ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ

Таня Шелхорн

web | Черното биволче

ВТОРА КАРТИНА

Малък селски двор, ограден с дувар и кошари за животните. Голям орех хвърля сянка и пази тези четириноги и пернати обитатели от жаркото слънце. На ореха е завързана люлка, а до неговия дънер е скована малка дървена пейка. Недалеч се припича дръвникът, готов да услужи на всеки, който има нужда от него. Сега стопаните са в къщата и “задният двор” е на пълно разположение на своите чудни обитатели. Разиграва се един куклено-музикален етюд, даващ пълна свобода на актьорите да приложат своята фантазия при неговото изпълнение. Примерен вариант:

КОКОШКАТА (излиза на сцената заедно със своите пиленца.) Ко-ко-ко! ... Кът-кът-кът! ... Кудкудяк-кудкудяк-кудкудяк!... (Всеки един от тези кокоши звуци има своето предназначение: предупреждение, команда, закана или някакъв урок към малките пиленца. Днес, за първи път те ще се научат как се търси червей под земята.)

ПИЛЕНЦАТА. Пиу! Пюу-пюу-пюу! Пи-пи-пи!... (Всяко със своя характерен тембър и ритъм.)

КОКОШКАТА (властно прекъсва неописуемата врява.) Ко-ко-ко! Къррр! (Недоволно клати глава.) Кът-кът-кът! (Оглежда всички пиленца, сякаш ги брои.) Кудкудяк-кудкудяк-кудкудяк! (Скача на дръвника и тревожно се оглежда.) Куд-куд-кууудяк!

ПИЛЕНЦЕТО. Пи-пи-пи-пи-пи... (Притичва задъхано и виновно се гали в Кокошката.) Пиу-пиу-пиу!

КОКОШКАТА (прегръща го с крилете си). Къъррр-кърррр-къррр... (Отново скача на дръвника и оттук започва нейната музикална пантомима.)

На фона на характерна музика, изпълнена с много ефекти, майката Кокошка дава своя нагледен урок. Пиленцата се нареждат около стария пън, опънали главички нагоре, но майка им бързо сменя мизансцена - сега те са наредени върху дръвника и отвисоко наблюдават урока. Кокошката започва да рови пръстта, да разперва крила, да заковава поглед в земята, да отправя “кокоши” възклицания към Пиленцата, които по всякакъв начин се стараят да се закрепят на мястото си, подскачайки в ритъма на музиката или на даден ефект се подхлъзват, скупчват се отново, писукат... Изведнъж Кокошката забива човка в земята и бавно започва да изтегля злополучния червей. Пиленцата са възхитени, бързо скачат долу, започват да кълват това виещо се нещо, което виждат за първи път, разбират, че е много вкусно и лакомо го издърпват от устата на майка си. След миг започват сами да ровят пръстта. Кокошката отново скача на дръвника и започва да наблюдава своите рожби. Тук е време да се появи Петелът.

ПЕТЕЛЪТ (влиза с величествена походка). Ко-ко-ко! (Пляска с криле.)

Кокошката бързо скача от дръвника, прави лек реверанс пред Петела, обръща се към Пиленцата и на кокоши език ги подканя да поздравят баща си. Те се втурват към него, весело подскачат, писукат възторжено, сякаш се опитват да му разкажат за току-що научения урок. Петелът се включва в играта на Пиленцата с възторжени звуци, които, преведени на човешки език, означават: браво! гледай ти! наистина ли? После шумно пляска с криле и с един енергичен скок каца върху люлката на Тани. Сега е неговият ред да преподаде нов урок на малките Пиленца.

ПЕТЕЛЪТ. Ку-ку-ригууу! (Хваща въжето от двете страни и започва да се люлее.)

ПИЛЕНЦАТА. Пиу-пиу-пиу! Пю-пю-пиии! Пи-пи-пюууу! (Изпадат в екстаз.)

Следва петльовата музикална пантомима! В ритъма на музиката той размахва крилете си, люлее се все по-силно, Пиленцата вече не издържат на изкушението и крещят с пълно гърло. Кокошката прикътва Петела да отстъпи мястото си на децата. С един замах доволният баща заковава люлката на място, елегантно се приземява и с красив жест на главата показва на Пиленцата, че сега е техният ред. Те се втурват вкупом, но уви! люлката е много висока за тях, а крилцата им още не са готови за летене. Петелът прикляква, разперва крилете си и придържа люлката с глава - сега той е чудесна стълбичка, по която малките щастливци бързо се изкачват. Настанили се един път върху меката седалка, нетърпеливо започват да подканят своите родители да ги люлеят. Петелът и Кокошката се поглеждат, грациозно се целуват и застават от двете страни на люлката - колкото по-силно и по-бързо музиката звучи, толкова повече амплитудата се увеличава. Семейното щастие тържествува! В този момент, се появяват двете Козлета.

КОЗЛЕТАТА. Мее-е-е! Мее-е-е-е! (Все повече се приближават до люлката.)

КОКОШКАТА. Къррр! Кър-кър-кър! (Заема заканителна поза.)

КОЗЛЕТАТА. Ммммм... ммммм... ммммм... (С рогцата напред.)

ПИЛЕНЦАТА. Пю-уууу! Пю-уууу! Пю-уууу! (Не отстъпват мястото си.)

КОЗАТА. Меее-е-е! Е-е-еее? (Лениво се изтяга и започва да преживя.)

КОЗЛЕТАТА (припкат към майка си и красноречиво обясняват, че и те искат да се люлеят.) Ме-е-е! Ми-ми-ммм!... Ми-ееее? Иеее! Ейййй?!...

КОЗАТА (леко се надига и въпросително поглежда Петела.) Ме-е-е-е?

КОКОШКАТА. Ко-ко-ко! (Категорично отказва.)

КОЗАТА. Ме-е-е-ей?! (Не обича разпри.)

ПЕТЕЛЪТ (застава между двете групи.) Ку-ку-ри-гууу! (Тишина). Ку-кууу? (Поглежда Кокошката). Ригу-риии!? (Обръща се към Козата.) Ко-ко-ко! (Подканя двете Козлета да тръгнат след него.)

Петелът и Козлетата се отправят към кошарите, чува се техният оживен коментар, и след миг се връщат отново. Козлетата носят една дъска върху главите си и я поставят на дръвника. Петелът скача в центъра, за да уточни баланса, и една нова, чудесна люлка е готова за двете Козлета. Всички са доволни и възхитени от петльовата толерантност. Музика. Двете люлки се залюляват, Пиленцата и Козлетата надават радостни звуци, Кокошката с доволно къркорене се къпе в пръстта, Козата се унася в преживяне, а Петелът важно каца на малката пейка и наблюдава тази семейна идилия. Декорът бавно се завърта и една черна главичка наднича плахо от кошарите. Дочува се тъжно и сподавено: “Муууу!”

© Таня Шелхорн
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Таня Шелхорн. Вупер - котаракът супер. Пиеси за деца. Варна: LiterNet, 2005