ВСИЧКИ МЪРТЪВЦИ, КОИТО СА НИ СКЪПИ

web

В Археологическия Музей в Кеймбридж се намира каменен ковчег от IV в. от н.е., съдържащ скелетите на жена, мишка и земеровка. Глезенната кост на жената е леко проядена.

Овързана, скована по гръб,
гранитно-ухилена,
тази антична музейно опакована дама
лежи, придружена от непристойните
останки на мишка и земеровка,
които от глезена й добре похапнаха веднъж.

Тези трите, без маска сега, са невъзмутими
свидетели
на противното ядене-игра,
ще си затворим очите, ако не чуем
звездите да стриват троха по троха
мливото ни по изпитото й лице.

Как се вкопчват в нас на плиткото и дълбокото,
тези малки мъртви миди!
Тази дама тук не ми е
роднина, но е родственица все пак: ще изпие
кръвта ми и мозъка от костите ми ще изсмуче,
за да го докаже. Като мисля сега за главата й,

от огледалото с живачно покритие
майка, баба, прабаба
протягат старчески ръце да ме издърпат,
а образ се раздвижва под езерната повърхност,
където малоумният баща слезе
с крака оранжево-патешки, развявайки косата си -

Всичките отдавна споминали се скъпи нам - се
завръщат, дори скоро,
скоро - било за струвания, сватби,
раждане на дете или за семейно барбекю -
всяко докосване, привкус, натрапчив
мирис са за онези от отвъдното, за да препуснат до вкъщи
и до храма - като се настаняват в креслото
между тик-
такането на часовника, докато ние напредваме,
всеки от нас, пиратски Гъливер,
прояден от духове, да легне
мъртъв с тях, пускайки корени, докато люлката се люлее.

© Силвия Плат
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2004, № 12 (61)