ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

СЕДМА КАРТИНА

Отново сме във фурната! Дядо Митьо опалва пещта, а баба Тана подрежда току-що опечения хляб. После двамата сядат да си отдъхнат и поприказват.

БАБА ТАНА. Полека-лека лятото си отива... (Гледа навън.)

ДЯДО МИТЬО. Денят взе да намалява, мирише вече на есен! (Свива цигара.) Къде е Тани? Цял следобед не съм я виждал!

БАБА ТАНА. Пак е с Малачето - от него не се отделя! Щом се събуди и хуква в задния двор. Чудно дете е нашата внучка! Другите деца играят на улицата, гонят се, лудуват... а пък тя все при животните стои! Да видиш само какви игри играе с тях!... говори им, сякаш са хора!... пък те я наобиколили и слушат ли, слушат... да се неначудиш!...

ДЯДО МИТЬО. Те животните, Тано, всичко разбират... без думи! Ние, хората, баш от многото думи страдаме...

БАБА ТАНА. Тъй, тъй... то думата дума отваря! Погълчиш нещо и после станеш виновен... Ти, Митьо, умееш да мълчиш, пък аз - дойде ли ми нещо наум, трябва да го кажа!

ДЯДО МИТЬО. Еее, затуй по цяла нощ не мигваш! (Кротко се смее.)

БАБА ТАНА. Смей се, ама ако не помисля за това-онова - ти хич няма и да се сетиш! Тая сутрин отскочих до Месаря, да го питам иска ли Малачето, че му е време за продан. “Докарай го, како Тано - вика, - вземам го!” Мисля си, тия дни да го продадем!

ДЯДО МИТЬО (тежко въздъхва.) Ох, голяма мъка ще бъде за Тани...

БАБА ТАНА. Ама това да не е кукла, че да го държим вечно вкъщи! Догодина вече няма да бъде Малаче, а цял Бивол - как ще го изхраниш? Пък зима идва, трябва да се запасим с брашно, че тая фурна толкова гърла храни!

ДЯДО МИТЬО. Знам, така е: като има брàшно - няма страшно! Ама изчезне ли Малачето, Тани направо ще се разболее от мъка - предчувствам!

БАБА ТАНА. Малко ми са другите дертища, та сега и за твоите предчувствия да мисля! Тани ще забрави, малка е още, ще се улиса в други игри. Колко пита за Козлетата, пък виждаш ли? - после ги забрави! (Смее се.)

ДЯДО МИТЬО. Ти си мислиш, че е забравила! Ами добре, че беше Малачето...

БАБА ТАНА. Ама ти какво... да ме разплачеш ли искаш? Белким аз не обичам детето!... ама животът си иска своето... (Въздъхва).

ДЯДО МИТЬО. Права си, Тано, така е...

БАБА ТАНА. Тия дни трябва да мине Калайджията, бая работа имам за него. Отивам да видя дали не съм забравила някоя тава. (Излизайки, нарежда.) Ох, всичко мене чака, мойта ръка трябва да пипне навсякъде...

Дядо Митьо става, оглежда отново пещта, хвърля няколко лопати въглища, и пуска радиото. В това време се дочува гласът на Калайджията.

КАЛАЙДЖИЯТА. Калайджиятааа! Калайджиятааа! Медни съдове калайдисваам, всякому уйдисваам! Пукнато запояваам, счупено сглобяваам! Тпрууу! (Спира каруцата.) Добър ден, Фурнаджи! Дойде време пак да се видим!

ДЯДО МИТЬО (облегнал се на кепенците.) Добре дошъл, Калайджи! Еее, голяма челяд водиш! Къде ще разпъваш катуна?

КАЛАЙДЖИЯТА. Тия дни тук ще остана, Фурнаджи, пък и до другите села ще прескоча набързо. Чорбаджийката има ли работа за мен?

ДЯДО МИТЬО. Ууу, колкото щеш! Танооо!

БАБА ТАНА. Ида, ида... (Влиза натоварена със съдове.) Митьо, отвори ми външната врата! (Излиза на улицата.) Ха, добре дошъл, Калайджи, гледай колко работа имам за тебе!

КАЛАЙДЖИЯТА. Жива и здрава да си, cтопанке, най-напред твоите съдове ще калайдисам!

БАБА ТАНА. Тъй, тъй, Калайджи, докато не си разредил калая... (Смее се.)

ДЯДО МИТЬО (гледа ги през прозореца.) Калайджи, вземи тоя хляб, нахрани челядта тази вечер. (Подава два самуна.)

КАЛАЙДЖИЯТА. Господ здраве да ти дава, Фурнаджи! И на тебе, cтопанке!

ТАНИ (влиза запъхтяна.) Чакай, чичо Кавайджия, ето още две панички - на Пивенцата и на Маваченцето. Бабо, нави могат да се кавайдисат?

БАБА ТАНА (застанала пред външната врата.) Могат, чедо, как да не могат! Занеси ги на чичо Калайджия. (Излиза през вътрешната врата.)

ТАНИ (излиза навън.) Ето, чичо Кавайджия!

КАЛАЙДЖИЯТА. Твоите панички най-напред ще калайдисам, Тани, утре ще са готови!

ТАНИ (подава глава през кепенците отвън). Дядоо, тази сутрин си оставих моята питка ей тук. Може (л)и да я дам на децата на чичо Кавайджия?

ДЯДО МИТЬО. Както искаш, Тани, питката си е твоя. (Подава малкото хлебче)

ТАНИ. Коуко си добър, дядо, ей сега ще дойда!

КАЛАЙДЖИЯТА (отвън.) Хайде, лека вечер, Фурнаджи! До утре!

ДЯДО МИТЬО. Довиждане, Калайджи, до утре!

ТАНИ. Довиждане, довиждане! (Влиза вътре). Дядо, знаеш (л)и къде бяхме днес с Маваченцето? (Радостно се смее.) На поиянката, дядо! Тоукова много си играхме! Утре пак ще отидем там! А сега трябва да помогна на баба да нахраним всички животни! Посве ще дойда да ти разкажа за Маваченцето! (Излиза през вътрешната врата.)

ДЯДО МИТЬО. Ех, Тани, Тани! (Въздиша). Хайде и утре си поиграйте заедно! (Отново разпалва пещта и мърмори на себе си.) След малко трябва да мятам хляба в пещта. (Притъмнява, той запалва лампата и сяда с книга в ръце.)

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005