ОГНЕНОТО КЪЛБО НА НАРОДНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ В ЗАПИСКИТЕ
Опит за генеалогия на образа с оглед Писанието

Иван Русков

web

Една бележка под линия в "Записки по българските въстания" сякаш между другото разяснява: Народното въображение по селата в ІV окръг беше си измислило вече по кой начин ще да бъде известен денят на общото възстание. "На първият ден срещу Великден или Гюргювден, през нощта - говоряха по селата и старо, и младо, - ще да хвръкни от Пловдивското тепе огненно кълбо, което, като са изкачи до в облаците, ще да стане на човек, който ще държи в ръката си кръст и гола сабля, а това ще бъде знакът да са дигниме против турците." Едни уверяваха, че това кълбо щяло да са спусни от небето, а други - от земята. Разбира са, че мнозина не вярваха в това свърхестественно чудо, при сичко че го говоряха.¹

В общомитологичен план, който тук няма да разглеждам, в приведеното народно въображение е вписана представата за възпроизвеждане на първотворението, съответно - робството, т.е. владичеството, е аналогон на хаоса, на профанното време, което трябва да бъде изместено, за да се въдвори космосът, новото време и ред. Във ведическата индийска култура завладяването на коя да е местност се потвърждавало с раздвижването на огнения олтар, еквивалент на повтарянето на акта на творението. Огненият олтар символизирал вселената и при всяко негово въздигане се извършвал архетипичният акт на първотворението и строителството на времето (Елиаде 1999: 368)². Към фолклорните източници могат да се отнесат - твърде общо, разбира се, и някои ритуали и вярвания, описани от Фрейзър в главите LХІІ "Европейски празници на огъня" и LХІІІ "Тълкуване на празниците на огъня" от "Златната клонка" (Фрейзър 2015: 879-920, 921-933). В тези глави Фрейзър предлага както обща характеристика на празниците на огъня, така и по-конкретни ритуали и вярвания, свързани с огньовете за Великия пост, за Пасха, лятното и зимното слънцестоене, Вси светии, бедствието и пр. В календара се оглежда връзката на огъня със слънцето, базирана на ред езически и библейски представи, като изпъква и пречистващата функция на огъня. Но както съм посочил в заглавието, ще се съсредоточа върху текстовете от Писанието.

Видението на пророк Иезекиил, стих от което поставих за епиграф, е възможен хипотекст за възникналата народностна представа, въпреки че в Библията контекстът е друг, както това може да се види по-обстойно в книгата на пророка (Иез. гл. 1 и гл. 8). Явилата се върху пророка "ръка Господня" (Иез. 1:3) е известен на християните мотив, изографисван и в някои храмове, а бурният вятър, големият облак и огън на кълба със сияние около него е част от базисните християнски библейски познания, към които е и знанието за излизащата светлина от кълбото и подобието на четири животни в средата му, приличащи в същото време на човек, всяко с четири лица - на човек (херувим / ангел), орел, лъв, телец, и пр. (Иез. 1:3 и сл.; Иез. 10:14); лицата стават впоследствие символи (емблеми) на евангелистите, съответно, свързват се с определени качества на Христос. Накратко: макар че се говори за видение, с помощта на което пророкът вижда и описва Божията слава, народното въображение би могло да направи адаптиране на този сюжет с очакваното от всички чудо - въстанието, и да сътвори по библейския образ и подобие новия образ: на човека, държащ сабя и кръст в ръка, като, разбира се, пловдивското тепе е особен вид високо място и център, защото е високото място в града, символичен съизразител на свещената планина, но и център на турската власт и на замисления бунт едновременно, от друга. Което означава, че представата за центъра като планина и представата за центъра като особено място, съсредоточие на връзката на земното с небесното, се напластяват. За това спомага и познанието в някаква степен на библейските образи и представи, и новосъздаденият масив от слова, разпространяван от апостолите на освободителната борба.

Старозаветните стихове предлагат ред още корелации със споменатото огнено кълбо над тепето в Пловдив. Например в книга Изход (19:9, 16, 18) появата на Бог на планината Синай е във вида на облак и огън. Би трябвало да се отчетат и специфичните инструкции на Бог към Мойсей, но на тях няма да се спираме. Те са свързани както с идеята за чистота и пречистване пред Бога, така и със забраната да се доближават до мястото, на което Бог ще е. Цитирам:

Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа (Изх. 19:9).

На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери (Изх. 19:16).

А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше (Изх. 19:18).

Славата Господня е като облак на планината Синай; пред очите на Израилевите синове тя изглежда като огън, който изпояжда. Мойсей е на планината посред облака 40 дни и нощи (Изх. 24:15-17; вж. и Изх. 34:5; Изх. 40:34-38).

В библейската книга "Числа" образният комплекс облак - огън - слава Господня се модифицира във вида облак - огън над скинията на откровението - път, с други думи, израилтяните са водени от Бог по пътя, но и следват Бог по пътя към обетованата земя (Числ. 9:15-23). Но да подчертаем: чакат знак от Господ, заповед от Него, дадена чрез Мойсей. Впоследствие (Числ. 10:1-10) Господ дава повелята за изработването на две сребърни тръби, дава и указания как да си служат с тях, като движението по пътя отново се диктува от облака (Числа 10:11 и сл.), вдигат се знамената на израилските родове, пред всички на три дни път е ковчегът на завета, за да им избере мястото за спиране (Числ. 10:33), като неизменно облакът дава своя знак (Числ. 10:34).

Когато Соломон завършва храма Господен, в който поставя ковчега на завета, отново се явява облак (3 Царства 8:10-11). И т.н.

В новозаветните текстове основният момент е Преображението на Христос на планината Тавор, откъдето е потеклото на култовото за християните понятие Таворска светлина. Преображението е представено у Матея 17:1-5; Марко 9:2-7; Лука 9:2 -35. При преобразяването лицето на Христос светва като слънце, а дрехите му стават бели като светлина. Този момент е запомнящ се и заради това, че се появява светъл облак, а гласът от облака казва: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте" (Мат. 17:1-5). Няма да се спирам на разликите у Марко, където не се казва нищо за лицето на Иисус. Лука само споменява изменения вид на лицето, но затова пък говори за явяването в слава на Мойсей и Илия.

В народната представа появата на човека с кръст и сабя в ръка напомня случилото се на Преображение, т.е. по особен начин въстанието се свързва с Христос, с промяната, поради което се очаква чудото да стане срещу Великден или Гергьовден. В народната култура въстанието е преобразяване и чудодейно превръщане на хтоничното в човек, или на небесното в човек. В по-опростен вид, хтоничното имплицира, от една страна, обожението на човека и извисяването му към небето, но в същото време е трансформирана форма на разказа за слизането на Христос в ада, което се случва след Разпятието му. Що се отнася до това, че огненото кълбо може да дойде от небето, виждането е по модела за теофания у Иезекиил, контаминиран с християнския мит за въплъщението на словото. Разбира се, борбата на Свети Георги със змея, е сюжет, който, ведно с изображението на змея по иконостасите като символ на хтоничните сили и дявола и ведно с познатата история за змея от откровението на Иоан Богослов (Откр. 12) също помагат за съизграждането на привидно самобитен народностен сюжет за очакваното чудо.

Иначе в евангелието Иоан акцентира на връзката Слово - Бог - живот - светлина. Съществува истинската светлина, просветяваща всеки идващ на света човек (Иоан 1:1-9). Доста по-различно е осмислянето на светлината в Откровение. Тук ще посоча само два момента:

И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове (Откр. 10:1).

Вторият момент включва мотива за жетвата:

И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката - остър сърп.

И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.

И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната (Откр. 14:14-16).

За голямата жътва, символично казано, иде реч и при въстанието. Иде рече за светлината, която води, но и заслепява. Затова и отношението в Записките към вярата и в частност към Христос няма да е еднозначно, а е кълбо от разноречиви твърдения, реторически фигури, въпроси и отговори.

Поставих втори епиграф под епиграфа с теофанията на Иезекиил. Цитирах кратък откъс от описанието на пламналото Панагюрище. Диалогът и в автотекстуален план, и в интертекстуален, обхващащ народното поверие и светото писание, хранителна среда за не едно въображение, тече на много равнища в Записките. Свети огненото кълбо над Панагюрище, кучетата вият като обсадна войска, страшна е нощта. И в нея, в контекста на огненото кълбо от вълната на еуфорията преди въстанието и огненото кълбо на разорението пред очите на всички, вярващи или невярващи във въображения и знамения, търсим фигурата на човека със сабята и кръста в ръка - Бенковски. В тъмнината всеки се бори с мислите си. Захарий Стоянов решава да освети войводата: Същото ставаше и с Бенковски; неговият глас онемя още повече; кой го знае где подпираше и той коренът на старото дърво. По едно време не зная кой са сети от дружината за него и го потърсе. Няма го! Извикаха го на име - никой са не обажда, че го е видял. Потърсихме го сериозно, а мнозина са съмниха да не е станало нещо, т.е. да не са е отчаял войводата и си е зел очите из гората. Не след малко обаче ние сполучихме да го намериме сред гората, седнал до една гнила хрялопа, на която са беше облегнал с ръката си, сам-самненичек. Той беше потънал в дълбоки размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбоче погледите си в земята (ЗБВ ІІ: 118). Невероятно осветяване: да не си на мястото на този, за когото се съмняват, че си е зел очите из гората. Но пък ако не си на мястото на застаналия до гнилата хралупа и свелия поглед към земята, никога няма да разбереш какво е да си водач и колко тежи сабята и кръстът на въображението, без което не ставаме човеци.

Казахме, че в Записките става дума за светлината, която води, но и заслепява. Какво "забравихме"? Забравихме, че като духовен символ светлината се осмисля поне от две страни и в Библията (Аверинцев 2000: 440): от една страна, тя е "ясност, която разкрива света на зрението и познанието, прави битието прозрачно и показва границата на нещата" (Иоан 12:35)³. От друга страна, светлината е "блясък, който възхищава душата, изумява и ослепява очите", какъвто е Господ като огън, който изпояжда (Изх. 24:17). На този момент - изглеждащата като огън, който изпояжда, слава господня, обърнах внимание и по-горе, но колкото да "посоча", че се среща в Библията. Каква е разликата, е очевидно: в Библията тази слава пази избрания народ. В Записките огънят унищожава и изпояжда селища, очи и души. Вярващият би казал, че това е изпитание от Бог, служещо да отвори очи. Захарий смята друго. Или просто мълчи.

Какво още "забравихме" дотук, също е очевидно. Генератор на народното въображение за огненото кълбо едва ли може да се посочи с пръст и да се каже "ето това е...". Но празникът на Свети Константин и Елена е бил познат всекиму и всекиму е била позната историята, в която майката намира Христовия кръст, а пък на Константин, на конвертита, на езичника⁴, който ще стане християнин и така ще се прероди, години преди това му се явява видение непосредствено преди битката при Милвийския мост. Докато се молел, се казва в разпространявано през Възраждането "Слово за въздвижение на честния и животворящия кръст Господен", Бог му показал кръстното знамение. Константин видял, че на небето посред пладне е изписан честният кръст. Изписан от звезди, кръстът бил "по-светлив и от слънцето". Това кръстно знамение той видял с цялата си свита (с всичките си боляри), в тоя час "дошъл глас от небето, и говорил: "Константине! със това знамение ще победиш сичкыте твои душмани" (Слово 1868: 69). През нощта му се явил насън Иисус Христос, пак му явил знамението с честния кръст, като му казал да направи това кръстно знамение и да го носи пред войската - така ще победи "не само Максентиа", но и всичките други свои душмани. На сутринта Константин разказал видението на своите "боляри", извикал и изкусни майстори златари, на които заповядал да направят такъв кръст от чисто злато и да го украсят "с маргары, и с другы безценны камъни". В тази "матрица", може да се каже, работи народното въображение, но в нея работи и Бенковски - и той сякаш е наредил на златарите да изработят такъв кръст: взема го изработен, Сребърния кръст от Поибрене, който става кръст на четата. И през цялото време както той - Царят Бенковски, така и те - неговите "боляри" и "войници", са счували гласа от небето: "С този знак ще победиш". Така и става: мигар сме забравили какво се случва на 21 май, деня на Константин и Елена? Там близо край град София се появява огнено кълбо: погребват главата на Бенковски. И днес чудна мълва се мълви за това, а къде е кълбото, знаят само иманярите на истории за съкровищницата на народната култура и националната памет.

БЕЛЕЖКИ

1. Бел. под линия в: Стоянов (2009 І: 221-222) (потъм. мое - И.Р.). [обратно]

2. Вж. също т. 64 и т. 69, както и т. 104, където отново във връзка с огнения олтар се представя идеята на Заратустра за преосмислянето на кървавите жертвоприношения в духовен план чрез есхатологичен огън, пречистващ и одухотворяващ света (Елиаде 1997: 242-243; 253-255; 381-386). [обратно]

3. Говорейки алегорично за себе си, Иисус казва, че малко време светлината е с хората, те трябва да ходят, докато имат светлина, за да не ги обгърне мрак, защото ходещият в мрак не знае къде отива. [обратно]

4. Вж. §239 "Между Sol Invictus и In hoc signo vinces" у Елиаде (2009 ІІ 397-400). Празникът на деня Sol Invictus се е чествал в Рим на 25 декември, "деня на раждането" на всички източни соларни същества. "Преди обръщането си Константин (306-337 г.) е поклонник на соларния култ и вижда в Sol Invictus основата на своята империя (с. 397). Свидетелствата не са единодушни за знамението, видяно от Константин (вж. подр. с. 398). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Аверинцев 2000: Аверинцев, С. Златото в символиката на ранновизантийската култура. // Аверинцев, С. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. [София]: Тавор, 2000, 429-454.

Елиаде 1997: Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи. Том І. От каменния век до Еливсинските мистерии. Прев. от френски Тодорка Минева. София: Христо Ботев, 1997.

Елиаде 1999: Элиаде, М. Избранные сочинения. Очерки сравнительного религиоведения. Переводы с англ.: Ш. А. Богиной, Н. В. Кулаковой, В. Р. Рокитянского, Г. С. Старостина. Москва: Ладомир, 1999.

Слово 1868: Слово на Воздвижение честнаго и животворящаго креста Господня. // Книга, нарицаемая МИТАРСТВА. Преведена на Славяно-Българскый язык от Житието на Светаго Василия новаго. С прибавление на някои душеполезни слова (сказания). Заради душевното спасение на православните Християни. Поправена и издадена от Димчя Великова книговезателя и Христа Райнова учителева (Котлянчяни). Русчюк. В печятницата на Дунавската област 1868, с. 66-79.

Стоянов 2009 І: Стоянов, З. Записки по българските възстания (Разказ на очевидци) 1870-1876 г. Т. І. Велико Търново: Фабер, 2009.

Стоянов 2009 ІІ: Стоянов, З. Записки по българските възстания (Разказ на очевидци) 1870-1876 г. Т. ІІ. Велико Търново: Фабер, 2009.

Фрейзър 2015: Фрейзър, Дж. Златната клонка. Част ІІ. Прев. от англ. Цв. Петков. София: Изток-Запад, 2015.

© Иван Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2016, № 6 (199)