* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Не може празникът без мене да започне
и аз дойдох - с две змии на кълба в очите,
с две зъбчета зелени във зениците,
с две камшичета, разцепени от бяс...
Едното от челото ми кръвта ще лиже,
а другото в устните ще ме целува,
когато празникът започне
                                   да бесува,
да думка с тъпани, с гайди да пищи...

Не може празникът да ни отмине -
не става дума за проблясъка
на чашата,
запратена в тавана на душата...
Не става дума за безсилието, извикано
да ни спаси!
Ще видите пиянството на трезвите, ще видите
огромните тела на бъчвите.
с ребра, разхвърляни на двора...
Небето пак ще бъде смъкнато,
изпрано на реката, бито,
и на тревата хвърлено да слуша
как крачат мравките безсмъртни
към леговището на смъртта!

Ще дойде празникът. И той ме праща
да съобщя, където трябва и на всички други,
за които празникът не съществува!
Пригответе си наздравици - последните наздравици,
макар да сме привикнали със тостове за бъдещия
                                                                      по-добър
и по-добър, и по-добър, и по-добър, и по-добър, и
                                                               по-добър живот.

Дойдох. Видях. Предупредих.

Спомнете си забравените тържества на тайните!
Спомнете си забравените песни за победата!
Спомнете си забравената кръв!
Спомнете си, защото
празникът ще ви разпита всички!

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.