Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - ПОВЕДЕНЧЕСКИ НАГЛАСИ И КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ

Ваня Добрева

web

Румяна Дамянова. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. София: ИК "Елгатех", 2004.Всяка култура създава собствена картина на развитие, характеризира се със свой език, със система от ценности, със специфични обществени нагласи и поведение. Засиленият интерес към културното своеобразие на отминалите епохи, на свой ред, предполага множественост на изследователски гледни точки: проучване на продуктивните модели и изграждащите ги механизми, анализ на художествените рефлексии и всекидневните практики. В подобен план и Българското възраждане се интерпретира все по-често като културологично поле със своеобразна структура, с наситени идеологически концепти, резултат от трансформацията между унаследените представи от предмодерността и новите насоки в постигането на модерността. Актуални за националната културна история стават проучването на културния диалог и неговите съставни компоненти, разкриването на взаимовръзките между колективното и индивидуално начало, открояването на онези съдържателни механизми и елементи в градежа на идентичността, които свидетелстват за съ-отнасяния, за характерности в българската културна ситуация.

От тази гледна точка монографията на Румяна Дамянова "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" предлага респектиращ за научното ни дирене теоретичен поглед върху семантиката и подредбата на същностните факти от Българската възрожденска култура. Предмет на изследването е подробен анализ на стереотипното, разбирано като поведенческата формула на XIX век. Очертава се възловото му място в конструиране на културните пластове: чрез богат емпиричен материал се анализира и онагледява функционалната роля и динамика на стереотипа, на традиционните нагласи, на модусите социално поведение и характерните емоционални състояния, закодирани в неговата форма. Дамянова продуктивно се възползва и от характерни за социалната психология понятия: тяхното транспониране върху възрожденските реалии, на едно друго ниво, свидетелства за жанрови и естетически експликации, за проблематизиране и своеобразно обяснение на художествени факти и явления от периода.

В четири проблемни части ("Погледът към "прехвалната" Европа", "Конструкции на стереотипното във възрожденската култура", "Времето на паратекста", "Приложение. По следите на Чинтуловите ръкописи") Румяна Дамянова проследява отделните аспекти в конструирането на общественото битие на българина. Чрез механизмите на усвояване и утвърждаване на новите поведенчески жестове, чрез особената роля на емоционалните рефлексии и състояния в книгата се очертават рамките на възрожденската културна епоха, реализираща по своеобразен път синтеза на познатото и непознатото, на унаследеното и новото, на предмодерното и модерното.

Според "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" новият емоционален и поведенчески модел в български условия е пряко свързан с процесите на европеизация. Адаптирането на нови идеи и ценности към традиционното светоусещане и начин на живот на българина от епохата се съпътства от изграждането на полюсни съотнасяния: "привличане - отблъскване", "приемане - неприемане". Тяхното концептуализиране в поведението на възрожденския човек дава основания на Р. Дамянова да говори и за съответстващите, породени от тях, рефлективни състояния на "влечение - страх". В подобен план досегът на българина до Европа - импулс за усвояването на ново знание, нов modus vivendi, ново самочувствие - се интерпретира и през призмата на съ-поставянето на "своето" с "чуждото". От особено значение, твърди авторът, е характерното за модерния човек усещане на любопитство към непознатото, другото, чуждото. В книгата се прокарва и семантичното разграничение в категорията "чужд" и "друг". Така под "чужд" се разбира "културно-исторически продукт, който съществува в своята самоцелност - била тя положителна или отрицателна". "Чуждото" функционира като "база на еманципация". На свой ред, категорията "друг" се интерпретира като "присъстващият в корелативна връзка със себе си", а "другото" функционира като "базата на идентификационните процеси" (с. 23). Редът и динамиката в основополагането на "свое"-"чуждо"-"друго", както доказва ученият, свидетелства, че модерността във възрожденски условия е постепенен процес в рецепцията на нови идеологически концепти, нейното съдържание по същество представлява комуникативен акт между българското (традиционното) и европейското (новото) начало. Диалогът между българското и европейското генерира моделни поведенчески форми: рецептивни - положени върху основата на отвореността - приспособяване към чуждия опит и неговото асимилиране, и охранителни - изградени върху затвореността - дистанциране от чуждото в името на съхраняването на националния идентитет.

В изследването, среща на традиционната култура с новите пробиви на мислене, проникнали чрез европеизацията, се проследява и анализира и тенденция, характерна за възрожденския начин на живот: да се усвоява онзи културен опит, който няма аналог в собствената практика. В началото този чужд опит, твърди авторът, е чисто абстрактна схема, постепенно обаче се обвързва с "живия" живот, където се уплътнява с традиционни съдържателни компоненти и едва тогава започва активно да функционира в културната ситуация.

Румяна Дамянова поставя и разработва един съществен проблем за Българската възрожденска култура: как традиционното ниво, обикновено разбирано като територия на "своето", като по-консервативния пласт на културата, отличаващо се с устойчивата си структура, се синхронизира с "новото", "чуждото", "другото". В монографията се доказва, че в културата на Българското възраждане "новото" (чуждото) си пробива път постепенно, то активно се възползва от механизмите на традицията и на определен етап започва да функционира, да се припознава като неин иманентен елемент, т.е. преформатира я и променя съзнанието за нейните съдържателни компоненти. В подобен аспект в епохата на Българското възраждане, се твърди в книгата, творческият субект дава израз на вълненията на общността, най-вече в масовизиралата се книжовна продукция. В бита и другите сфери на културата действат елементи от по-различно естество: те се кодифицират и започват да изразяват синтеза между новото и традиционното, предписвайки и регламентирайки правила (за съставянето на текст, за поддържане на "добрия тон"), засягащи всеки един член на общността. Оказва се, че чрез рецепцията на чужди образци, чрез тяхното преосмисляне и синхронизиране с елементите на своето се конструира и идеята за натрупан опит или за традиция в това ниво на културата.

Според изследователя утвърждаването на традиционното поведение, на традиционния жест в общественото битие се реализира посредством категорията норма. В "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" нормата се дефинира като "белег на новото", като "основеният социален регулатор на поведение на културата" (с. 69). Нещо повече, нормата се трактува и като по-висш модел, предполагащ "следване", в по-друг смисъл "подражание" (с. 71).

От друга страна, анализираните от Румяна Дамянова възрожденски извори (архитектурни паметници, характерни тенденции в музикалната култура, културни средища и центрове, обявления, реклами, различен по своето съдържание и функционална насоченост словесен материал) показват, че модерността в български условия е процес, зависим и от степените на идентификация. На битово ниво себепознанието се реализира чрез континуитета на "своето" с "чуждото", на Аза с Другия. В хода на анализ се концептуализира и новопоявилата се опозиция: представата за ниско традиционно ниво и за елит, носител на новите идеи.

От тази гледна точка в "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" се настоява, че възрожденските културни процеси и явления фиксират и същностни елементи и механизми от динамиката на извънхудожествените ситуации. Тяхната фреквентност дава основания на автора да говори за особения смисъл и функционалната роля на "повторението" във възрожденска среда. Според Дамянова "периодът на Българското възраждане и ставането на възрожденската култура изискват изграждането на регламентиращи и стереотипизиращи културата и обществения живот рефлекси, дейности, прояви, текстове. Това е време, в което личността осъзнава своята социална мисия като субект, творец, основен извършител на всички промени" (с. 70).

С приносно значение за научното ни познание върху тази епоха е дефинираната в книгата категория "стереотип". Ако нормативността "изгражда усещането за общност", то поведенческата единица, която засяга социокултурната активност на отдени групи от хора, се обозначава като стереотип: "израз (форма) на социално поведение на отделни групи от обществото, ангажирани от една обща идея или дейност... Стереотипът обединява представата за дадена група, създавайки усещането за общност. Той е, може да се каже, репродукция на специфичната нагласа (ориентираност) на общността, като в голяма степен й предлага конкретен модел на поведение" (с. 74). Веднъж създаден, "стереотипът" се трансформира в "норма" на традицията - характеризира се с непроменяемост и относителна стабилност. В същото време "стереотипът" е и обобщаваща категория на отделните форми в поведението на културата. Неговата промяна, твърди авторът, сигнализира за нова социокултурна среда: обозначава по своебразен път прехода на индивида от една позната обществена ситуация към друга, свързана с нов начин на живот, но и с усвояването на нов стереотип. В изследването са отбелязани и ролята на "стереотипа" като ценностен ориентир, като белег на конкретен тип поведение, характерен за даден исторически момент. Възлово за работата е и наблюдението на Дамянова за конструиране нивото на приемствеността: типът поведение, фиксиран в "стереотипа", се пренася, залага се в следващото поколение, градейки усета за общност. От тази гледна точка функционалната значимост на "стереотипа" се изяснява в качеството му на "културна матрица", перспективно налагаща моделите на поведение. Дамянова аргументирано доказва, че в Българската възрожденска култура посредством "стерeотипа" "историческото и културно битие се пренареждат, съхранявайки информация за старото и традицинното, но и за новите знаци в основополагането на модерното мислене" (с. 81).

Една от характерните форми на стереотипа, проучени от Р. Дамянова, с възлово значение за възрожденската култура, е "поведенческото клише" - ритуализирано действие, което постепенно се обвързва с етикета. За разлика от други форми на стереотипното "поведенческото клише" залага на белега анонимност - то винаги се забелязва, ако отсъства. "Поведенческото клише" съдейства за реализиране на контактите в социалната група: информацията за него е позната и кодовете му са предварително утвърдени в общността.

В труда се проблематизират и емоционалните състояния - Страх, Гняв, Очакване и техните форми на проявление. Осмислянето им като културни стереотипи дава възможност на автора да разкрие своето виждане за сложния синтез между новото и старото в конструирането на колективното "ние" от периода на Възраждането. "Страхът", покрай другите си значения, започва да обозначава и "дискурса на различието" (с. 148). На свой ред, "Гневът" като културна емоция се осмисля в монографията с оглед на словогенериращите си функции, предпоставка е за създаването на "литературния образ на гневния човек" (с. 155). "Очакването", неговите форми и мотиви - анализирани в "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" в най-широките си проявления - се налага във възрожденски условия като културен стереотип, чието практическо осъществяване е в осмислянето на собственото място, на отношенията с другите и т.н.

Определен интерес предизвиква и анализът на стереотипите на "Обещанието" - обявленията и рекламата. Наблюденията на Дамянова върху историята на възрожденската книга - като творчески замисъл, реализация и разпространение сред читателската аудитория, създават представата за обявлението като текст-обещание и по определен път го вписват в логиката на "Очакването". На свой ред "залагайки на обещанието от рекламата, възрожденският човек постепенно променя своето битие - материално и духовно - получава самочувствие на съучастник" (с. 217). И обявлението, и рекламата реализират знаковото си съдържание, утвърждавайки върху основата на познатите кодове в общността новата информация.

Третата част на монографията проблематизира един друг ракурс от проявленията на стереотипа - паратекста и неговата роля в изграждането на възрожденската книга. В детайли са анализирани формите на паратекстовата рамка - посвещението, предговорите, мотото, послесловът. Върху богат емпиричен материал се извежда и наблюдението, че като "време на паратекстовете" Българското възраждане изработва и съответните клишета, формули, шаблони, чрез които се реализира контактът адресат-адресант. Във връзка с това конструирането на посвещението и мотото, задачите на предговорите и послесловите допълнително аргументират значението на "стереотипа" като категория в културната ситуация на епохата. "Стереотипът" се оказва и динамичен фактор в реализирането и разчупването на междутекстовото пространство: изразяването на благодарност, култивирането на вкус към новото чрез активното експлоатиране на познатото и т.н.

Последната четвърта част на изследването се съсредоточава върху опис на ръкописите на Добри Чинтулов. И това по един неочакван начин кореспондира с общата проблематика. Тук на една по-друга плоскост отново се подлага на анализ функционалната значимост на "стереотипа". Този път обаче като познание за механизмите на характерния културен контекст, който поражда текстовете на възрожденския поет, но и техните прочити.

В заключение: През последните години в повечето изследвания върху Българската възрожденска култура се наблюдават различни подходи, чиято цел е чрез прилагане на интердисциплинарни методи да се постигне знание за насоките и смисловите компоненти, градящи релефа на художествените явления. Едни от авторите задълбочават търсенията си в детайлно проучване на изворовия материал, други обръщат внимание най-вече върху проучване на рецепционната среда. В монографията "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" Румяна Дамянова синтезира отделните изследователски подходи: чрез анализ на различни по съдържание паметници, документи, сборници, писмовници, публицистични статии, предговори, посвещения и др., чрез акцент върху трафаретното, шаблонното, повтарящото се, чрез обобщение на читателските практики и рефлексии, книгата предлага един нов прочит, по-различна гледна точка към концептуализирането на Българската възрожденска култура, към открояване на нейното възлово значение в националната ни памет.

 


Румяна Дамянова. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. София: ИК "Елгатех", 2004.

 

 

© Ваня Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2004, № 12 (61)
















Партньори