ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА НИ ПРЕВЪЗХОЖДА

web | И огънят си спомни за искрата

И аз -
           Човекът -
                          включен във прехраната на XX век,
бягащ между виличката на мира
и сатъра на войната,
хвърлен в клетката на изродения Живот-
засега
        в двубоя губя.
Земята е денонощен ресторант,
               претъпкан от самотни неудачници,
но аз с какво съм по-щастлив
тук -
         в блюдата -
                       между блюдолизци -
домашен дивеч
                                   за болния,
умиращ от преяждане и глад, щастлив Живот!
С какво съм по-щастлив,
че влизам в сметката
                       на тази кръгла кръчма,
                задънена в кьошето на вселената?

С какво съм по-щастлив от
епикурееца - трагик и демократ,
от алкохолика - електроцентрала
за биотокове, издигната на Евините хълмове,
от спящия на улицата негър, от холерика,
от моя двойник - дишащ факт
сред таблица от мъртви факти.
и - ох,
       липса на мисъл за побеля
и - ах,
липса на опора в класата и в масата,
сред масата,
на масата - с какво сме по-щастливи
от пирона, продупчил китката?
С какво обезобразихме лицето на надеждата
и вярата в предстоящите присъди?

Животът продължава да ни превъзхожда -
единствено в тунела на гарнизонното стрелбище
двубоят не е смърт,
единствено там разпрата
                                   не може
да бъде разправия -
там миналото стреля в настоящето,
там единствено
                 настоящето престава да ни отвращава,
макар червата ни не го приемат,
макар душите ни не го търпят...
Тогава?
Не бързайте с въпросите за оптимизма!
За бъдещето по-късно ще говорим.
За бъдещето ще говори
победителят.
И той ще го разкаже с думи прости...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.