ПТИЦА

web | И огънят си спомни за искрата

След някаква мушица
                                  изведнъж
влетя
          и стаята се запремята...
Излизат, скъпа, след обилен дъжд
и червеите тъмни над земята...
Недей да биеш с клюн, да губиш мощ,
вбесена ивицо от перушина,
че и кутрето с нокът тук е нож -
през тебе лесно може да премине.
Не блъскай в ужас витите криле,
не вдигай врява пред лицето божие.
Недей кълва от тънкото перде -
и аз съм търсил този път - не може!
И аз съм удрял във летеж стъкло,
и омърлушено до вчера страдах -
дали наистина е злото - зло,
щом само истината е преграда?
Щом вече изход нямаме оттук,
щом нас не ни спасява нищо друго -
млъкни! Стани на мъничък юмрук!
Или поне на мъничко влечуго...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.