша дупка и ще чакаме да свърши войната!

Излизат, смяна на декора, отново сме на поляната при козлетата.

Бялото козле (На Шареното козле.): Копай тук!

Шареното козле копае с голяма лопата и измъква... черпак.

Шареното козле: Ура-а-а!... Изровихме томахавката!

Черното козле: Подозирам, че това е черпакът, който вчера зарових, за да ви отърва от мамината спаначна чорба...

Бялото козле: Не бъди черноглед! Томахавка е и толкоз! Виждаш ли как блести!

Черното козле: А ти виждаш ли как е вдлъбната като черпак?

Шареното козле: Значи е Блестяща Вдлъбната Томахавка! Ура-а-а!...

Черното козле: Томахавки са имали само индианците. Щом им взехме оръжието, да им вземем и имената. Аз ще бъда... Черната стрела!

Бялото козле: Аз - Поразяващият рог!

Шареното козле (Прави няколко крачки - стъпва тежко, та чак прожекторите премигват.): Аз пък ще се казвам Тихата стъпка. Ура-а-а!...

Бялото козле: Престани с това "ура-а-а!" Бойният вик на индианците е "йе-йе!"

Козлетата (Крещят.): Йе-йе-йе!...

Черното козле: Подозирам, че и да се скъсаме да викаме "йе-йе", пак не приличаме на индианци.

Бялото козле: Няма да се късаме, а ще заприличаме! След мен!

Козлетата излизат. Чува се шум от боричкане, кукуригане. През сцената притичва отчаян петел с оскубана опашка и още по-отчаяно кукурига. Влизат козлетата, накичени с пера като индианци.

Бялото козле: Ха сега да видим кой ще каже, че не сме индианци! Имаме си и орлови пера!

Шареното козле: Страшен орел беше, ама му видяхме сметката!

Черното козле: Подозирам, че беше друга птица - кукуригаше...

Шареното козле: Значи е бил орел, който като е видял тримата страшни индианци, е изкукуригал от страх!

Бялото козле: Няма значение. Сега важното е да изберем вожд. Предлагам Поразяващия рог (Сочи себе си.). Гласувайте!

Шареното и Черното козле вдигат предните си крака.

Бялото козле: Четири гласа - пълно болшинство! Поразяващия рог е избран за вожд. Йе-йе!

Шареното и Черното козле плачат.

Бялото козле: Защо плачете?

Шареното козле и Черното козле: Защото ние не сме избрани...

Бялото козле: Лесна работа. Да гласуваме за Тихата стъпка!

Бялото и Черното козле вдигат предните си крака.

Бялото козле: Пак болшинство. Тихата стъпка е избран за вожд! Йе-йе!

Черното козле плаче.

Шареното козле: Недей да плачеш, нали вече ме избрахте...

Черното козле: А мен? А мен? Подозирам, че някой ще гласува против мен...

Шареното козле: Дадено! Аз ще гласувам против теб, за да не разочаровам подозренията ти. (Гласува.)

Бялото козле: Половината са "против". (Гласува.) И половината са "за".

Черното козле: Излиза, че съм избран наполовина...

Шареното козле: Излиза, че си полувожд! Хи-хи! В последно време никой не иска да бъде обикновен индианец - всички се надпреварват да бъдат вождове или поне полувождове. Защо ли така?

Бялото козле: Стига с тия въпроси! Имаме си работа - трябва да уловим мустанги и да ги обяздим. Вождовете яздят само диви мустанги, нали съм виждал по филмите...

Черното козле: А полувождовете?

Шареното козле: Яздят по двама на кон, хи-хи...

Черното козле: Ами аз като съм сам...

Бялото козле: Като си сам, ще ти търсим полукон. Тиха стъпко, донеси ласото!

Шаренето козле донася въже за пране заедно с щипките по него.

Черното козле: Подозирам, че днес мама няма да пере...

Шареното козле: А, да пере може колкото си иска, само че няма да простира...

Бялото козле: Млъкнете! Истинските вождове не говорят за пране!

Черното козле: А полувождовете?

Бялото козле: Те и половин дума за пране не издумват. Черната стрела да се спусне като стрела и да разузнае има ли наблизо мустанги!

Черното козле пълзи като същински разузнавач, излиза и веднага се връща.

Черното козле: Има, обаче подозирам...

Бялото козле: Какво подозираш?

Черното козле: Че щом грухтят, не са мустанги...

Бялото козле: Прасета трябва да са. А в никой филм не съм виждал вождът да язди прасе! Тиха стъпка, промъкни се безшумно през ония храсти и разузнай!

Шареното козле излиза, тропайки толкова силно, че прожекторите примигват.

Черното козле: Подозирам, че мустангите - вързани да са, пак ще избягат, като чуят Тихата стъпка...

Шареното козле (Връща се.): Йе-йе! Има мустанги, колкото щете! Хей там, на върбата!

Бялото козле: Под върбата, искаш да кажеш?

Шареното козле: На върбата, казах!

Черното козле: Трябва да са много буйни, щом са се покатерили чак на върбата...

Бялото козле: Толкова по-добре! Истинският вожд язди само буен мустанг! Напред!

Козлетата излизат, смяна на декора, отново сме при Папагалко и Бизона, които са много отчаяни, треперят.

Папагалко: Опитахме ли се?

Бизона: Опитахме се.

Папагалко: Скрихме ли се?

Бизона: Не се скрихме.

Двамата: Защото мишата дупка е толкова малка, че само мишка може да се скрие в нея.

Папагалко: А ние какво да правим? Дай предложение!

Бизона: Предлагам... предлагам да треперим.

Папагалко: Чудесно предложение! Ще дойдат козлетата, ще видят как треперим и ще ни оставят на мира.

Двамата треперят много усърдно. От едно дърво се откъсва листо и ги удря по главите.

Бизона: Ох...

Папагалко: Ох, ох...

Бизона: Какво лошо листо! Вижда, че треперим и пак ни бие по главите!

Папагалко: Това ме кара да мисля...

Бизона: Че щом листото не ни пожали, козлетата съвсем няма да се съобразяват с нашето треперене, а, бам - с томахавката по главата и... Олеле!

Папагалко: Не, друго си мисля. Козлетата ми направиха добро и аз обещах да им бъда приятел за цял живот.

Бизона: Ти?! Приятел на нашите врагове! Олеле! Май, като те удари това листо по главата, ти се разбърка мозъкът!

Папагалко: Обратното - подреди ми се. Но едно не мога да разбера. Защо непременно трябва нещо да ме удари по главата, та да започна да мисля правилно. Обявявам двойна война на козлетата!

Бизона: Това ли ти е правилното мислене? Олеле!

Папагалко: Стига си олелейкал! Истина е: казах на козлетата, че съм им приятел, но това още нищо не значи. Трябва да им докажа приятелството си. Да... Видя ли, че приятелят ми тръгне по крива пътека...

Бизона: Ами козлетата по криви пътеки ли ходят? Къде са ги намерили тези криви пътеки? В нашата гора всички пътеки са прави като... като...

Папагалко: Искам да кажа: видя ли, че приятелят ми става лош, не бива да се крия от него, нито да треперя и да чакам да дойде да ме удари по главата, а да обявя война на лошотията му и да го върна в правия път!

Бизона: Олеле! Много ми харесва това! Отивам да ги вкарам в правия път!

Излиза, Папагалко се втурва след него.

Папагалко (Зад кулисите.): Да не си посмял без мен! Аз съм истинският приятел на козлетата, аз ще ги вкарам в правия път!

Бизона (Зад кулисите.): Пък аз на теб съм приятел и ще ти помагам!

Папагалко (Зад кулисите.): Добре. Ще помолим и Слънцето и Дъжда да ни помагат.

Гласовете им заглъхват в конски тропот, цвилене, викове.

През сцената едно след друго преминават козлетата, възседнали върбови клончета. Стигат до своята си поляна, където яздят в кръг.

"Мустангите" са буйни, изправят се ту на задните, ту на предните си крака - ездачите едва се удържат върху тях.

Шареното козле (Пее популярната детска песничка.): Имаме си кончета от върбови клончета...

Бялото козле: Млъкни! Истинските вождове не пеят детски песни!

Черното козле: Че това пеене ли е? Врещи като яре! Хи-хи!

Бялото козле: И ти да мълчиш! Истинските вождове никога не хихикат! Сега трябва да помислим в коя посока да тръгнем на война. Има четири посоки: север, юг, изток и запад...

Черното козле: Подозирам, че няма да можем да тръгнем едновременно в четирите посоки, понеже сме само трима...

Шареното козле: Значи ще тръгнем първо всички на юг, после всички на запад...

Бялото козле: И срещнем ли приятел...

Черното козле: Мятаме му ласото...

Бялото козле: И го бием с томахавката по главата (Показва как: удря се по главата с черпака, чува се ефект от дрънчаща ламарина.), докато се откаже да ни бъде приятел и да ни яде кифлата!

Шареното козле: Това ми е ясно, само че как ще определим накъде е юг?

Бялото козле: Много просто. Като определим най-напред къде е север и после ще тръгнем в обратната посока. Ще се ориентираме по Полярната звезда...

Черното козле: Подозирам, че по обед звездите се виждат по-трудно...

Шареното козле: Освен ако не паднеш по нос.

Бялото козле: Веднъж и ти да дадеш една умна идея! Хайде, падайте по нос! Три, четири!... Защо не падате?

Шареното козле: Ти нали каза да падне четвъртият. Ние сме трима.

Бялото козле: Аха. Тогава едно, две... (Само то и Шареното козле падат по нос.) Ти защо не падаш?

Черното козле: Нали каза само двама да паднат?

Бялото козле: Аха. Тогава едно, две, три...

Трите козлета падат по нос.

Трите козлета: Леле, колко звезди видяхме...

Бялото козле: И накъде е север?

Шареното козле: Севера не видяхме, а само звезди...

Бялото козле: Жалко. Сега ще се наложи да търсим мъх по дънерите на дърветата. Мъхът винаги расте от северната страна, нали съм виждал по филмите...

Тримата тичат около дърветата.

Шареното козле: От всички страни има мъх. Това значи ли, че северът е на всички страни?

Черното козле: Подозирам, че тия дървета растат без всякакво чувство за посока...

Шареното козле: Вождове и полувождове, защо ни е север или юг? Не е ли все едно в коя посока първо ще търсим приятелите, за да ги бием по главите?

Бялото козле: Все по-умен ставаш! Напред!

Козлетата тръгват и пеят своя

МАРШ НА КОЗЛЕТАТА ИНДИАНЦИ

Тихи като полски мишки
яздим в индианска нишка
тримата червенокожи
вождове във кози кожи!

Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е...

Шареното козле: Ме-е-е-е...

Със пера сме на главите
и със кифли във гърдите,
а сърцата ни юнашки
тупкат в нашите опашки!

Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е...

Шареното козле: Ме-е-е...

Ний война сме обявили
на приятелите мили -
щом приятели открием
по главите ще ги бием!

Бялото козле и Черното козле: Йе-йе-е-е....

Шареното козле: Ме-е-е....

Декорът се върти и ето, на пътя на козлетата се появява голяма топка, заострена в горния край - това е опашката на Бизона, който не се вижда.

Бялото козле: Какво ли ще е това чудо?

Шареното козле: Ряпа.

Черното козле: Не съм съгласен.

Бялото козле: Морков е, сигурен съм!

Шареното козле: Защо пък си толкова сигурен?

Бялото козле: Защото ми се яде морков.

Шареното козле: А пък на мене ми се яде ряпа - значи е ряпа!

Черното козле: А пък на мене нищо не ми се яде - значи е нищо!

Бялото козле: Братлета козлета, да го изтеглим! Ако е морков, аз ще го изям!

Шареното козле: Ако е ряпа - аз!

Черното козле: Ако е нищо - нищо няма да ям!

Козлетата теглят опашката - алюзия с приказката "Дядо вади ряпа". Измъкват на сцената Бизона.

Козлетата (Падат по гръб.): Я-я-я-я...

Черното козле: Подозирам, че това е бизон...

Бялото козле: Да-да. Бизона е пръв приятел на индианците - по филмите съм го виждал. Все около тях се върти...

Бизона: Истина е. Приятел съм на индианците. И баща ми също. И дядо ми е бил. И прадядо ми. И пра-прадядо ми. И пра-пра-пра-пра-пра...

Шареното козле: Стига-а-а!... Дайте ми аспирин, че ме заболя главата от неговото пра-пра-пра-пра-пра...

Бялото козле (Към Бизона): Ние, тримата индиански вождове...

Черното козле: Аз съм полувожд...

Бялото козле: Много се радваме, че си призна какъв голям приятел си ни...

Черното козле: И понеже сме във война с всички приятели, подозирам, че сме във война и с теб.

Шареното козле: Така че сега ще те вържем с ласото и ще те бием по главата, докато се откажеш да ни бъдеш приятел!

Черното козле: А после ще набием и баща ти, и дядо ти, и прадядо ти, и пра-пра-пра...

Шареното козле: Стига-а-а-а!... Дайте ми два аспирина!

Бялото козле (Към Бизона.): Приготви се!

Бизона: Готов съм. Хайде, връзвайте ме!

Козлетата се приближават с въжето: кратко боричкане и ги виждаме напъхани в голяма тенджера. Ушите им са защипани за ръба на тенджерата с щипките за пране.

Шареното козле: Ама чакай...

Бизона си подсвирква и пее песента "Нашият сигнал" на Емил Димитров и в неговия маниер.

Бизона: Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал...

Бялото козле: Какъв сигнал? Нали щяхме да те бием?

Бизона: Ааа, по време на война не се знае кой кого бие. Ето, вие щяхте да ме биете, пък аз ви хванах в плен и ви вързах за Стълба на мъченията...

Бялото козле: Това не е стълб. По филмите съм виждал...

Бизона: Ааа, на война не е като на филмите. Щом вашата томахавка може да е вдлъбната като черпак, защо моят стълб да не е вдлъбнат като тенджера?

Шареното козле: Прав е човекът, защо да не е вдлъбнат, а?

Бялото козле: Ти да мълчиш! Истинският индиански вожд не обелва зъб на Стълба на мъченията!

Шареното козле: Че аз говоря със стиснати устни и зъбите ми въобще не се белеят...

Бизона кладе огън под тенджерата и си тананика по песента на Лили Иванова и с нейния маниер:

Бизона:

Когато сутрин стана,
започвам да играя -
за готвени козленца
по цял ден си мечтая...

(Бърбори си.) Ох, като им сложа дафинов лист и индийско орехче, мм-м. (Примлясва.)

Шареното козле: Помо-о-ощ!

Бялото козле: Тук се занимават с месоядство!

Черното козле: Подозирам, че се занимават с нещо по-страшно - с козеядство!

Бизона: Ха-ха! Интересно кой ще ви се притече на помощ! Може би кифлата с мармалад? Повикайте я! Ха-ха!

Шареното козле: Кифло, кифличке, къде си?...

Бялото козле: Млъкни! Истинският индиански вожд разчита само на себе си и не моли никакви кифли за помощ!

Черното козле: А пък аз подозирам, че сега бих дал сто кифли за един приятел...

Музика. Сцената помрачнява: бързо се носят сиви облаци.

Пристига Дъжда - градинска лейка, возеща се в облак-колесница.

ПЕСЕН НА ДЪЖДА

Приятел съм на всички
листа, тревички, птички -
без мене не расте
ни зрънце, ни дете!

Но огън който пали,
с водата си не галя!
Той враг, той враг е мой -
заливам го с порой!

Дъждът излива лейката си над огъня и го угасява.

Шареното козле: Браво, Дъжд! Да знаеш, че имаш сто кифли с мармалад от мен!

Дъжда: Не ми трябват кифли, аз търся приятели! (Излиза.)

Бизона: Проклет дъжд! Угаси огъня! Видя се то, че трябва да ги ям сурови, ами да почвам...

Бизона точи голям нож. Музика. Появява се Слънцето.

ПЕСЕН НА СЛЪНЦЕТО

Приятел съм на всички
листа, тревички, птички -
без мене не расте
ни зрънце, ни дете.

Но който с нож играе,
гнева ми ще познае!
Ще бъде заслепен
със сноп лъчи от мен!

Слънцето насочва лъчите си към Бизона и го заслепява.

Шареното козле: Браво, Слънце! Да знаеш: имаш сто кифли с мармалад от мен!

Слънцето: Не ми трябват кифли, търся приятели! (Излиза.)

Бизона: Проклето слънце! Попречи ми да наточа ножа! То се видя, че ще ги коля с тъп нож, ами да почвам...

Бизона тръгва към козлетата, които отчаяно се отбраняват с рогца.

От докосването на рогцата и ножа звучи музиката на "Танц със саби".

Все по-шеметна е битката, козлетата се задъхват.

Бялото козле: Ох, наистина се видя...

Шареното козле: Какво се видя?

Черното козле: Че ножът опря о кокала...

Бизона: Ще опре, я! Ако аз не ви изям, вие цял живот ще ми ядете кифлата с мармалад. Нали съм виждал по филмите каква напаст са приятелите.

Чува се ужасяващ лъвски рев.

Лъвът (крещи извън паравана): Откога не съм хапвал бизонско месо... Че и тенджера има да го сваря. Като му сложа дафинов лист и индийско орехче, мм-м. (Примлясва.) Трябва да го изям тоя бизон, че иначе той цял живот ще ми яде кифлата с мармалад!

Изплашен от Лъва, Бизона избягва.

Шареното козле: Йе-йе! Спасени сме!

Бялото козле: От трън, та на глог!

Шареното козле: Какъв глог? Глогът ли ни спаси?

Бялото козле: Искам да кажа, че не е никакво спасение да бъдем спасени от лъв.

Черното козле: Подозирам, че ще ни бъде все едно дали ще ни яде лъв или бизон.

Шареното козле: Може би ако му дам кифлата си...

Черното козле: Ами! Не го ли чу, че и той е като нас - готов е да изяде приятелите си, за да не му ядат кифлата...

Бялото козле: Проклета кифла! Цял живот трохичка няма да хапна!

Черното козле: Няма да хапнеш, защото няма да имаш време - ей сега ще похапнат с теб!

Долита Папагалко.

Бялото козле: Ти ли си? Видя ли лъва?

Папагалко имитира рева на лъва.

Шареното козле: Чу ли го какво викаше?

Папагалко повтаря думите на лъва.

Черното козле: Подозирам, че ти си имитирал лъва, а?

Папагалко: Правилно подозираш.

Шареното козле: Леле, че сме ти благодарни! Никога няма да забравим добрината ти и ще ти бъдем приятели за цял живот!

Папагалко: Ужас! Цял живот ще ми ядете кифлата с мармалад! В никакъв случай! Обявявам война на всички приятели!

Черното козле: Подозирам, че ни се подиграваш...

Папагалко: Правилно подозираш.

Бялото козле (Към Папагалко.): Да сключим мир, а?

Шареното козле: Мир!? Ура-а-а!... Пардон, йе-йе...

Бялото козле: Когато сключват мир, индианците не викат йе-йе, ами сядат в кръг и пушат лулата на мира.

Черното козле: Подозирам, че пушенето е много вредно...

Шареното козле: Разбира се, че е вредно. И затова ще ядем, насядали в кръг, кифла, например...

Бялото козле: Никой да не е посмял да споменава кифла в мое присъствие! По филмите съм виждал, че най-добрият начин за сключване на мир е дъвченето на дъвка. От тая, дето се правят балони... Вземайте! (Раздава на всички дъвка.)

Папагалко: Дъвчете и пейте!

Шареното козле: Ааа, не искам да дъвча самичък! Дъжда и Слънцето ни спасиха от Бизона, искам и те да дъвчат! Защото са ни приятели!

Влизат Дъжда и Слънцето. И те получават дъвка.

Шареното козле: А Бизона? Защо да не сключим мир и с Бизона, а?

Влиза Бизона.

Бизона: С кого ще сключвате мир? С мене ли? Олеле!

Черното козле: Подозирам, че щом вика "олеле", не е бил във война с нас...

Бизона: Бях, ама наужким. Ако беше истинска войната, нямаше да ви готвя с дафинов лист и индийско орехче, ами направо щях да ви перна с опашка и...

Шареното козле (Към Папагалко.): Ти ли го подучи?

Папагалко: Аз. За да ви покажа какво ще стане, ако всички ние, вместо да бъдем приятели, си обявим война... А сега дъвчете и пейте!

Козлетата свалят перата от главите си и вече не са войнствени индианци.

От Слънцето изскачат слънчеви зайчета, направени от огледалца, но имат истински заешки опашчици; подскачат и бляскат в очите на героите и публиката. От лейката на Дъжда висят пъстри конци, които се разтварят като ветрило и на сцената засиява красива дъждовна дъга. Папагалко лети и докосва с крилце дъгата, сякаш свири на арфа - чува се музика, която акомпанира песента.

ФИНАЛНА ПЕСЕН

Три козлета - три братлета
грешка сторихме голяма,
но натриха ни нослето -
няма да повторим, няма!

Томахавките, перата
пак в земята ще заровим -
нека мир е във гората
и светът да е сговорен!

Кифлата със мармалада
ще дадеме до трохичка,
че е нищо мармалада,
а приятелят е всичко!

Със приятелите верни
черни дни не са тъй черни,
радостта е удвоена,
щом с другар е споделена!

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.03.2007, № 3 (88)