|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕРНОТО БИВОЛЧЕ Таня Шелхорн ПЪРВА КАРТИНА
ДЯДО МИТЬО (подсвирквайки си с уста, мята хляба във фурната. Когато и последното тесто е вътре, спуска капака, навива големия будилник да звъни и пуска радиото - музика за ранобудните, вести за деня. Сяда до тезгяха, свива цигара и се провиква). Хайде, Танооo, съмна се вече! Къде още се луташ? БАБА ТАНА (влиза запъхтяна, носи кафето и започва да нарежда). Ох, Митьооо, знам си работата аз, не ми викай. Преди тебе съм станала, ето, досега не съм подвила крак! Биволицата мучи, Малачето и то ревнало, Козата мира ми не даде, докато не отворих кошарата. Бре, като рипнаха ония ми ти Козлета - направо да ме съборят! Квачката наежена... готова всеки да кълве... пък аз умирам от страх да не настъпя някое Пиленце, че те все в краката ми се навират. Ех, само Петелът едничък ме разбира - кукурига ли, кукурига, че да ме разсъни, милият! (Двамата сърбат кафе). ДЯДО МИТЬО. Тъй, тъй... работа колкото щеш, край няма... БАБА ТАНА (прекъсва го, защото това е нейната тема). Ох, някой път ми идва до гуша... ама и без работа не се стои! То какъв живот е това, да няма човек работа? Аз направо полудявам!... (Шумно отпива кафе.) Виж, на Гана работата й тежи - все нещо я боли! Белким мене не ме боли?... Ама си мълча - знам, че всичко мене чака! Мойта ръка трябва да пипне навсякъде... очите си на четири отварям... цяла нощ премислям... какво?... що?... (Вторачва се в мъжа си). Ти, май... хич не ме слушаш? Приказвам си сама! ДЯДО МИТЬО. Слушам, слушам... ами какво да кажа?... Наш'та работа край няма тя... (Будилникът звъни). Е, трябва да вадим хляба, хайде ставай! БАБА ТАНА (чевръсто скача, нахлузва големите ръкавици). Готова съм!
ТАНИ. Добро утро, бабо! Добро утро, дядо! ДЯДО МИТЬО. Добро утро, Тани! БАБА ТАНА. Добро утро, гълъбче! Колко си ранобудна! Наспа ли се добре? ТАНИ. Чудесно, бабо! Ама като чух отново: “Ку-ку-ри-гууу”, събудих се и вече не ми се спи! ДЯДО МИТЬО. Тани, я виж какво има за тебе! (Изважда от фурната малко хлебче и го подава на Тани.) ТАНИ (радостно подскача.) Дядо, коуко си добър! Пак си ми опекъу питка! (Взема я в ръце.) Бабо, искам да си я пазя до утре! БАБА ТАНА. Еее, миличка, дядо утре ще ти опече друго хлебче, а това можеш днес да си го хапнеш. ТАНИ. Бабо, дядо, коуко е хубаво при вас! Тоукова се радвам, че сме заедно! БАБА ТАНА. И ние се радваме, Тани, ти си толкова послушна! ДЯДО МИТЬО. Бабо Тано, хайде сега да закусим, че скоро трябва отново да мятам хляба в пещта. БАБА ТАНА. Да вървим вкъщи, приготвила съм попара със сирене. Ох, да хапнем, че после време не ми остава да сложа залък в устата! (Тримата излизат през вътрешната врата.)
© Таня Шелхорн |