ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Цялото пространство е огласено от мистериозните гласове на обитателите от задния двор, които се преливат в игривата музика. Настроението от втора картина е в своята кулминация.

ТАНИ (пристига с новата стомничка, тананикайки своята любима мелодийка, като се старае да замени “ла-ла-ла” с друга сричка.)

Уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уаа!
Ва-ва-ва-ва-ва-ва-ва-ва-ва-ваа!
Ау-ау-ау-ау-ау-ау-ау-ау-ау-ауу!
Уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уа-уаа!

КОЗЛЕТАТА. Меее-е-е-е! Меее-е-е! (Бързо скачат от своята люлка и застават от двете страни на Тани като кюскат главичките си с нейната.)

ТАНИ. Миви братчета Козвенца, вижте, имам нова стомничка! Дядо ми я купи днес. Ще ви дам да пиете водичка от чучура? Ей така! (Показва им как се пие.)

КОЗЛЕТАТА (в надпревара.) Мее-е-е! Мее-е-е!

ТАНИ. Чакайте, братчета Козвенца, ще ми счупите стомничката! Първо ти ще пиеш! (Подава на едното Козле.) А сега пък ти! (Другото започва да пие.)

Възхитени от тази нова игра, Козлетата започват радостно да скачат, да се кюскат гальовно, отново искат да пият от стомничката. Тяхното настоятелно блеене се смесва със смеха на Тани, тя запява своята мелодийка, този път специално за Козлетата. Те се изправят на задните си крака и започват да танцуват така, както ги е научила тяхната малка приятелка.

ТАНИ (пее и танцува заедно със своите млечни братя).

Мее-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме!
Ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-мее!
Ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-мее!
Ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-ме-мее!

ПИЛЕНЦАТА (до този момент са наблюдавали новата игра, сега и те искат да пият от стомничката.) Пиууу! Пюу-пюу-пюууу! Пи-пи-пи-пи!

ТАНИ. Добре, добре, Пивенца! Разбрах, че и вие искате да пиете водичка! (Приближава се и подава едната си ръка.) Хайде, скачайте! Хоооп-пааа!

Пиленцата скачат върху ръката на Тани, тя внимателно ги сваля от люлката и всички вкупом отиват зад ореха, където би трябвало да се намира паничката за вода.

ТАНИ. Внимавайте, Пивенца, да не ви настъпя! Чакайте, ще ви напъуня паничката. Хайде, така можете да пиете и вие от моята стомничка! Кокошке, еуа и ти да пиеш водичка! Кукуригу Петвьо, не си ви жаден? (Повиканите герои се отзовават на поканата.) Майко Коза, ако искаш да пиеш от чучура, заповядай! (Поднася стомничката под устата на Козата.)

КОЗАТА (клати глава отрицателно.) Мее-е-е!

ТАНИ. Ех, и ти като баба много мисвиш! (Прегръща я.)

БАБА ТАНА (влиза с един съд в ръце.) Кой мисли като мене?

ТАНИ (смее се.) Козата, бабо! Все дъвче и нещо си мисви.

БАБА ТАНА. Тъй е то, като се натрупат годинките. (Хвърля зърно на пиленцата). Кът-кът-кът...

ТАНИ. Бабо, искам аз да нахраня Пивенцата!

БАБА ТАНА. Пи-ленцата, Тани! (Натъртва на “л”)

ТАНИ. Знам, бабо, ще се науча! (Започва да храни пиленцата.) Пи-пи-пи!

БАБА ТАНА. Внимавай, да не настъпиш някое пиленце!

ТАНИ. Внимавам, бабо! Пи-пи-пи! (Към Петела.) Ето за тебе царевица! Ко-ко-ко-ко!

БАБА ТАНА (към Козата.) Още ли преживяш? Надвечер ще ти дам прясна тревица. (Погалва я.) Тани, тази Коза ти спаси живота, баби! Заради тебе дядо ти я купи, да пиеш от нейното мляко. Пък като се родиха по-късно Козлетата, вече никой не можеше да те отдели от нея. Едва беше проходила и щом се събудеше сутрин - право при Козата. Когато те намерим, какво да видим! - прегърнала си Козлетата и спиш с тях, пък Козата ви облизала главичките на всички. (Тани се смее радостно.) Бре, чудим се как да те отделим от тях, пък дядо ти вика: “Оставете ги да играят заедно, нали са млечни братя!” Тъй де, то Козата ви отхрани всичките!

ТАНИ. Бабо, аз много обичам майката Коза и двете Козвенца...

БАБА ТАНА (прекъсва я.) Коз-ленца, Тани! Защо ти е толкова трудна тая буква “л”?

ТАНИ (смутена). Не зная, бабо, искам да я изговоря, пък не мога...

БАБА ТАНА. Хайде, хайде, не се натъжавай, ще се научиш, има време! Ела сега да ти покажа Малачето, ти още не си го видяла! Днеска пуснах Биволицата - майка му, да върви на паша и то сега е самичко! (Отиват към кошарите.) Стой отвън Тани, да не те ритне, че знам ли го, още е малко и плашливо. (Влиза вътре.) Хайде, ела тук, черньо!

ТАНИ (пред кошарата.) О, коуко е хубаво!... Как се казва, бабо?

БАБА ТАНА. Малаче! Така му казваме в нашия край. Нарича се още биволче - малкото на бивола и биволицата. Ама ние тук му викаме малак или на галено - малаче!

ТАНИ. Бабо, аз ще му казвам още по-гауено - Маваченце!

БАБА ТАНА (смее се.) Ех, тази буква “л” навсякъде те мъчи! Ма-лаченце!

ТАНИ. Маа-ваченце! (Посяга да погали черната главичка, която се подава от кошарата.) Маваченце! Коуко си красиво! Бабо, пусни го в двора да си поиграем!

БАБА ТАНА (строго). Не! То ще стои в кошарата, защото може да те ритне или да смачка някое пиленце. Ако искаш да го гледаш - ей тук, през оградата! Хайде сега да вървим да сложим масата, че дядо ти чака обяда!

ТАНИ. Ей сегичка, бабо, още мауко да погведам Маваченцето и ще дойда!

БАБА ТАНА. Добре, но не се бави много! (Излиза).

ТАНИ (отваря вратичката на кошарата и извежда черното биволче отвън.) Нави няма да ме ритнеш?

МАЛАЧЕНЦЕТО. Мууу! (Клати главичка.)

ТАНИ. И Пивенцата ще пазиш, нави така?

МАЛАЧЕНЦЕТО. Мууу! (Смирено превива краченца.)

ТАНИ. О, коуко си добричко! Маваченце мое, черно мауко Бивоуче! Ще си играем заедно, тоукова е хубаво! Ето, това са моите братчета Козвенца, добрата майка Коза ни е откърмива тримата, Кокошката е майка на всички Пивенца, а пък Петеуа е техен баща! Сега се запозна с всички и съм сигурна, че вече не те е страх?

МАЛАЧЕНЦЕТО (радостно.) Муууу! Муууу!

ТАНИ (прегръща го.) Имам си ново приятеуче - моето Маваченце!

БАБА ТАНА (вика от къщи.) Хайде, Тани, масата е сложена!

ТАНИ. Идвам, бабо! (Към Малаченцето.) Хайде сега, почакай ме в твоята кошара, а като се наобядвам, пак ще дойда!

Малаченцето признателно измучава и влиза самичко в кошарата. Тани излиза навън. Другите животни се приближават и любопитно разглеждат новия жител на двора. Той поздравява всички с едно силно “Муууу!”, те му отговарят - всеки по своему! и този чуден диалог се влива в музиката за промяна.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005