ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

ТРЕТА КАРТИНА

Отново сме във фурната. Дядо Митьо мята хляба в пещта. Дочува се гласът на Бозаджията: “Боозаджиятааа! Боозаджиятааа!”

ДЯДО МИТЬО. Танооо!

БАБА ТАНА. Чувам, чувам! Ей сегичка! (Притичва с две гюмчета.)

ТАНИ. Чакай, бабо, аз ще отида за бозата! (Излиза през външната врата.)

БОЗАДЖИЯТА (чува се само гласът му.) Добро утро, Фурнаджи!

ДЯДО МИТЬО. Добро утро, Бозаджи! Лек ден!

БОЗАДЖИЯТА. Дай, Боже! Фурнаджийке-чорбаджийке, вземам хляб за боза!

БАБА ТАНА. Готово, Бозаджи! (Подава хляба през отворения капак.) Топъл, топъл! На добър час, Бозаджи!

БОЗАДЖИЯТА. Сполай ти, чорбаджийке! Довиждане, Тани! Да ти е сладка бозата!

ТАНИ. Довиждане, чичо Бозаджия! Утре пак ще купим! (Влиза вътре). Дядо, искаш (л)и една чаша боза?

ДЯДО МИТЬО. Ууу, искам дядовото, че устата ми пресъхна от тази нагрята фурна! (Сяда да свие цигара.)

ТАНИ. Ей сегичка, дядо! (Донася чаша боза.)

ДЯДО МИТЬО (шумно отпива.) Студена, резлива!

ТАНИ. Дядо, сега ще донеса и за баба една чаша и после още една - за мен.

ДЯДО МИТЬО. Харно, чедо, харно!

ТАНИ (извън сцената.) Бабооо, еуа да пийнеш бозица!

БАБА ТАНА (дочува се гласът й отдалече). До огнището съм, баби! Донеси ми тук една чашка.

ТАНИ. Добре, бабо.

ДЯДО МИТЬО (отпива с наслада бозата, смуква цигара и върти копчето на малкото радио. Отвън се дочува гласът на Млекаря: “Млеекаряяя! Млеекаряяя!”.) Танооо!

БАБА ТАНА (подава си главата от вътрешната врата.) Не ми викай, ами ела да вземем големия гюм. Сама ли да го нося?!

ТАНИ. Бабо, аз ще ти помогна!

БАБА ТАНА. Не, чедо, тежко е за тебе! Хайде, дядо!

ДЯДО МИТЬО. Ида, ида...

Бабата и Дядото отиват за гюма с млякото, Тани разтваря и двете врати, за да го изнесат по-лесно, отвън все по-ясно се чува гласът на Млекаря.

МЛЕКАРЯТ. Млеекаряяя! Млеекаряяя! Кисело мляко продавааам, прясно в гюмове набавяяям!

БАБАТА И ДЯДОТО (носят големия гюм.) Ето ти, Млекарю пълен гюм, дай ни празен! (Смеят се.) Добро утро!

МЛЕКАРЯТ. Дал Бог добро! Хаирлия да си, Фурнаджи!

ДЯДО МИТЬО. Сполай ти, Млекарю! (Влиза вътре.)

БАБА ТАНА (застанала на вратата.) Сега ли ще вземеш хляба, Млекарю?

МЛЕКАРЯТ. Сега, сега, стопанке! Кой знае къде ли ще съм на обяд?

БАБА ТАНА (затваря вратата, отива бързо до кепенците и подава два хляба.) Лек ден, Млекарю!

МЛЕКАРЯТ. Довиждане, чорбаджийке! Довиждане, Фурнаджи!

БАБАТА И ДЯДОТО. Довиждане, Млекарю!

БАБА ТАНА (сепнато.) Ууу, манджата ми загоря! (Хуква навън с празния гюм.)

Дядо Митьо отваря капака на фурната, оглежда хляба, отново затваря и свирукайки си, сяда да свие цигара. Този път отвън се чува гласът на Грънчаря: “Грънчааряяя! Грънчааряяя!”.

ДЯДО МИТЬО. Танооо!

БАБА ТАНА (от огнището.) Нямам време, пък и грънци сега не ми трябват!

ДЯДО МИТЬО (говори си тихо.) Ха сега, не ти трябват! Та може ли да отпратим Грънчаря без нищо, занаят е това... не бива тъй... тц-тц-тц!

ГРЪНЧАРЯТ (спрял се е пред спуснатите кепенци.) Добро утро, Фурнаджи! Тука ли си?

ДЯДО МИТЬО (отваря единия капак.) Добро утро, Грънчарю, тука съм, как иначе! Върви ли търговията?

ГРЪНЧАРЯТ. Бива, Фурнаджи, не мога да се оплача! Стопанката ти иска ли нещо!

ДЯДО МИТЬО. Ами тя отиде тъдява... знам ли... май че сега не й трябват грънци... Ама като си дошъл ще вземем нещо, за сполука! Избери ми една хубава стомна, Грънчарю, че на мойта й се пукна чучура, пък аз най-обичам от чучур да пия вода!

ГРЪНЧАРЯТ. Ето, бай Митьо, най-писаната стомна за тебе! Със здраве да я ползваш!

ТАНИ (влязла е преди малко.) Дядо, каква красива стомна! Ще ти я напъуня с водичка.

ДЯДО МИТЬО. Чакай, Тани, искаш ли една малка стомничка за тебе?

ТАНИ (радостно подскача.) Искам, дядо, много искам!

ДЯДО МИТЬО. Ей, Грънчарю, избери и за внучката една писана малка стомничка.

ГРЪНЧАРЯТ. Виж, Тани, тази харесва ли ти? (Подава малка стомничка.)

ТАНИ. Много, чичо Грънчар, много е хубава!

ДЯДО МИТЬО. Хайде, Тани, вземи я, ти заслужаваш, мойто момиче! (Подава два хляба на Грънчаря.) Жив и здрав да си, Грънчарю!

ГРЪНЧАРЯТ. И на тебе, Фурнаджи, Господ да помага! Довиждане!

ДЯДО МИТЬО. Довиждане!

ТАНИ. Довиждане, чичо Грънчар! Дядо, ще отида да покажа стомничката на баба и ще ти донеса прясна водичка!

ДЯДО МИТЬО. Браво, чедо, браво! Кажи на баба, че скоро ще вадим хляба.

ТАНИ. Добре, дядо.

ДЯДО МИТЬО (тъкмо се кани да свие нова цигара и будилникът звъни.) Брей, кога хвръкна това време? Танооо!...

БАБА ТАНА (влизайки). Знам си работата! (Слага големите ръкавици.) Хайде, готова съм!

Започват да вадят “втората фурна” хляб, декорът плавно се завърта (или потъва) и пред нас се разстила живописната картина от “задния двор”.

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005