ПО-СПОСОБНИ МОМЧЕТА

Никита Нанков

web

В ресторанта McDonald’s на ъгъла - ако между думите “ресторант” и “McDonald’s” може да се установи някаква семантична връзка - се труди от сутрин до здрач едно невзрачно дългоносо момче, което все си свирука, все се заслушва в музиката по радиото и се мръщи, все ръкомаха срещу клиентите все едно, че дирижира, а вечер направо полудява и пее на минаващите коли, наричайки врещенето си малка нощна музика.

В същия McDonald’s лъска масите и подовете и друг дребничък нехранимайко, с ококорени черни очи, който също създава постоянни проблеми на мениджъра, понеже вместо да работи както се полага, все измъква отнякъде молив и шари по стените, пода, масите, столовете и таблите на клиентите. Драсканиците му са разни кубични дивотии, но този смахнат ги оцветява ту в синьо, ту в розово и им се любува, забравяйки задълженията си.

Но неприятностите в този McDonald’s не свършват и дотук, тъй като там се подвизава и трети пубертет неудачник, който все нещо си рецитира под носа - някакви нелепи историйки за датски принцове и духове и за някакви си любовници, които се самоубиват, понеже не могат един без друг.

Всяка вечер мениджърът записва по една голяма черна точка в рапортите на тримата скапаняци, реже им от дневната надница и с удоволствие пресмята кога те ще натрупат достатъчно негативи според норматива, за да ги уволни и да наеме на тяхно място други, по-способни момчета.

31 август 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2013, № 11 (168)