 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
В СЛАДКАТА МОРКОВЕНА ГОРА
Сергей Козлов
Зайо повече от всичко обичаше моркови. Той каза:
- Иска ми се в гората, вместо елхи, да растат морковчета.
Катеричката повече от всичко обичаше орехи. Тя каза:
- Иска ми се, Зайо, върху твоите моркови да растат орехи вместо шишарки.
Мечо повече от всичко обичаше меда. Той каза:
- Иска ми се през есента да се точат бавни медени дъждове...
Ежко повече от всичко обичаше сушени гъби. Той каза:
- Мечо, нека твоите дъждове почнат, след като си набера гъби.
Така и стана.
Вместо елхи в гората за една нощ поникнаха моркови. Заекът отсече два моркова и ги завлече у дома.
По морковените листа узряха орехи. Катеричката си напълни цяла кошница и скри в хралупата си най-дебелия морков.
Ежко вървеше между морковите и събираше гъби.
А наесен заваляха бавни медени дъждове.
Зайо похапваше моркови с мед. Катеричката - орехи с мед. Ежко - гъби с мед.
А Мечо по цял ден стоеше на морковената поляна с раззината уста и само когато се мръкваше, съвсем за кратко, ама съвсем за мъничко, старателно облизвайки всичките си четири медени лапи, лягаше да поспи...
И всички вълци избягаха от гората. Защото вълците не обичат сладко.
© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)
Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.