В 8 ЧАСА

web | И огънят си спомни за искрата

Сънят е вдигнал своите клепачи -
зяпа:
търговците бълнуват будни,
сметките пресмятат
(и решетките),
първите мекици на деня
отдавна са напудрени и дремят
в тайнствените входове
на градските стомаси,
софийските момиченца - танцували в прегръдки
                                                                      мъжки
цяла нощ, до сутринта -
как сладко си доспиват...
Безмозъчният
пак върти език в опашката за свинска карантия,
викарят, дето вика "Да живей труда!",
зад своето бюро е вече,
(пред бюрото на Мълчаливеца)
рогачите са сложили невинните очички
на покорството,
машинката за клюки още не е включена -
още се прозяват навивачите, - кафенето е затворено...
                                                                                   Уви!
Кой казва, че
Делничната ни поезия била обезлюдена?
Кой казва, че
Поезията на делника е безпроблемна?
В този час
не знае никой още
дали праведникът Павел, и праведникът Петър
не са най-после правилно преустроени
във апостоли,
не знае никой още
дали властникът от вчера
днес ще се събуди властник,
не знае никой още
снощи
броеницата на съвестта
дали не е изчезнала от касата служебна,
не знае никой още
дали личният шофьор на личността
не се е сетил най-после, че е личност...

Не знае никой в този час -
защо завиждам на осмицата за двете нули,
защо на нулите изобщо не завиждам...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.