Мирча Динеску е роден през 1950 г. Твърде млад се налага като име в румънската литература, поради което, но не само заради това, е наричан "ужасното дете на румънската литература". Започва с цикъл стихове през 1967, публикувани в седмичника "Лучафарул" (Хиперион), след което - една след друга - публикува десет стихосбирки. Получава редица престижни литературни награди (на Съюза на румънските писатели, на Румънската академия), но твърде скоро става подозрителен за режима на Чаушеску, по чието нареждане неговата книга "Смъртта чете вестник" е забранена, заради "краен мистицизъм"... Въпреки това на 19 март 1989 той публикува в "Либерасион" един изключително дързък манифест, красноречиво озаглавен "Мамутът и литературата". Появата му е повод Мирча Динеску да бъде изключен от Съюза на писателите (след преврата от 22 декември 1989 е избран за негов председател), да изгуби работата си и да бъде поставен, заедно със съпругата си, преводачката на Булгаков и Зошченко, Мария Динеску, под домашен арест. Малък сборник стихове на Мирча Динеску, с предговор от неговия велик сънародник Йожен Йонеско, е преведен на френски и публикуван от парижкото издателство "Албен Мишел". Без жалби и патос, с хумор и сериозност, които са истинските литературни достойнства на тази книга, румънският поет говори на всички, които са били осъдени на комунистически терор. Сборникът завършва с едно удивително пророческо стихотворение, озаглавено "Коледа".

В превод на Огнян Стамболиев

Стихове
  Абсурдна партия шах
  Нирвана
  Крави
  Среднощна молитва
  Корабен дневник
  Коледа
  Самодеен театър

© Електронно издателство
LiterNet, 2006